Решение № 230 от 20.02.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Русе, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520104959 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 34 от Закона за собствеността, вр. чл. 341 и сл. от Гражданския процесуален кодекс – съдебна делба, първа фаза – допускане на делбата.

Образувано е по искова молба на В. Л. Д. против А. Х. Е. и С. Т. С., с която се иска допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, с адрес:

*************, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ по документи 71.00 кв. м, при граници: на същия етаж – няма, под обекта – ***, над обекта – няма, ведно с прилежащи три избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Ищцата твърди наличие на съсобственост и невъзможност за доброволна делба на гореописания недвижим имот, което обуславяло правния й интерес от завеждане на настоящ иск за делба.

В. Л. Д. желае подялба на посочения имот при права - 2/32 ид.части за нея, 1/2 ид.част за А. Х. Е. и 7/16 ид.части за С. Т. С..

Ответницата А. Х. Е., чрез процесуалния си представител, оспорва иска, като поддържа, че ищцата не е съсобственик на процесния имот, тъй като правата произтичат от нищожно дарение, поради липса на дарствено намерение и абсолютна симулация; противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона; липса на право у 1 дарителя в обема на прехвърлянето; нищожност на нотариалното действие и на вписването поради постановен отказ за вписване и последващо вписване без повторение на нотариалното удостоверяване. Уточнява, че няма претенции към другия ответник С. Т. С..

Ответникът С. Т. С. не оспорва допустимостта на иска за делба и моли съда да допусне делбата при правилно определени квоти.

В хода на производството съдът установи, че М. Т.В. / М. М. Д., ЕГН **********, е съсобственик на процесния имот, поради което с определение го конституира като ответник. Ответникът М. Т.В. не взема становище по предявения иск.

От събраните по делото писмени доказателства – нотариални актове, справки и писма от Агенция по вписванията, удостоверения и писма от Община Русе и Община Главиница, както и от гласните доказателства – разпит на свидетелите А. В. М.-Ц. и Л.Б. Д., съдът приема за установено следното:

Процесният имот е индивидуализиран по-горе и представлява годен обект на съдебна делба.

Безспорно се установява, че А. Х. Е. притежава 1/2 (една втора) идеална част от имота, придобита по силата на разпоредителни сделки –нот.акт №051. том III., рег.

№4789, нот.дело №268/19.10.2018г. на Петя Трендафилова- нотариус рег.№220 по рег. на НК с район на действие Русенски районен съд.

С нот.акт за дарение на недвижим имот №151. том I., рег.№2011, нот.дело №138/11.04.2023г. на Любен Шилков- нотариус рег.№624 по рег. на НК с район на действие Русенски районен съд А. В. М.-Ц. е дарила на В. Л. Д. 2/32 идеални части от процесния имот.

Видно от представените по делото писмени доказателства наследодателя Т.В.В., ЕГН:**********, починал на 15.08.1984 г. е имал два брака, като първия е прекратен със смъртта на съпругата му Н.В. В., родена на 25.06.1916г., починала на 16.12.1948г. и има две родени деца – В.Т.В., роден на 28.10.1942г., починал на 26.12.2010г. и М. Т.В. роден на 13.04.1947г. От брака си с втората съпруга А.П.В. родена на 14.10.1926г., починала на 24.08.2000г. е имал родени две деца – М.Т.Ц. родена на 22.06.1953г. и С.

Т.В. роден на 04.08.1950г., починал на 03.08.2019г.

От писмо на Община Главиница от 24.03.2025г. се установява, че по отношение на лицето М. Т.В. / М. М. Д., роден 13.04.1947г. е съставен акт за раждане въз основа на акт за осиновяване, издаден от Районен съд – Тутракан, като в семейните регистри е отразен като „осиновен син“ и е налице непълно осиновяване.

От разпита на А. В. М.-Ц. съдът приема, че извършеното от нея дарение е било съзнателно и обмислено решение, без данни за прикрита сделка или липса на воля за безвъзмездно разпореждане.

2

От показанията на Л.Б. Д. се установяват отношенията между част от страните и общи факти относно състоянието на сградата и предходни разпоредителни действия, като съдът отчита родствената връзка с ищцата при преценката на доказателствената стойност.

Относно предмета на първата фаза на делбата

Съгласно чл. 344 ГПК, в първата фаза на делбата съдът следва да установи налице ли е съсобственост, кои са съсобствениците и при какви квоти следва да се допусне делбата.

Когато ответникът оспорва качеството „съсобственик“ на ищеца чрез възражения за недействителност/нищожност на придобивното основание, съдът е длъжен да се произнесе по тях дотолкова, доколкото са преюдициални за активната материалноправна легитимация на ищеца и за определяне на кръга на съделителите и квотите.

Ответницата А. Е. поддържа, че искът е неоснователен, тъй като ищцата не притежава права върху процесния имот, като прави възражение че договорът за дарение, от който тя черпи права, бил нищожен на няколко самостоятелни основания.

Съдът обсъжда всяко от тях:

1) Възражение за абсолютна симулация / липса на дарствено намерение – чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че дарителката не е имала дарствено намерение и сделката е привидна.

Симулацията е факт, който следва да бъде доказан от страната, която го твърди.

В процеса не се установиха убедителни данни за наличието на прикрита сделка или за липса на воля за безвъзмездно разпореждане. Напротив, разпитаната дарителка А. В. заявява, че решението за дарение е взето съзнателно и обмислено. Показанията кореспондират с общата фактология относно отношенията между лицата и мотивацията да прекрати участието си в съсобствеността. Самото наличие на познанство/приятелски отношения и кореспонденция не доказват симулация, а поскоро обясняват причините за избора на надарения.

Ето защо възражението за нищожност поради абсолютна симулация се явява недоказано и неоснователно.

2) Възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави/заобикаляне на закона и мотив по чл. 226, ал. 3 ЗЗД. Твърди се, че мотивът на дарението е заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, включително с цел да се „вкара“ трето лице в съсобствеността и да се увредят останалите съделители.

Съдът приема, че сам по себе си мотивът на дарителя да се освободи от идеални части, да подпомогне лице, към което има отношение, или да улесни бъдещи разпоредителни действия, не представлява автоматично противоречие с добрите 3 нрави. За нищожност поради добри нрави е необходимо да се установи, че сделката преследва обществено укорима цел с недопустим интензитет и съдържание, което в конкретния случай не се доказва. Отделно от това, дори да се поддържа, че чрез дарението се цели заобикаляне на чл. 33 ЗС, следва да се има предвид, че правото по чл. 33 ЗС защитава съсобствениците при продажба на идеална част на трето лице.

Дарението е различен правен институт (безвъзмездна сделка). Само твърдението, че се „заобикаля“ чл. 33 ЗС, без доказателства за прикрита продажба (т.е. без доказана симулация), не е достатъчно да обоснове нищожност.

Следователно възражението за нищожност поради мотив противен на закона/добрите нрави се явява неоснователно.

3) Възражение, че дарителката е прехвърлила повече права, отколкото притежава. Ответницата твърди, че дарителката не е разполагала с посочения в дарението обем права, поради наличие на допълнителен наследник (М. Д.), който запазва наследствени права по произход.

От писмата/удостоверителните данни от общинските администрации се установява, че спрямо лицето М. Д. е налице осиновяване с релевантни последици за произхода и наследствените му права, поради което съдът е приел, че той следва да бъде конституиран като съделител и да участва в настоящото производството.

Обстоятелството, че дарителката може да се е разпоредила с по-голям обем от действително притежаваното, не води до нищожност на договора изцяло в рамките на настоящото производство, а означава, че разпореждането може да произведе вещно прехвърлително действие само до размера на действително притежаваните права (никой не може да прехвърли повече права, отколкото има). Следователно възражението е относимо не като основание за отхвърляне на иска, а като основание за включване на всички действителни съсобственици (вкл. М. Д.) и коригиране на квотите в решението по чл. 344 ГПК.

Тоест възражението не изключва качеството „съсобственик“ на ищцата, а води до прецизиране на квотата .

4) Възражение за нищожност на нотариалното действие и на вписването – чл.

574 ГПК, чл. 32а ПВ и чл. 9 ПВ. Ответницата поддържа, че е налице отказ за вписване на нотариалния акт, който не е обжалван, а впоследствие „същият“ акт е бил вписан, без да е повторено нотариалното действие, поради което нотариалното удостоверяване и/или вписването са нищожни.

Вписването не е елемент от валидността на договора. Отказът за вписване или спорът относно правилността на последващо вписване не правят автоматично договора нищожен. Вписването има оповестително-защитно действие спрямо трети лица и не е конститутивен елемент от самата сделка за прехвърляне на права върху недвижим имот, извършена в нотариална форма.

4

За да се приеме нищожност на нотариално удостоверяване по чл. 574 ГПК, следва да са налице тежки пороци на нотариалното действие като процесуален акт (липса на компетентност, липса на форма, липса на идентичност на лицата, липса на подпис, липса на изявление и др.). В настоящото дело не се установи по несъмнен начин такъв порок, който да води до извод, че нотариалното удостоверяване изобщо не е породило действие.

Дори да се приеме, че са налице нарушения при процедурата по вписване, тези въпроси се отнасят до правилността на вписването и защитата чрез предвидените в закона средства, но не обуславят сами по себе си извод, че ищцата не може да бъде третирана като носител на прехвърлените права в обема, в който праводателят е притежавал такива.

Ето защо възражението за нищожност на придобивното основание единствено поради отказ/последващо вписване се явява неоснователно.

С оглед установеното съдът приема, че делбата следва да бъде допусната при следните квоти: В. Л. Д. – 1/10 ид. части; А. Х. Е. – 5/10 ид. части; С. Т. С. – 3/10 ид. части и М. М. Д. – 1/10 ид. части.

На основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 344 ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА съдебна делба между В. Л. Д., ЕГН:**********, гр.Русе, *******, А.

Х. Е., ЕГН: **********, гр.Русе, ********* С. Т. С., ЕГН:**********, гр.Б., обл.Варна, ********** и М. М. Д., ЕГН **********, с.С. *********** на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, с адрес: *************, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ по документи 71.00 кв. м, при граници: на същия етаж – няма, под обекта – ***, над обекта – няма, ведно с прилежащи три избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

ПРИ ПРАВА – В. Л. Д., ЕГН:********** – 1/10 ид. части; А. Х. Е., ЕГН:

**********– 5/10 ид. части; С. Т. С., ЕГН:**********– 3/10 ид. части и М. М. Д., ЕГН **********– 1/10 ид. части.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

6