Решение № 224 от 14.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. ХАСКОВО, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно административно наказателно дело № 20245600600573 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от глава XXI, вр. чл.378 ал.5 от НПК.

С Решение № 152/23.07.2024г., постановено по АНД № 709/2023г. по описа на Районен съд Хасково, обвиняемия М. Е. А. с ЕГН **********, от гр.Х., е признат за за невинен в това, че на 09.06.2017г. в гр.Х., при управление на МПС - л.а. „Волво В 70“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.40 ал.1 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“, чл.40 ал.2 от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на И. И. В. от гр.Х., изразяващи се в трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на счупване на раменната кост и счупване на челюст, което се дължи на счупване на синуса на лявата горна челюст и протича със затруднение на дъвченето и говоренето, като по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б. б“ пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК, е оправдан. С решението е постановено направените по делото разноски, да останат за сметка на Държавата.

1

Недоволен от решението е останал прокурор при Районна Прокуратура – Хасково, който го протестира в срок, с оплаквания за неправилност. В протеста се твърди, че по делото били събрани убедителни доказателства за извършеното от обвиняемия престъпление, но първоинстанционният съд приел неправилна фактическа обстановка и от там достигнал до неправилен извод, за оправдаването на обвиняемия, като не отчел заключението по комплексната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза според която, водачът имал техническата възможност да предотврати ПТП като не спира наблюдението си над пострадалата, съобрази поведението си с нея и продължи движението си едва когато се убеди, че тя не представлява препятствие за автомобила. С тези съображения с протеста се иска решението да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което обвиняемия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б. б“ пр.2, вр.чл.342 ал.1 от НК и съответно наказан.

Окръжна Прокуратура – Хасково не изпраща представител и не взема становище.

Пред настоящата инстанция, обвиняемият се явява лично и със защитникът си. Последния в пледоарията си излага съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на протестираното решение и иска да бъде потвърдено. В личната си защита обвиняемият се придържа към изложеното от защитникът си, а в последната си дума не изразява становище.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно намира, че протеста е неоснователен поради следното:

Съдебното производство пред районния съд, е образувано по Постановление на РП – Хасково от 17.08.2023г. изготвено по д.п. № 523/2017г. по описа на РУ МВР – Хасково. С постановлението е направено предложение за освобождаване на обвиняемия А. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, чрез налагане на административно наказание, по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл.343 ал.1 б. б“ пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК, за което с протестираното решение, е оправдан. Постановлението е съставено след отмяна при съдебен контрол на предходни постановления на прокурора /общо три/ за прекратяване на наказателното производство на осн.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, по воденото досъдебно производство. След внасянето на постановлението, делото е насрочено и разгледано по реда на глава XXVIII от НПК, като по искане на обвиняемия и защитникът му е проведено съдебно следствие, чрез разпит на свидетелите и вещите лица посочени в постановлението за приключване на разследването, а останалите доказателства предвид характера на производството, включително показанията на пострадалата която починала в края на месец юни на 2020г., са приобщени по реда на чл.283 от НПК. От събраните доказателства е установено, че обвиняемия А., живеел в гр.Х. на ул. „Б. М.“, не бил ****** или освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, бил правоспособен водач на МПС от 1995г. и притежавал лек автомобил „Волво В70“ с рег. № *******. Улицата на която обвиняемия живеел, била с две ленти но с еднопосочно движение, в посока от север към юг. На 08.06.2017г., обвиняемия паркирал автомобилът си, пред домът си по посока на движението по улицата, а на следващия ден 09.06.2017г. сутринта, тръгнал с автомобила за 2 работа като за да излезе от улицата потеглил назад, в обратна на движението посока. По същото време, по улицата в същата посока, зад автомобила и близо до десния тротоар се движела пострадалата И. И. В., която била възрастна жена– /на ** години/, вървяла много бавно и в дясната си ръка носела бастун, а в лявата чанта. Обвиняемият я забелязал в страничното огледало /ляво/ за обратно виждане на автомобила, като също се движел бавно и я изчаквал да се качи на тротоара. В един момент пострадалата тръгнала да се качва на тротоара /според обясненията на обвиняемия/, той престанал да я вижда в огледалата на автомобила, помислил, че пътното платно зад автомобила е свободно и продължил бавно движението си назад, но в огледалото за обратно виждане забелязал падащ зад автомобила силует, чул и шум от удар с твърд предмет по автомобила и спрял. След спирането, обвиняемия слязъл от автомобила, видял, че пострадалата е падналата на лявата си страна на улицата с гръб към автомобила и на около 1-2 м. от него, като имала наранявания в областта на лицето. Помогнал й да се изправи, обадил се на тел.112, съобщил за случилото се и предложил на пострадалата вода. По същото време св.М. М., който живеел на същата улица, излязъл, видял обвиняемия и пострадала, като донесъл стол на който последната седнала. Свидетелят, според показанията му пред първата инстанция, не възприел пострадалата да е заявявала, че обвиняемия с автомобилът я блъснал, като посочил, че тя сама се придвижила и седнала на стола. По повод подадения сигнал, на място пристигнал екип на СМП – Хасково, в който влизали свидетелите К. К. и М. Т. и пострадалата била отведена в МБАЛ – Хасково. На място пристигнали и свидетелите В. Г. и К. В. - двамата **.

******* в сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР – Хасково, които разговаряли с обвиняемия по повод случилото се, тествали го за алкохол с техническо средство но такъв не бил отчетен. Двамата свидетели не забелязали следи от ПТП по автомобила на обвиняемия, включително забърсване на праха и запазили местопроизшествието, като според показанията им, автомобилът на обвиняемия не бил местен. На същата дата бил извършен оглед на местопроизшествието, за което се съставили протокол с фотоалбум и образувано досъдебното производство. След отвеждането на пострадалата в МБАЛ – Хасково се установило, че в резултат на падането имала закрито счупване на шийката на лявата раменна кост, счупване на синуса на лявата горна челюст, травматичен кръвоизлив под лигавицата на лявата очна ябълка, хематоми по лицето, хематом по гърба на дясната длан, охлузвания по двете колене, мигриращи хематоми по лявата ръка, лявата половина на гръдния кош и лявата седалищна област, описани в издаденото й след изписването от болницата, СМУ № 294 / 2017г. от съдебния лекар д-р Е., който я и прегледал. Същите увреждания са отразени и в заключението по назначената на досъдебното производство СМЕ № 173/17г. изготвена от същото вещо лице, изслушана от първата инстанция. Според заключението в резултат на счупването на лявата раменна кост и синуса на лявата горна челюст, на пострадалата била причинени две средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК - трайно затруднение в движението на лявата ръка и счупване на челюст протичащо със затруднения в дъвченето и говоренето.Останалите увреждания представлявали леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. В заключението вещото лице посочило, че увреждания били причинени от твърди тъпи предмети и могли да се получат при 3 автомобилна травма. При изслушването си пред първата инстанция, вещото лице заявило, че претърпените от пострадалата увреждания могли да се получат при падане от собствен ръст проворикирано както от лек удар, така и самостоятелно, единствено хематома на гърба на дясната длан се дължал на съприкосновение с твърд тъп предмет, включително автомобил.

Вещото лице описало две фази на травмата и заявило, че тя кореспондирала с механизма на автомобилна травма при блъскане на пешеходец като посочило, че за да паднела на ляво и напред, пострадалата някак си се завъртяла понеже контактът бил в дясната й ръка и това било единственото увреждане в дясно. В обясненията си /на досъдебното производство/, обвиняемия отрекъл да е удрял с автомобилът си пострадалата, като посочил, че вероятно при качването си на тротоара тя залитнала и паднала. От своя страна в показанията си дадени също на досъдебното производство, пострадалата посочила, че при движението си по улицата решила да я пресече, направила няколко малки крачки в ляво и тогава усетила удар в лявата си страна по гърба от рамото и гърба надолу, при което паднала на лявата си страна, не видяла какво я ударило, нямала високо кръвно, не била добре с очите и имала намален слух. За случилото се пострадалата споделила и на дъщерите си - свиделките К. Г. и А. Г.. Пред първоинстанционният съд е изслушана и назначената на досъдебното производство, комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Б. и инж. П., както и допълнителната им такава. Първата експертиза на тези вещи лица е практически повторна и на нея се е позовал прокурорът в постановлението си, послужило като основание за образуване на съдебното производство. Според заключението по посочената експертиза, скоростта на лекия автомобил управляван от обвиняемия при приближаването му към пострадалата, била около 5-6 км/час, а в момента на контакта с нея 1-3 км/час. Скоростта с която пострадалата се е движила преди контакта с автомобила и по време на контакта, била една и съща в диапазон 1,8 - 2,8 км/час. Мястото на сблъсъка между автомобила и пострадалата било в мястото на спиране на автомобила и конкретно в мястото на което се намирала задната му броня. Спрямо самия автомобил контактът настъпил в левия край на задната му броня и вероятно с някои елементи отзад в ляво на купето.Опасната зона за спиране на автомобила е определена на около 1,7- 2 м. Според заключението, водачът имал техническата възможност да предотврати ПТП, като достатъчно условие за това било да не спира наблюдението си над пострадалата, съобрази поведението си с нея, като обект който може да породи опасност и продължи движението си едва след като се убеди, че тя не представлява препятствие за автомобила. От техническа гледна точка, причината за ПТП била неправилната преценка на пътната обстановка и закъснялата реакция на водача. Според обстоятелствената част на заключението, в момента на удара пострадалата била обърната преобладаващо с гръб към автомобила и вероятно леко с лявото си рамо към него, като за да падне било достатъчно да възникне контакт с бастунът й, от който да загуби равновесие, а причинените й увреждания сочели на падане с предшестващо ускорение, реализирано от движещ се с ниска скорост автомобил. В заключение е отразено също, че от медицинска гледна точка било невъзможно съобразно травмите на пострадалата да се направи разлика дали са причинени от падане от собствен ръст без блъскане, или от такова с предшестващо блъскане, но уврежданията сочели по – скоро на падане с ускорение / 4 т.е от блъскане/. Изводът за наличието на блъскане е направен от вещите лица от показанията на пострадалата и обясненията на обвиняемия, като в тази насока в заключението е отразено, че чисто хипотетично ако на мястото на падането нямало движещ се автомобил и гласни доказателства за контакт с пешеходеца, то уврежданията могли да се получат и при залитане и падане на терена. В допълнителното си заключение вещите лица изследвали възможността ударът да е настъпил между автомобила и носения от пострадалата бастун, като извели като най- вероятен и възможен механизъм на ПТП, ударът да е осъществен в лявата част на гърба на пострадалата както самата тя твърдяла, от което се създало ускорение на тялото й спрямо вертикалната му ос по посока на часовниковата стрелка /първи две фази на травмата/, в третата фаза тялото било отхвърлено по посока движението на автомобила и ротирало надясно. Така според допълнителното заключение, дясната ръка на пострадалата с бастуна контактували с автомобила, пострадалата паднала на земята и настъпили травмите. При изслушването си пред първата инстанция, вещите лица посочили, че поради ниската скорост на автомобила, отхвърляне на тялото на пострадалата не могло да има, като то било повалено на терена. Травмите на пострадалата не били характерни за ПТП, а травмата на дясната длан могла да се получи и при падане на терена и оставане на ръката под тялото. Вещите лица потвърдили изводът си, че единствено от уврежданията на пострадалата не било възможно да се направи категоричен извод за блъскането й от автомобил, а установените й счупвания с оглед и възрастта й, могли да се получат и при самостоятелно падане /поради главозамайване/ и неравност на терена. Според вещите лица, наличието на контакт между автомобила и пострадалата, се установявало единствено от гласните доказателства и конкретно обясненията на обвиняемия в които посочил, че чул удар в задната лява част на автомобила. Пред първата инстанция са събрани и доказателства, за здравословното състояние на пострадалата, като е извършени разпит и на личният и лекар.

Разпечатката съдържа 18 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7f9dd25-6365-4851-8b97-3c8f1de2cd11