Решение № 593 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Варна, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. С.а

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Диана К. С.а Въззивно гражданско дело № 20253100501296 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 7820/27.01.2025г. от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България” № 49, бл.53Е, вх. В срещу решение №192/15.01.2025г. постановено по гр. дело №20243110102751/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника против К. С. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****** обективно съединени искове с правно основание за чл.415 ГПК, вр. чл.240 и чл.86, ал. от ЗЗД, вр. Закона за потребителския кредит да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи по сключения между страните, договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №30041877423/14.01.2020г. сумата от 2591.53лв. главница, сумата от 1753.76 лв. възнаградителна (договорна) лихва за периода от 15.09.2020г. до 05.10.2021г., сумата от 150.46 лв. - обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 16.02.2020 г. до 05.10.2021 г., сумата от 59.68 лв. - обезщетение за забава, начислено върху възнаградителна (договорна) лихва за периода от 16.02.2020г. до 05.10.2021г., 1 сумата от 993.75 лв. - обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 05.10.2021 г. до 30.10.2023 г., сумата от 394.15 лв. - обезщетение за забава върху възнаградителна (договорна) лихва, начислено за периода от 05.10.2021 г. до 30.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 7020/13.11.2023 г. по ч.гр.д.

№14142/2023 г. по описа на ВРС.

В жалбата е изложено становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. В противоречие на материални закон е прието, че договорът за потребителски кредит е недействителен в разрез с разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10, вр. чл.23 от Закона за потребителския кредит. В договора ясно е посочена методиката на определяне на ГПР, в общите условия са посочени какви допускания се правят при изчисляване на ГПР и е направена препратка към приложение №1 на Закона за потребителския кредит. Спазен е чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит по отношение на размера на ГПР. В закона няма изискване в договора да е посочено как е формиран ГПР, като не е необходимо посочването на всеки конкретен разход.

Въз основа на изложените правни доводи е направен извод за действителност на договора за потребителски кредит и дължимостта на сумите по него.

По изложените съображения въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата от Р. Г. Н., конституирана на мястото на починалия К. С. Н., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Посочва се, че обосновано е прието, че договорът за потребителски кредит е недействителен.

Допълнителни разходи за услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да намерят отражение в ГПР, като добавени към него, неговият размер ще надвиши законовия праг. Посочена е практика на СЕС – решение по дело С-714/2022г.

Изложени са аргументи за недължимост на договорната лихва, обезщетението за забава върху нея /противоречие със ЗЗД/ и за липсата на обявена предсрочна изискуемост.

2

Въззиваемата страна моли да отхвърляне на подадената жалба.

По делото е постъпила и частна жалба вх. №38882/30.04.2025г. от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу определение по чл.248 от ГПК постановено по г. дело №20243110102751/2024г., в частта, в която е оставена без уважение молба с вх. № 7839/27.01.2025 г. за изменение на постановеното решение № 192/15.01.2025 г. по гр.д. № 2751/2024 г. на Районен съд – град Варна, в частта за разноските, като съдът намали присъденото в размер на 864.88лв. и в размер на 235.44лв., адвокатско възнаграждение в полза на адв.

П. Н..

Изложени са съображения, че делото не е с фактическа и правна сложност, като присъденият адвокатски хонорар е прекомерен. Посочена е съдебна практика на СЕС – решение по съединени дела С-427/2016г. и С428/2016г., решение по съединени дела №С-94/2004г. и С-202/2004г. По изложените аргументи съдът следва да определи възнаграждение под минимума на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Отправено е искане съдът да отмени обжалваното определение и да се уважи молбата по чл.248 от ГПК за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна по частната жалба в подадения отговор счита, че определението е законосъобразно. Изложените са аргументи в подкрепа на присъдения от съда размер на адвокатско възнаграждение. Моли съдът да остави жалбата без уважение.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу К. С. Н. искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи по издадената заповед за изпълнение на парично 3 задължение по чл.410 ГПК № 7020/13.11.2023 г. по ч.гр.д. №14142/2023 г. по описа на ВРС, 17 с-в сумата от 4421.68 лв., представляваща главница, сумата от 1753.76 лв., представляваща възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за периода 15.09.2020г. – 05.10.2021 г., сумата от 150.46 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 16.02.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 59,68 лв., представляваща обезщетение за забава върху възнаградителна (договорна) лихва за периода 16.02.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 993.75 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 05.10.2021 г. 30.10.2023 г., сумата от 394.15 лв., представляваща обезщетение за забава върху възнаградителна (договорна) лихва за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датта на подаване на заявлението /30.10.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, които вземания произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит Профи Креди Стандарт №30041877423 от 14.01.2020 г.

Предявени са и искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1166,64 лв., неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“, сумата от 3449.40 лв., неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“; сумата от 117.38 лв., обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Флекси“ за периода 16.02.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 262.20 лв., обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Фаст“ за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г., сумата от 775.24 лв. обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Флекси“ за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г., които вземания произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 30041877423 от 14.01.2020 г.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30041877423 от 14.01.2020г. ищецът е предоставил на К. Н. паричен заем в размер на 5000.00 лева, която последният се е задължил да върне в срок от 36 месеца от сключване на договора.

Размерът на месечната погасителна вноска е бил 242.67 лева, при уговорен ГПР в размер на 49,24 % и ГЛП – 41 %. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги, възнаграждението е в размер на 5850 лв., при погасителна вноска в размер на 162.50 лева. Общото задължение по кредита е било 14586.36 лева. Твърди се, че кредитополучателят е запознат и е приел без 4 възражения Общите условия към процесния договор, като преди сключване на договора, на ответника е предоставен стандартен европейски формуляр.

Излага се, че кредитополучателят е заплатил сума в общ размер на 3169.85 лева, като със същата са погасени седем пълни вноски и частично е платена осмата вноска. Не налице плащане на останалите вноски, поради което е начислена лихва за забава и кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

По изложените съображения е формулиран петитум за приемане за установено, че ответникът дължи процесните суми, а по отношение на възнаграждението за допълнителни услуги е отправено искане съдът да осъди ответника да ги заплати, ведно с обезщетението за забава.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва основателността на предявените искове. Излага се, че кредитополучателят не е било предоставено право на избор при предоставяне на допълнителните услуги, като за тях не се дължи възнаграждение. Разходът за допълнителни услуги не е отразен в ГПР, а при включването му ще доведе до увеличаване на общия размер на разходите по договора над максимално допустимия. Не е посочен ясен механизъм за формиране на ГПР. Отделно от това начисляването на допълнителни услуги е в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Ответникът моли съдът да отхвърли предявените установителни и осъдителни искове.

Решение

№192/15.01.2025г. постановено по гр. дело

№20243110102751/2024г. по описа на Районен съд – Варна е влязло в сила, в частта, с която е прието за установено, че се дължи сумата от 1830.15лв. главница и са отхвърлени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1166,64 лв., неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“, сумата от 3449.40 лв., неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“; сумата от 117.38 лв., обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Флекси“ за периода 16.02.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 262.20 лв., обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Фаст“ за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г., сумата от 775.24 лв. обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Флекси“ за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г., които вземания произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит Профи Кредит 5

Стандарт № 30041877423 от 14.01.2020г.

При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От доказателствата по делото се установи, че е сключен договор за потребителски кредит от №30041877423/14.01.2020г., по силата на който „Профи кредит България“ ЕООД е предоставило на К. Н. паричен заем в размер на 5000.00 лева, който последният се е задължил да върне в срок от 36 месеца от сключване на договора, при ГПР в размер на 49.24 % и ГЛП - 41 %.

Договорът предвижда ползването на допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение в размер на 1500.00лв. и допълнителна услуга „Флекси“ срещу възнаграждене в размер на 4350.00лв.

След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид основната дейност на ищеца, съдът приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна ответникът, като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.