Определение № 444 от 26.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Варна, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100102112 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от С. К. Д., действащ чрез адв. Г. А., против „Ринг бет“ ЕООД.

След извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 и чл. 130 ГПК съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност и предявените искове са допустими, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с приложенията към нея, да се изпрати на ответната страна за отговор.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, действащ чрез адв. Н. К., е депозирал писмен отговор на исковата молба.

С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът пристъпва към подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл.

140 ГПК, в хода на която намира следното:

По възражението на ответника за местна неподсъдност:

Според чл. 115, ал. 1 от ГПК иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Посочената разпоредба предвижда специална изборна местна подсъдност, която дерогира общата такава по седалището на ответника, регламентирана в чл. 105 и чл.

108, ал. 1, изр. първо ГПК.

В случая вредите се твърди да са понесени от травматично увреждане на левия глезен на ищеца, получено вследствие на падане върху необезопА.а подова настилка в тоалетната на казино „Ринг бет“, находящо се в гр. Варна, рн Одесос, ул. „София № 7-3, чийто съдържател е ответното дружество със седалище в гр. София. При така изложените твърдения местоизвършването на деянието е в гр. Варна, а не в гр. София и доводите на ответника в обратна насока са неоснователни. Предявявайки иска пред Окръжен съд – Варна ищецът се е възползвал от правото си на изборна местна подсъдност по чл.

115, ал.1 от ГПК и сезираният съд е компетентен да разгледа деликтните искове. Следователно възражението на ответника за местна неподсъдност на 1 спора е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По допустимостта на производството:

Исковата молба, уточнена с последваща молба на л. 59 от делото, има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърдения.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Затова и конкретното посочване на служителя – причинител на вредата, не е условие за редовност на исковата молба и за допустимост на иска, а възраженията на ответника в обратна насока са неоснователни. Неоснователни са и възраженията му по повод мястото на деликта, което е посочено надлежно в исковата молба.

Процесуалните представители на страните са надлежно упълномощени съгласно представени по делото пълномощни (за ищеца – на л. 9 от делото и за ответника – на л. 80).

Правният интерес на ищеца от предявените осъдителни искове следва от твърденията му за наличие на изискуеми притезания срещу ответника, които последният не удовлетворява.

Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото съгласно чл. 104 и чл. 115, ал. 1 от ГПК.

Предвид наличието на нормативно установените процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

Предявените искове не попадат в приложното поле на особените искови производства по Част трета от ГПК, поради което същите следва да бъдат разгледани по реда на Глава XIII от ГПК.

По доказателствата:

Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателствени средства - надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

Като неотносимо и ненеобходимо следва да бъде отхвърлено доказателственото искане на ищеца за приобщаване към доказателствения материал на представената с уточнителната молба вх. № 31252/30.10.2025 г. снимка на информационна табела.

По искане на ответника следва да бъде изискано от ЦСПМ при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД заверено копие от пълния фиш за спеша медицинска помощ амб. № 1237/07.01.2025 г., съставен по повод травма на долен крайник на пациента С. К. Д. с ЕГН **********, ведно с приложенията към него (ако има такива).

На основание чл. 176 от ГПК ищецът следва да бъде задължен да се яви 2 лично пред съда, за да даде обяснения, като отговори на формулираните в отговора на исковата молба въпроси под № 1, № 2 и № 3. Доказателственото искане следва да бъде отхвърлено в останалата му част (за обяснения по формулираните въпроси № 4 и № 5), които не предполагат отговор с „да/“не“ и биха довели до недопустим разпит на ищеца.

Доколкото са налице въпроси, за изясняването на които са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, по делото следва да бъде допуснато провеждането на комплексна съдебномедицинска експертиза, вещите лица по която, след запознаване с материалите по делото, извършване на необходимите справки с медицинската документация и преглед на ищеца, да отговорят на поставени в исковата молба и отговора задачи. Половината от разноските по експертизата следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на който да се определи и срок за внасянето им съгласно чл. 160, ал. 1 от ГПК, а другата половина - да бъдат поети от бюджета на съда, на основание чл. 83, ал. 3 във вр. ал. 2 от ГПК, тъй като ищецът е освободен от разноски по делото с определение № 4799/17.10.2025 г.

Следва да бъдат допуснати и гласни доказателствени средства по делото чрез разпит на четирима свидетели – по двама водими от всяка страна, от свидетелските показания на които ищецът да установи твърдените обстоятелства относно настъпването на процесния инцидент и претърпените от него вреди, а ответникът – посочените в отговора обстоятелства относно причините за инцидента, състоянието на пода в санитарното помещение, реда и организацията за почистване на залата. По отношение на поискания от всяка страна трети свидетел следва да се приложи чл. 159, ал. 2 от ГПК.

Доказателственото искане на ответника за изискване от ищеца по реда на чл. 190 от ГПК на медицинското му досие в цялост следва да бъде отхвърлено, доколкото по този ред страната може да бъде задължена да представи само намиращи се у нея (а не отнасящи се до нея) документи, каквото медицинското досие не е - то се води и съхранява при личния лекар.

Следва да бъде отхвърлено и доказателственото искане на ответника за служебно изискване на справка от НОИ относно трудовите договори на ищеца към 07.01.2025 г. и 12 месеца назад като неотносимо, тъй като по делото няма предявен иск за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучен трудов доход.

На основание чл. 140, ал. 6 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „Ринг бет“ ЕООД с ЕИК 205522876 за местна неподсъдност на спора на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 121 ГПК.

3

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2026 г. от 10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

ПО ДЕЛОТО:

Предмет на разглеждане са предявени от С. К. Д. против „Ринг бет“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 2 737.55 евро (с левова равностойност 5 354.19 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, сумата от 25 564.59 евро (с левова равностойност 50 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 2 603.66 евро (с левова равностойност 5092.32 лв.), представляваща законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, начислена за периода от 07.01.2025 г. до 25.09.2025 г., вкл., ведно със законната лихва върху същата главница, считано от датата на исковата молба – 26.09.2025 г., до окончателното й изплащане, които имуществени и неимуществени вреди са претърпени в резултат от травматично увреждане – счупване на лява подбедрица и ляв глезен, настъпило на 07.01.2025 г., около 21:30 ч., вследствие на падане върху необезопА.а повърхност – мокър под в тоалетната на заведение-казино „Ринг бет“ на адрес: гр. Варна, р-н Одесос, ул. „София“ № 7-3.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.01.2025 г., около 21.30 часа, в тоалетната на заведение - казино „Ринг бет“, находящо се в гр. Варна, район Одесос, ул. „София“ №7-3, е получил травма в областта на лявата подбедрица и левия глезен вследствие на падане върху необезопА.а повърхност (подова настилка). Като причина за инцидента сочи липсата на поставени след почистването на санитарното помещение указателни табели или предпазна лента, индикиращи, че подът е мокър и има опасност от евентуално подхлъзване, като не е бил ограничен и достъпът до тоалетните за определен период от време, необходим за изсъхване на пода. Твърди, че при липса на подобни индикации при влизането си в помещението той не е очаквал подът да е мокър и хлъзгав, не е бил подготвен за последващото изненадващо падане и не е успял да се предпази. След падането е останал неподвижен на пода и с помощта на друг посетител на казиното и други външни лица е бил вдигнат от земята и транспортиран от екип на спешна медицинска помощ до МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където му е извършена по спешност репозиция, поставена му е гипсова имобилизация и е изпратен за оперативно лечение. За провеждане на последното е бил хоспитализиран в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, гр. Варна, като поставената му там окончателна диагноза е „счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена S82.70“. На 09.01.2025 г. са му извършени следните оперативни инвазивни намеси: „под обща венозна анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация по метода на Вебер, тибия и фибула, извършена е репозиция и фиксация с 1/3 тубуларна плака и 7 заключващи винта“. Поради естеството на получената травма е било 4 необходимо оперативният екип да постави допълнителни медицински консумативи за фиксация на опорно-двигателния му апарат, като са използвани титаниеви винтове и специална плака, която да фиксира костните структури, като позволи на същите да се калцират с времето. Твърди, че на 15.01.2025 г. е бил изписан от болничното заведение напълно имобилизиран, като през цялото време е изпитвал силни болки и близките му са го транспортирали до дома му в инвалидна количка. Сочи, че в следващите три месеца е бил в абсолютна невъзможност да се придвижва и да се обслужва самостоятелно, като e разчитал на чужда помощ за извършване на елементарни дейности, свързани с неговата лична хигиена и обслужване, пазаруване, готвене, поддържане на домакинство и почистване, за които дейности са му помагали неговата майка, сестра и двама негови приятели.

Твърди, че след операцията в продължение четири месеца е бил със специална шина-ботуш, която е фиксирала глезенната му става в неподвижно положение. След този първоначален етап на възстановяване и сваляне на въпросната шина са изминали над четири месеца, през които той е трябвало да се възстанови напълно и отново е изпитвал силни болки и множество затруднения при ставане и извършване на елементарни движения. Поддържа, че възстановителният процес не е протекъл в обичайните срокове и при него все още не е приключил. Понастоящем той все още се придвижва трудно и с помощни средства, изпитва болки в областта на фрактурата, която изпуква болезнено и е с ограничен обем на движение, а при влошаване на времето и увеличаване на влажността болките му се изострят. Стоежът му в изправено положение също е лимитиран времево до една минута, след което представлява болезнено изживяване. Затова и му се налага да пренася цялата тежест на тялото върху здравия крак, с което изкривява цялостната си стойка и получава други по вид болки в областта на шията, гърба, кръста и краката.