Решение № 1047 от 03.10.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. П., 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220102545 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Й. Г.

И., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ***, вх.А, ет.2, ап.5, чрез адвокат Е. П. от АК-П., със съдебен адрес: гр. П. ***, срещу Драматично куклен театър „К. В.”, ЕИК 112822278, с адрес: гр. П., ***А, представлявано от директора Г. А..

В исковата молба се твърди, че страните са били в трудови правоотношения по силата на сключен безсрочен трудов договор №26/05.01.1998 г. и последващи допълнителни споразумения, съгласно които ищцата заемала последователно длъжностите: „библиотекар”, „касиер” и от 05.01.2016 г. „главен счетоводител”. Съгласно Допълнително споразумение от 01.07.2018 г., сключено с предишния директор А. Ж., следвало да получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3400,00 лева плюс допълнително начисление за прослужено време, но до 31.12.2021 г. получавала месечно трудово възнаграждение пониско от това, определено с допълнителното споразумение от 2018 г.. Сочи, че през месец януари 2022 г. директорът на театъра утвърдил, чрез подписа си, списъка/щатното разписание със заплатите на работещите в театъра, включително и ненйната с основно трудово възнаграждение в размер на 3400,00 лева, т.е. от месец януари тази година начисленото й основно месечно трудово възнаграждение е 3400,00 лева.

Излага твърдения, касаещи причините, поради които според ищцата се влошили отношенията между нея и директора, в резултат на което започнал да я тормози, да я обижда. Непрекъснато я принуждавал да напусне работа. Посочва, че била подложена на изключителен психически тормоз, което довело до влошаване на здравословното й 1 състояние. Посочва, че й били издадени болнични листи. Сочи, че с Експертно Решение на ТЕЛК №3650 /125 болничните листове и медицинската документация към тях били проверени и потвърдено, че била в състояние на временна неработоспособност.

Счита, че дисциплинарното уволнение е незаконно по следните съображения:

Не била извършила вменените й дисциплинарни нарушения, като и посочените действия не съставлявали дисциплинарни нарушения:

Не било налице извършено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3,4 и т.7 от КТ.

Не била злоупотребила с доверието на работодателя и не била увредила имуществото му, както и не било вярно, че не е изпълнила трудовите си задължения.

Излага твърдения касаещи липсата на допълнителното споразумение от 2018 г. в трудовото й досие.

По отношение на нарушението посочено в пункт 4 от заповедта посочва, че до 04.07.2022 г. никой не й е искал ключовете за работното място.

Посочва, че декларациите обр. 1 към НАП ги подава по електронен път и дори да има и закъснение при подаването им, не било обвързано с финансова санкция/глоба/ от НАП или пък с нарушаване на осигурителния или здравния статус на работещите.

По нарушението посочено в пункт 6 от заповедта посочва, че многократно и се е налагало да работи и през нощта, което не било необичайно при счетоводителите, когато се налагало да се спазват срокове или разпореждания на ръководството. За конкретния случай сочи като причина за присъствието й на работното място - възложени й от директора А. всевъзможни справки и задачи, с невъзможни за изпълнение в рамките на работното й време срокове и с цел да се вмести в тези срокове и да не загуби работата си, се наложило да работи и през нощта, поради което й бил предоставен ключ от служебния вход на театъра;

По нарушението посочено в пункт 7 от заповедта посочва, че не отговаряло на истината, тъй като не й е възлагано да съхранява счетоводна информация на технически носител и поради тази причина такава не е била налична и не е съхранявана на компютъра, както и не е била изтривана.

Счита, че не е нарушавала нито правилата за вътрешния трудов ред, нито етичните правила за поведение.

Твърди, че са допуснати процесуални нарушения при издаването на процесната заповед, тъй като същата била немотивирана по смисъла на разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ.

Не са налице задължителните реквизити-сведения - конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци; времето на извършаване на нарушението; вида на наложеното наказание за всяко нарушение и правното основание въз основа, на което се налага наказанието.

Счита, че по пунктове 3, 4 и 5 от заповедта не се сочи времето на извършване на нарушението, за да може да се направи извод дали е спазена разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, 2 регламентираща сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. За описаното в пункт 1 нарушение от заповедта смята, че сроковете са изтекли.

Твърди, че не било ясно, тъй като не е посочено в заповедта, кога, по какъв начин, от кого и въз основа на какви факти и обстоятелства са установени вменените й нарушения.

Посочва, че действително е била във временна неработоспособност до 15.07.2022 г., поради което при вземане на разрешение от Инспекцията по труда за уволнението й, не било ясно дали е взето и на основание решение на трудово-експертна лекарска комисия съгл. изискването на чл.333, ал.2 КТ.

Счита, че описаните в седем пункта от процесната заповед като обстоятелства не съответстват на общо изложените в диспозитива на заповедта правни основания.

Наказващият орган не бил спазил императивните разпоредби на чл.190 ал.2 КТ, тъй като не е извършил преценка в обжалваната заповед, още повече, че за толкова години трудов стаж не била извършвала дисциплинарни нарушения, нито пък й са налагани дисциплинарни наказания.

Счита, че наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.335 ал.1 КТ, като с една своя заповед е наложил наказание дисциплинарно уволнение и е счел, че това е достатъчно за прекратяване на трудовото правоотношение, без да издаде заповед за прекратяването му.

Посочва, че брутното й трудово възнаграждение за последния месец е в размер на 4420 лева, като за процесния период от шест месеца претендира 26520 лева, поради оставянето й без работа.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на Й. Г. И. за незаконно и отмени Заповед № РД 1013/13.07.2022 г.; да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност и да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер 25015,43 лева /исковата претенция е намалена по реда на чл.214 ГПК в проведеното съдебно заседание на 23.11.2022 г./ . Претендира разноски.

При така изложените твърдения съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

В последното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът не се явява.

Представлява се от пълномощника си адвокат Валери П. от АК П.. Искат от съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени в цялост. Депозира писмена защита.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорвам изцяло исковете и счита, че същите са допустими, но неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.

3

Твърди, че при издаване на уволнителната заповед ответникът е спазил материалноправните и процесуалноправни предпоставки. Не е нарушил разпоредбата на чл.333, ал.2 КТ. Счита, че не е налице условието за прилагане разпоредбата на чл.344 ал.3 КТ, макар, че не се сочи това в исковата молба и не е поискано.

Не отговаряло на действителността, че ответникът не е мотивирал уволнителната заповед, като с това бил нарушил разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ.

Смята, че не е нарушил и разпоредбата на чл.190 ал.2 КТ, тъй като е спазил необходимите критерии по чл.189 КТ, с оглед тежестта и многобройността на нарушенията.

Не е нарушил разпоредбата и на чл.335 ал.1 КТ. Според него налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ и прекратяването на трудовото правоотношение може да бъде извършено и с един документ, тъй като това не противоречи на КТ и на съдебната практика.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от пълномощниците си адвокат К. К. и адвокат П. К., като молят съда да отхвърли исковата претенция в цялост като неоснователна и недоказана.

Депозира писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а и видно от представения трудов договор № 26/05.01.1998 г. и допълнително споразумение от 30.12.2015 г., е че страните са били в трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „Главен счетоводител“, с код по НКПД; 201124116002, при пълно работно време от осем часа, с основно трудовото възнаграждение в размер на 750 лева. От допълнително споразумение от 21.03.2017 г. се установява, че е уговорен нов размер на основното възнаграждение в размер на 930 лева, считано от 01.03.2017 г., който с се увеличава, видно от приложените по делото заповеди.

По делото е приложена длъжност характеристика за длъжността „главен счетоводител“, която е получена лично от ищцата на 14.03.2022 г..

Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със заповед № РД 1013/13.07.2022 г., на основание 330, ал.2, т.6 КТ – дисциплинарно уволнение, считано от 13.07.2022 г.. Процесната заповед е получена лично от ищцата, чрез куриер на 14.07.2022 г..

Посочено е, че ищцата е извършвала следните системни нарушения на трудовата дисциплина:

1. В началото на месец януари 2022 г., ищцата е започнала да си начислява трудово възнаграждение в размер на 3 190 лева за месеците януари и февруари, а в началото на месец март 2022 г. си е начислила сумата в размер на 3400 лева за месеците март и април, вместо полагащите й се по 2700 лева.

2. До края на месец май 2022 г. не е уведомила новия директор, като работодател - Г.

А., за това ДТС повече от три години и десет месеца и не обяснила каква е причината за не предявяването му до този момент. Не е посочила точната датата, на която е подписано от 4 нея допълнителното трудово споразумение и каква е причината за да не го представи пред Г.

А. при встъпването му в длъжност, като директор на ДКТ „К. В.“ на 28.08.2018 г., както и до края на м. май т.е. преди да започне начисляването на новите си заплати за 2022 год.

Според работодателя с посоченото в т.1 и т.2 е увредила имуществото на работодателя и е злоупотребила с доверието му. Освен това не е изпълнила трудовите си задължения.

3. Не била представила оригинален документ на допълнителното трудово споразумение от 01.07.2018 г. и заповед, с която е утвърдено и влязло в сила. Не била посочила причината, поради която в личното й досие не присъства оригинален документ на това допълнително трудово споразумение от 01.07.2018 г., а е приложено цветно сканирано копие, като с това не е изпълнила законно разпореждане на работодателя и е злоупотребил с доверието му.

4. Ищцата отказала да осъществи контакт с ръководителя на театъра, за да предаде ключове от работното й място и с това възпрепятствала работата на ДКТ „К. В.“ гр. П., като с това не е изпълнила законно разпореждане на работодателя и е злоупотребила с доверието му.

5. В началото на месец май 2022 г. не е подала за месец април 2022 г. Декларация образец 1 към НАП, както и данни за здравни осигуровки на служителите към театъра за предходните месеци /март- април и май 2022 год./. С това не е изпълнила възложената й работа, злоупотребила с доверието на работодателя.

6. Самоволно и нерегламентирано е проникнала в сградата на ДКТ „К. В.“ гр. П. от 23:00 часа на 19.05.2022 г. до 04:00 часа на 20.05.2022 г., което е извън работно й време и не е свързано с трудовата й функция, и без разрешение на ръководителя, като с това е злоупотребила е доверието му.

Разпечатката съдържа 56 от 137 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7fa6aab-cbd7-4686-8fe0-f48e0b3727e7