Решение № 100 от 21.10.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Велики Преслав, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20263610200035 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба, с вх. № 372000-1408/21.01.2026г.. подадена от С. Г. Ж.. ЕГН **********, адрес с гр. ***, обл. ***, общ. ***, ул. „***" , вх. *, ет. *, ап. *, чрез адвокат С. Н. М. от АК -Търговище, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***" № *, вх. *, против наказателно постановление НП № № 25-0323000913/05.12.2025г., издадено от Т. М. Е. на РУ Велики Преслав към ОДМВР Шумен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 25,56 евро.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, моли се за отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява лично като поддържа жалбата, представя писмено становище от адв. С. М. и претендира разноски. Моли за отмяна на НП.

За Административнонаказващия орган, не се явява представител. По делото са представени писмени бележки, чрез които се излагат доводи за законосъобразност на издаденото НП, моли се да се потвърди наказателното постановление (НП).

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че на 12.11.2025г. около 11:10 часа, в обл. Шумен, общ.Велики Преслав, път -граница Румъния - Силистра- Шумен - Преслав - Ямбол - Елхово - Мелница - Лесово - граница Турция - километър 136.73, в посока към гр.Върбица жалподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Ярис", с регистрационен номер ТЗ883АТ, като същият бил спрян за проверка от полицейските служители, свидетелите М. В. и Т. Г..

Същите констатирали, че „дневната светлина не свети постоянно, тя „премига“. И тъй като водачът имал възражение по така установеното, св. В. му съставил АУАН, в който 1 било отбелязано, че „в ПОСОКА КЪМ ГР. ВЪРБИЦА УПРАВЛЯВА СОБСТВЕНИЯ СИ ЛЕК АВТОМОБИЛ ТОЙОТА ЯРИС С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР Т3883АК КАТО АВТОМОБИЛА Е

ТЕХНИЧЕСКИ НЕ ИЗПРАВЕН - ПРЕДНА ДЯСНА ДНЕВНА СВЕТЛИНА Е ТЕХНИЧЕСКИ НЕ ИЗПРАВНА НЕ СВЕТИ ПОСТОЯННО“.

На 5.12.2025 г. било издадено обжалваното НП като наказващият орган възприел описаните в АУАН факти и че МПС било технически неизправно – предна дясна дневна светлина е технически неизправна - не свети постоянно – движи се с незначителна техническа неизправност“, с което приел, че е нарушен чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП била наложена глоба в размер на 25,56 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът се доверява на разпитаните по делото свидетели, както и от извършения оглед на представените по делото записи от камерите на полицейските служители, като намира обаче, че от събраните доказателства не може да се направи единствения възможен извод, че жалбоподателят следва да бъде санкциониран под тази норма, вменена му като нарушение, че е управлявал МПС с незначителна неизправност – преда дясна дневна светлина е технически неизправна – не свети постоянно, като тук следва да се отбележи и че само в АУАН е посочено, че светлина „премигва“, докато това обстоятелство не е отразено в НП.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, като съгласно представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър на Вътрешните работи, АУАН е издаден от компетентен служител, а НП от оправомощен орган в рамките на неговата компетентност.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: 50 лева - при констатирани незначителни неизправности.

Според разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, каквато се явява Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В разпоредбата на чл. 37 от посочената Наредба са категоризирани неизправностите - незначителни, значителни и опасни, като категоризирането следва да се извърши при спазване на методиката за оценка на изправността. В случая по мнение на този състав, констатираната от контролните органи повреда на предна дясна дневна светлина -не свети постоянно, с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 12, буква "в" от Правилника за прилагане на ЗДвП, следва да се приеме, че автомобилът на жалбоподателя е бил технически изправен, тъй като горната разпоредба въвежда задължение - дългите, късите, габаритните светлини или стоп - светлините на МПС, да светят. Видно е, че в горната разпоредба от Правилника за прилагане на ЗДвП, липсва административно нарушение като - дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините - не светят постоянно, тоест премигват, което обуславя извод, че жалбоподателят не е извършил повдигнатото му административно нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Дневната светлина не е равнозначна на къса или габаритна светлина. Чл. 10, ал. 1, т.

12, б. „в“ ППЗДвП, определя като неизправност положението, при което „не светят 2 дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините“. Дневните светлини не са изрично включени в това изброяване, а „премигва“ не е идентично с „не свети“.

Следователно конкретното описание не се подвежда непосредствено под тази хипотеза.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП урежда хипотезите, в които моторното превозно средство се определя като технически неизправно. Според чл. 10, ал. 1, т. 12, б. "а" от ППЗДвП, моторното превозно средство е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности по осветителната уредба: изменени са броят, типът, цветът и разположението на предписаните светлини, с изключение на светлините за мъгла.

Неизправностите от своя страна биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП. Съгласно т. 72 от ДР на ЗДвП "незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия..

Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната квалификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно посочената Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., където видовете неизправности са дефинирани по-подробно и детайлно спрямо определенията на тези понятия, дадени в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП.

Попадането на всеки един елемент в някоя от групите се определят съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства - Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.

С оглед на изложеното, се налага извод, че преди да санкционира жалбоподателя с оспореното НП, АНО не е изпълнил вменената му тежест да докаже съществуването на материалноправните предпоставки по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., което води до незаконосъобразност на визираното нарушение в процесното НП, което е издадено в нарушение на материалния закон.

С оглед на изложеното, наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.

Съдът дължи произнасяне по разноските като в случая такива се претендират от жалбоподателя, който съгласно представен договор за правна защита и съдействие е ангажирал адвокат и правна помощ е предоставена. Съгласно разпоредбата на чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 400 лв., поради което в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в посочения размер. Доказателства за други разноски по делото не са представени.

Предвид гореизложеното, Районен съд – Велики Преслав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № № 25-0323-000913/05.12.2025г., издадено от Т. М. Е. на РУ Велики Преслав към ОДМВР Шумен, с което на С. Г. Ж., ЕГН ********** за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 25,56 евро.

ОСЪЖДА ОД МВР Шумен за заплати на С. Г. Ж., ЕГН ********** сумата в размер на 204,25 евро за адвокатско възнаграждение.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Шумен, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________ 4