Решение № 1385 от 05.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. Пловдив, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300501957 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. Г. А., чрез адв. Я.

Г., против решение № 67 от 03.06.2024 г., постановено по гр. дело № 513 от 2023 г. на РС-Първомай, ІІ гр. състав, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от дворно място (само мястото), цялото с площ, застроена и незастроена, от 2200 кв. м, без построените в него жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. м и стопанска постройка със застроена площ от 50 кв. м, находящо се в **********, предназначен за жилищно строителство, с приложена дворищна и улична регулации, при граници: улица, УПИ XVII-134, УПИ I-132, УПИ II131, УПИ III-131, УПИ IV-126, УПИ XIV-129 и УПИ XV-130, сключен на 12.10.2018 г. между И. Н. К., от една страна, като купувач, и З. Г. Т., Т. К. Т., А.

Г. А. и Д. Г. А. от друга страна като продавачи, и нотариално удостоверен с рег.

№ ******* г. от нотариус *********с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара; осъдени са З.

Г. Т., Т. К. Т., А. Г. А. и Д. Г. А. да заплатят поотделно на И. Н. К. сумата от 263.75 лева - съдебно-деловодни разноски за заплатени държавни такси и процесуална защита от един адвокат; осъден е И. Н. К. да заплати: в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 160.24 лева – нотариална такса, и по сметка на Община Първомай сумата от 1

299.40 лева - местен данък за възмездно придобИ.е на недвижимо имущество, като до изплащането на посочените суми да се впише възбрана върху прехвърления недвижим имот; указано е на И. Н. К. в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – Първомай, както и, че при неизпълнение на указанието в рамките на този срок вписването на исковата молба губи действието си; че съдът не издава заверен препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, дължимите данъци и такси за имота, както и данъците и другите задължения на праводателя му към държавата.

С въззивната жалба А. А. навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност, нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че имотът не е индивидуализиран изцяло, тъй като не е приложена скица. Налице е нередовност на исковата молба, поради несъответствие между обстоятелствена част и петитума, тъй като са предприети действия за разваляне на договора. Не е установена действителната воля на страните. Съдът не се е произнесъл по възражението за неспазена форма на анекса от 10.10.2019 г. Искът е уважен, въпреки неизправност на ищеца по делото. Твърди се допуснато нарушение при обсъждане, оценка и анализ на доказателствата, както и липса на представителна власт на З. Т. за жалбоподателя и Д. А. при сключване на предварителния договор и анекса. Неправилно от съда е тълкуван и прилаган чл. 24, ал.1 от СК. Една четвърт от имота е възложен на трето лице и един от ответниците към настоящия момент не е собственик. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска, като на страната се присъдят разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.

К. чрез адв. С. К., като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна, недоказана и не съществуват нови доказателства.

Останалите въззиваеми не са изразили становище.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна – в частта, в която жалбоподателят защитава свои права, и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Въззивната жалба в частта, в която се иска отмяна на решението по отношение обявяване за окончателен на сключения между К. и Т. предварителен договор, е процесуално недопустима – А. няма правен интерес, не може да упражнява и чужди права. Касае се за делими права. Съгласно изложеното в решение №777/05.01.2011 г. по гр.д. №1050/2009 г. на ВКС, IV г.о., предварителният договор по начало не създава задължения за престиране, а за взаимно договаряне. Всяка от страните по него може да иска от другата 2 сключването на окончателен договор. Правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да се иска сключване по съдебен ред на окончателен договор е преобразуващо. Това право е делимо и затова при сключването на договора по съдебен ред всеки от договарящите купувачи по предварителния договор има право да придобие съответната идеална част, за която е постигнал съгласие. По същата причина и при няколко продавачи по предварителния договор купувачът има право срещу всеки от тях да иска прехвърляне на притежаваната от него идеална част. Касае се до отделни искове, като решението не е обжалвано от страните по единия от исковете (Т. и К.) и е влязло в сила, а жалбата на А. в тази част е недопустима и производството по нея следва да се прекрати.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за което са изложени съображения по - нататък в мотивите.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.

19, ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът И. К. иска съда да постанови срещу ответниците З. Г. Т., Т.

К. Т., А. Г. А. и Д. Г. А. решение, с което да обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от дворно място (само мястото), цялото с площ, застроена и незастроена, от 2200 кв. м, без построените в него жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м и стопанска постройка със застроена площ от 50 кв.м, находящо се в ********, съставляващо УПИ XVI-133, в кв. 11 по плана на с. ******, предназначен за жилищно строителство, с приложена дворищна и улична регулации, при граници: улица, УПИ XVII-134, УПИ I-132, УПИ II-131, УПИ III-131, УПИ IV126, УПИ XIV-129 и УПИ XV-130, сключен на 12.10.2018 г. между него, от една страна, като купувач, и ответниците, от друга страна като продавачи, нотариално удостоверен с рег. №4133/12.10.2018 г. от нотариус ******* с район на действие района на Районен съд – Първомай и с рег. №428 по 3 регистъра на Нотариалната камара.

Ищецът твърди, че съгласно посочения предварителен договор страните се задължили в 12-месечен срок от подписването му, продължен до 12.05.2020 г. с анекс от 10.10.2019 г., да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт, по силата на който ответниците да продадат на ищеца ½ идеална част от описания недвижим имот срещу цена от 9980 лева, която купувачът заплатил още в деня на предварителното договаряне.

Обещателите не изпълнили поетия ангажимент за прехвърляне на собствеността, нито този по чл. 3.2., според който разполагали с право да развалят съглашението в 12-месечен срок, като възстановят сумата от 9980 лева, ведно с неустойка от 500 лева за всеки започнат месец от датата на предварителната сделка до тази на нейното разваляне. От продавачите ищецът получил само две частични плащания в общ размер, по-нисък от платената от него цена, които биха могли да се счетат за неустойка.

Допълнително в съответствие на дадените от настоящата инстанция указания е уточнено, че А. А. и З. Т. са закупили процесния имот общо и поравно. Тъй като към момента на извършване на покупката и двамата са имали сключен граждански брак съответно с Д. А. и Т. Т., А. и А. са придобили ½ от закупения имот, а Т. и Т. – също ½ идеална част, в режим на СИО. С предварителния договор се споразумели сключването на окончателния договор да стане в срок до 12 месеца. Обещателите си запазили правото да развалят договора в същия срок, като върнат на купувача платената сума от 9980 лв., ведно с неустойка за периода от датата на подписване на предварителния договор до неговото разваляне в размер на 500 лв. за всеки започнат месец, като е посочена и банкова сметка, по която може да се възстанови платената цена. Тъй като до изтичане на 12-месечния срок не е възстановена платената цена и по искане на продавачите на 10.10.2019 г. подписали анекс, според който срокът за сключване на окончателния договор е удължен до 12.05.2020 г. Твърди, че основно контактувал с Т. Т., който бил подписал и запис на заповед за сумата от 5000 лв. През 2018 г. същият му изплатил на четири вноски по 1000 лв., но не уточнил по кое от задълженията е извършено плащането. Иска се да бъде обявен за окончателен сключеният между страните договор, като претенциите по отношение на А. А. и Д. А., в режим на СИО, е за ¼ идеална част от имота, а за З. Т. и Т. Т., в режим на СИО, също за ¼ идеална част.

С допълнителна молба е уточнено, че имотът е придобит от ответниците чрез покупко – продажба. Признава, че е получил от Т. 4 плащания по 500 лв., като посочва датите. От А. А. е получил по банков път 500 лв. и 4 плащания по 500 лв. Или общо са му платени 4500 лв., но не и цената по предварителния договор. Твърди, че това са плащания за неустойка.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците депозират отговор, като оспорват иска като неоснователен с доводи, че ответниците А. А. и З. Т. са придобили общо и поравно ½ идеална част от обещания имот през време на 4 браковете си, сключени съответно през 1986 г. с ответницата Д. А. и през 1980 г. с ответника Т. Т., поради което евентуалното уважаване на претенцията ще противоречи на нормата на чл.24, ал.1, изр.2 от СК, забраняваща на съпрузите да се разпореждат по време на брака с дяловете си, които биха получили при прекратяване на имуществената общност. Оспорват също и валидността на анекса, тъй като не е сключен в изискуемата от закона форма за действителност – писмена с нотариална заверка, и твърденията на ищеца, че е изправна страна, защото не се е възползвал от правото си да развали предварителния договор и не е спазил чл. 7.4. от него за изпращане на уведомления до тях, както и това, че е получил само две частични плащания.

Постъпил е писмен отговор единствено от А. А. на уточненията на исковата молба, направени пред въззивната инстанция. Същият оспорва изложените обстоятелства. Твърди, че в приложената скица е описан навес, който не е посочен в предварителния договор. Налице е и нов собственик на идеални части от процесния имот, придобило от ПП ¼ идеална част от дворното място, съответно Т. не са собственици вече на съответната част.

Навеждат се и доводи за неизправност на ищеца, тъй като не е оказал необходимото съдействие на ответниците за сключване на договора. Оспорва се и твърдението, че е заплащана неустойка, тъй като такъв иск не е предявен.