Решение № 12697 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12697 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110142289 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т.С. против И. Т. И. и И. К. И., с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на дружеството, при условията на разделност, при квоти от 4/6 от дълга за И. Т. И. и 1/6 за И. К. И., сумата в размер на 797,78 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. ***, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл.

410 ГПК – 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 218,30 лева – мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода 15.09.2022 г. – 07.03.2025 г., сумата от 45,04 лева – цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 18.03.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 13,36 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение, начислена за периода 15.04.2022 г. – 07.03.2025 г. Ищецът сочи, че за процесните вземания в полза на дружеството била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25155/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 177 с-в, която не е влязла в законна сила. Твърди наличието на облигационно правоотношение с ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Излага доводи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., доставил топлинна енергия в топлоснабден имот, собственост на ответниците, находящ се в гр. ***, която била на стойност от 797,78 лева и не била заплатена от купувачите. Твърди, че съгласно общите условия към договора, купувачите са длъжни да заплащат цената за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. В тази връзка, 1 сочи че за дружеството са налице основания за начисляване на лихва за забава, в размер на 218,30 лева, за периода от 15.09.2022 г. до 07.03.2025 г. Твърди, че в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от ТС, поради което ответниците дължат на дружеството и цената на услугата за дялово разпределение за периода 15.09.2022 г. – 07.03.2025 г., в размер на 45,04 лева, както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в размер на 13,36 лева, начислена за периода 15.04.2022 г. – 07.03.2025 г. С оглед изложеното, ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците дължат на Т.С. вземанията, предмет на издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25155/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 177 с-в, както следва: И. Т. И. - сумата в размер на 638,23 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот с адрес: гр.

***, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 174,64 лева – мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода 15.09.2022 г. – 07.03.2025 г., сумата от 36,03 лева – цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 18.03.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 10,69 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение, начислена за периода 15.04.2022 г. – 07.03.2025 г.; И. К. И. - сумата в размер на 159,55 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. ***, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 43,66 лева – мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода 15.09.2022 г. – 07.03.2025 г., сумата от 9,01 лева – цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 18.03.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2,67 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение, начислена за периода 15.04.2022 г. – 07.03.2025 г. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител – адв. Я., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват да са страна по сключен с ищеца договор за продажба на топлинна енергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорват претенциите на ищеца за цената на услугата за дялово разпределение.

В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват, изпращат представители и поддържат исканията си.

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът 2 да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от 3 посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По делото е представен препис от Нотариален акт от договор за продажба на недвижим имот от 31.05.2023 г. (л. 15 до л. 20 от делото), от който се установява, че процесният имот е бил продаден от ответниците в качеството им на продавачи на същата дата. Представен е и препис на заявлениедекларация за открИ.не на партида, подадено от ответника И. Т. И. (л. 21 и л.

22 от делото). С оглед така представените доказателства, съдът намира, че единствено този ответник има качеството потребител по смисъла на ЗЕ. На общо основание качеството „собственик“ на даден имот предопределя качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ само в хипотеза, в която това качество не възниква на друго облигационно основание. В случая ответникът е подал процесното заявление-декларация като по този начин е изразил волята си единствен да встъпи в облигационно отношение с ищеца. Възникналото по този начин облигационно отношение между ищеца и този ответник дерогира субсидиарно приложимия принцип, че собственикът на имота е винаги потребител по смисъла на ЗЕ. Поради изложеното съдът намира, че единствено И. Т. И. има качеството на потребител в настоящия спор, като не се споделят съображенията, изложени в отговора на исковата молба за липса на това качество. По отношение на И. К. И. исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.