Решение № 2603 от 17.11.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5644/2022
- Вид
- Решение № 2603
- Подписан
- 17.11.2022
- В сила
- 13.02.2023
- Състав
- МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.197, ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.140, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 262 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2603 гр. Бургас, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20222120105644 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.310 от ГПК и е образувано по повод искова молба от С. К. П. ЕГН **********, с адрес: град ** против ОД МВР – Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявано от директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 363 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2019 година до 09.07.2020 година, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, сумата 33 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска, както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане , както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Ищецът излага, че през периода от 01.08.2019 година до 09.07.2020 година е работил на длъжност „полицай“ към РУ - Несебър. За този период е положил общо 410 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 води до извънреден труд от 55 часа, който следва да бъде допълнително заплатено от ответника. В исковата молба е изложен довод, че при преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.197, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради това счита, че задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска ответник ОД на МВР Бургас е в размер на 330 лева. По приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез 1 процесуалния си представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 197 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод, че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на 8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 1 часа нощен труд. Поради изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт В*** е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният представител на ответника заявява, че го оспорва по основание и по размер. В писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи: Ищецът е държавен служител по служебно правоотношение с Министерството на вътрешните работи, т.е. ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. В писмения отговор е изложен довод, че според разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи, с оглед на което цитираните в исковата молба като приложими разпоредби на Кодекса на труда, на Закона за държавния служител и на Наредбата за структурата и организацията на работната извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочено е още, че през исковия период от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Наредба № 8121з-592 е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано - 29.07.2016г. На 02.08.2016г. в „Държавен вестник“, бр.60 е обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Изложено е твърдение, че текстовете на чл. 3, ал.З и в двете наредби са идентични, според които "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, представляван от юрисконсулт 2
В*** дава писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен.
Конкретизира, че съгласно правната норма, 2 действаща в системата на МВР за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1 и съответно не се дължи допълнително заплащане. Счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат К.а, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание е прието изменение на иска, като претенцията се счита предявена за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер от 620, 32 лева за 73,21 часа за посочения в исковата молба и по – горе период. Искът за лихва за забава до датата на подаване на исковата молба се счита предявен за сумата 149,99 лева.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В*** поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка с чл. 187 от МВР и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР – Бургас за периода от 01.08.2019г. до 09.07.2020г. Не се спори, че е полагал нощен труд като е заемал длъжността, посочена в исковата молба.
От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните, се установява, че за периода от 07.2019 година до 07.2020 година ищецът е положил 512 часа нощен труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 585,21 часа за целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 73,21 часа и трудовото възнаграждение, определено по методиката, която се прилага при работодателя е в размер от 620, 32 лева. Лихвата за забава за периода от 01.11.2019 година до 31.08.2022 година, изчислена върху отделните главници, представляващи сбор от възнаграждение за положен извънреден труд за тримесечие, е в размер от 149, 99 лева.
По делото не е спорно, че тази суми не са платени.
Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните 3 служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони настоящият състав приема, че за периода, посочен в исковата молба подзаконовият нормативен акт, който е действал, не е предвиждал правило за преизчисляване на часовете нощен труд в дневен с коефициент, за разлика от действалата 4 преди това уредба на заплащането на възнагражденията за труд.
Въпреки че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата, издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата молба.
Неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на закона.