Решение № 5826 от 28.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5826 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100507979 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8679 от 13.05.2024, 170 състав, СРС по гр.д. №1347 от 2023 год. е частично уважен предявеният от ищеца К. А. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

София, бул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. Г. У. от САК със съдебен адрес: гр. София, ул. **** срещу „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, представлявано от управителя П.П.П., действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.И. иск с правно основание чл. 200 КТ, като ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сума в размер на 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на злополука, настъпила на 26.05.2022 год., призната за трудова с Разпореждане №31708/07.06.2022 год. на ТП на НОИ гр. София град, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е ОТХВЪРЛЕН за сумата над 3500 лева до сумата 25 000 лева, като неоснователен. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Срещу решението в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от К. А. К., с която оспорва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенции на ищеца, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и събрания доказателствен материал. На първо място, въззивникът възразява срещу изчисления и присъден размер на обезщетението за 1 неимуществени вреди, който, според въззивника, не отговаря на действително претърпените болки и страдания както по продължителност, така и по интензитет. Твърди нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а именно неправилно приложение на критериите, от които следва да се ръководи съда при определяне на справедливия размер на обезщетението. На второ място, оспорва извода на съда за съпричиняване от страна на въззивника, тъй като по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да установят нарушаване на правилата за работа и техническите инструкции за работа със съответните машини, съоръжения и т.н.

Моли съда, да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно, като на негово място постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемият в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК подава отговор на въззивната жалба, с която оспорва въззивната жалба като неоснователна, недоказана и бланкетна. Твърди, че възраженията на въззивника са голословни, доколкото не са подкрепени с доказателства, а определения размер на обезщетението за неимуществени вреди напълно отговаря на претърпените увреждания, болки и страдания. Оспорва твърдението за прилагане на принципа на справедливост при обезщетяване на неимуществените вреди в нарушение с установените в практиката критерии. Въззивникът не съумява да докаже твърденията си, че оставането му без работа и продължителната невъзможност да си намери работа, да са във връзка с настъпилата трудова злополука.

Според въззиваемия, първоинстанционния съд правилно, при наличната по делото и неоспорена съдебно – медицинска експертиза, е определил периода на възстановяване и лечение, както и свързаните с това обстоятелства, като възрастта на въззивника. Поддържа твърдението, че удължаването на възстановителния период е по вина на въззивника заради отказът да се продължи лечението при извършване на сутура и хирургичен шев. Твърди писмените доказателства по делото да установяват безсъмнено поведение на въззивника, което допринася за настъпване на трудовата злополука. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което ищецът заемал длъжността “заместник управител на магазин”. Същият сочи, че на 26.05.2022г. претърпял трудова злополука, при която стъкло, поставено на една от витрините в магазина се свлякло и срязало десния крак. В исковата молба са наведени твърдения, че в следствие на посочената злополука ищецът претърпял. Ищецът поддържа, че му бил разрешен отпуск по болест за периода 27.05.2022г.- 24.07.2022г.Същият развива съображения, че в резултат на злополуката претърпял болки и страдания, функциите на десния му крак били увредени. В исковата молба се поддържа, че ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 500 лева, които са недостатъчни обезщетят 2 претърпените вреди.

При изложените фактически съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 25000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие злополука, настъпила на 26.05.2022г., призната за трудова разпореждане № 31708 от 07.06.2022г., издадено от НОИ- ТП- София град. Претендира законна лихва и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва причинната връзка между твърдяното нарушение на функциите на десния крак и механизма на злополуката. Предявеният иск се оспорва и по размер, като ответникът навежда доводи, че претендираното възнаграждение не съответства на критерия за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В отговора е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия работник, тъй като същият е действал при груба небрежност.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от третото лице помагач, в който се изразява становище за неоснователност на иска.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес и се явява процесуално допустима.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ във вр. с чл. 52 ЗЗД:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.

Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане, 3) вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.

Спорни между страните са въпросите за размера на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По въпроса за съпричиняване от страна на работника или служителя.

3

Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност– липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

Небрежността като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа. За да е налице груба небрежност, следва служителят да не е положил грижата, която и най - небрежния не би положил - т. е. да е осъзнавал, че ще настъпят вредоносни последици, но да се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. (решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/10 г. на IV ГО ВКС, решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 125/2016 г. по гр. д № 4417/2015 г. ВКС, решение № 25/2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г. ІІІ г. о. ВКС, решение № 290/2015 г. по гр. д № 15/2015 г. ІV г. о. на ВКС)

Грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа, каквото обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да допусне. Такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Приема се, че такова поведение на пострадалия следва да се отчете при определяне на дължимото обезщетение поради факта, че той участвува в увреждането. Не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение, като преценката винаги е конкретна и зависи от установените по делото факти. (така в решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., Г. К., ІV ГО на ВКС).

Във всички случаи в тежест на ответника е да ангажира безспорни доказателства за 4 вината на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, в случая - за проявена груба небрежност, която да доведе до намаляване отговорността на работодателя. Въззивният състав намира, че в производството не са ангажирани безспорни доказателства за такова поведение на ищеца. В настоящия случай, писмените доказателства по делото установяват единствено, че е ответникът е осъществил контакт с падналото стъкло, като го е „бутнал“, при което е настъпила и процесната травма, а именно прорезна рана на десния крак.

Събарянето на конкретен предмет, предизвикано от каквото и да е действие на конкретно лице, може да бъде предизвикано и от най – внимателния и дисциплиниран работник или служител при пълно спазване на установените технически правила за труд, поради което, според настоящия състав на съда, Съгласно възприетото от съдебната практика разбиране, изложено по – нагоре в решението, подобно поведение не може да се обхване от разбирането за „груба небрежност“, което да доведе до намаляване отговорността на работодателя. Тези доказателства, според настоящия състав, не обосновават тезата на ответника, че ищецът е допринесъл, още по - малко при условията на груба небрежност, за настъпване на злополуката, тъй като не се установява той да е можел да предвиди падането си или настъпване на вредоносните последици за него, които да се е надявал, че няма да настъпят или че ще може да предотврати. Възражението в тази насока е основателно.