Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 18 от 17.02.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Наказателно дело от общ характер 944/2025
Вид
Присъда № 18
Подписан
17.02.2026
В сила
05.03.2026
Състав
Невена Иванова Несторова

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда № 18/17.02.2026 г. постановена по НОХД № 944/2025 г. по описа на Районен съд - Ямбол:

Районна прокуратура – Ямбол е предявила обвинение срещу подсъдимия М.И.Г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.

„а” вр. чл.20, ал.2 от НК и подсъдимия И.З.А. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2 от НК.

Съдебното производство се разгледа при условията на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимите, като изразява становище, че направените от подсъдимите самопризнания напълно кореспондират със събраните доказателсгва в хода на досъдебното производство и пледира да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимите да бъдат определени наказания при условията на чл.55 от НК, като предлага на подсъдимия М.Г. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, при първоначален строг режим и на подсъдимия И.А. да бъде наложено наказание пробация.

Подсъдимият М.И.Г. участва лично в съдебно заседание и със служебен защитник – адвокат от АК-Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Подсъдимият И.З.А. участва лично в съдебно заседание и със служебен защитник – адвокат от АК-Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Съдът, на основание чл.373, ал.2 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите М.И.Г. и И.З.А., заедно със свидетеля З.Н.Х., тримата от гр. Ямбол се срещнали вечерта на 12.02.2025 г. и решили да се разходят в гр. Ямбол, за да търсят изоставени места, откъдето да събират старо желязо, за да го продадат. За целта подсъдимия М.Г. взел със себе си кирка и клещи. По пътя на свидетеля З.Х. й станало студено и последната останала до пункт за изхвърляне на боклук на бул. Европа в гр. Ямбол, където намерила стари гуми и ги запалила, за да се топли.

Подсъдимите М.Г. и И.А. продължили по пътя си, като около 00.40 часа на 13.02.2025 г. стигнали до железопътен надлез, намиращ се на бул. Европа в гр. Ямбол и решили да проверят дали там има желязо и да го вземат. Стигайки до мястото, подсъдимия М.Г. видял пластмасова тръба, в която имало кабел и предложил на подсъдимия И.А. да извадят кабела от тръбата, след което да го изгорят и получената мед да продадат на пункт за вторични суровини. Подсъдимият И.А. се съгласил, при което подсъдимият М.Г. замахнал няколко пъти с кирката по пластмасовата тръба и по този начин успял да я счупи. Намерил минаващия по тръбата кабел - тип ТПАП 100x2x0.5, срязал с клещите в единият край кабела и заедно с подсъдимия И.А. започнали да издърпват същия. По този начин успели да издърпат 100 м кабел тип ТПАП 100x2x0.5, собственост на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД гр. София с *** Б.Т.Х. от гр.София.Така издърпания кабел подсъдимите навили на две топчета и всеки от тях взел по едно. По обратния път се върнали отново при свидетеля З.Х., като й казали, че намерили кабела.

1

Подсъдимите М.Г. и И.А. и свидетелката З.Х. тръгнали към домовете си с отнетите вещи от подсъдимите, като същият ден сутринта в близост до пункт за вторични суровини „Б.“ изгорили външната обвивка на кабела, след което отделената мед с личната карта на свидетелката З.Х. предали на пункт за изкупуване на вторични суровини „Мегаресурс“ АД гр. Ямбол. Получените от продажбата парични средства си поделили.

Същият ден - 13.02.2025 г. свидетелят В.Д.В. от гр. Ямбол - ръководител екип оптична кабелна мрежа на Юнайтед Файбър България“ ЕООД гр. София бил уведомен за прекъсване на предоставените услуги във връзка с прекъснатия захранващ кабел, който се намирал на края на моста на бул. Европа в гр. Ямбол. Посетил мястото, където установил липсата на 100 м кабел тип ТПАП 100x2x0.5. За констатираното подал сигнал до РУ-Ямбол за установяване извършителите на деянието.

След проведени оперативно-издирвателни мероприятия извършителите на кражбата, а именно подсъдимите М.И.Г. и И.З.А.. били установени

Видно от изготвената по делото оценителна експертиза стойността на 100 м кабел ТПАП 100x2x0.5, собственост на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД гр. София с *** Б.Т.Х. от гр.София възлиза на 1481 лв. при 14.81 лв. за 1 метър.

От приложената справка за съдимост на подсъдимия М.И.Г. е видно, че с присъда № *** *** г. по НОХД № *** *** г. по описа на Районен съд - Ямбол, влязла в сила на 06.08.2021 г., на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а” вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 25.08.2023 г. От тази влязла в сила присъда на 06.08.2021 г. не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието към датата на извършване на деянието – 13.02.2025 г. по настоящото дело. Предвид което настоящото деяние се явява извършено от подсъдимият Г. при условията на опасен рецидив с оглед разпоредбата на чл.29, ал.1, б.„а” от НК.

От приложената справка за съдимост на подсъдимия И.З.А. е видно, че е неосъждан.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият М.И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а” вр. чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимият И.З.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 13.02.2025 г. около 00.40 часа в гр. Ямбол от железопътен надлез, намиращ се на бул. Европа, действайки в съучастие помежду си, като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - счупване на пластмасова тръба и чрез използване на техническо средство - кирка и клещи са отнели чужди движими вещи - 100 метра кабел, тип ТПАП 100x2x0.5 на стойност 14.81 лв. за един линеен метър, на обща стойност 1481 лв. от владението на собственика им „Юнайтед Файбър България“ ЕООД гр. София с *** Б.Т.Х. от гр. София, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като за подсъдимия Г. деянието е извършено в условията на опасен рецидив, а подсъдимия А. макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Авторството на деянието, предметите на кражбата и начина на извършването й са безспорно доказани от обясненията на подсъдимите М.И.Г. и И.З.А., дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели В.Д.В., З.Н.Х. и Л.А.С., както и от приложените по делото писмени доказателства. При определяне стойността на вещите, съдът кредитира напълно заключението на вещото лице, съставило оценителната експертиза като обективно и компетентно.

2

От обективна страна, с действията си подсъдимите са реализирали обективните признаци от състава на престъплението „кражба“, тъй като с присвоително намерение са отнели горепосочените движими вещи, без съгласието на собственика им, като са прекъснали досегашното владение върху тях и установили трайна фактическа власт върху същите. Подсъдимите са засегнали обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна, при осъществяване на престъплението, безспорно е установено наличието на квалифициращия признак на чл.195, ал.1, т.3 от НК, а именно разрушаването на прегради, здраво направени за защита на имот, тъй като за да си осигурят подсъдимите достъп до чуждите движими вещи, са счупили пластмасовата тръба, в която се е намирал кабела, собственост на ощетеното юридическо лице.

Така също от обективна страна, деянието – предмет на обвинението е било осъществено и чрез използване на техническо средство, а именно кирка и клещи. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият М.Г. е взел предварително със себе си кирка и клещи, с помощта на които е счупил пластмасовата тръба, в която се е намирал кабела и по този начин са осъществили достъп до вещите, а с помощта на клещите са издърпали кабела от тръбата, поради което съдът счита, че е налице и квалифициращия признак на чл.195, ал.1, т.4 от НК.

От събраните доказателства се установява, че подсъдимите са осъществили деянието в съучастие, като са участвали както в прякото отнемане на вещите, така и в установяването на фактическа власт върху вещите – предмет на престъплението, като всеки един от подсъдимите е съзнавал не само своето участие в извършване на престъплението, но и това на другия подсъдим. Поради което съдът намира, че в процесния случай действително се касае за съизвършителство по смисъла на чл.20, ал.2 от НК по отношение и на двамата подсъдими.

Към момента на извършване на процесното престъпно деяние, подсъдимия И.А. е бил непълнолетен, но въпреки това е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл при осъществяване на деянието, тъй като са съзнавали, че лишават досегашния собственик на вещите от фактическата му власт върху тях, предвиждали са преминаването им в тяхната власт и пряко са целяли установяването й. Предмет на деянието са чужди движими вещи с определен паричен еквивалент към датата на отнемането им. Фактическата власт върху тях е била упражнявана от собственика им – „Юнайтед Файбър България“ ЕООД гр. София с *** Б.Т.Х. от гр. София и е била прекъсната с отнемането от владението им, а подсъдимите са установили своя фактическа власт при липса на съгласие на собственика на вещите за отнемането им.

Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимите, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия М.И.Г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет годин, а за извършеното от подсъдимия И.З.А. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, тъй като от доказателствата по делото е установено, че подсъдимия И.А. при извършване на престъплението е бил непълнолетен, а Наказателния кодекс предвижда непълнолетните извършители да носят наказателна отговорност в редуциран размер предвид разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК. Съобразно тази разпоредба наказанието се редуцира на лишаване от свобода до три години. При определяне на наказанията за извършените престъпления от подсъдимите, съдът отчете високата степен на обществена опасност на извършените деяния, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления към 3 настоящия момент в страната, сравнително високата стойност на вещите, предмет на посегателство, както и обстоятелството, че подсъдимият М.И.Г. е бил осъждан за други престъпления против собствеността. Предвид това и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът наложи на подсъдимите наказания при условията на чл.58а от НК. Съдът наложи на подсъдимите М.Г. и И.А. наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като на подсъдимия М.Г. определи наказание от три години лишаване от свобода, което намали с една трета и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години. Предвид това, че подсъдимият М.Г. е осъждан на наказания лишаване от свобода за престъпления от общ характер, то съдът счита, че не са налице условията за прилагане на института на условното осъждане и наложеното му наказание следва да се изтърпи от него ефективно. С оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.