Решение № 1617 от 05.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. Бургас, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120100546 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на Д. С. Х., С. М. Л. и К. М. С. срещу Решението на ПК/ОСЗ Созопол по преписката, образувана по заявление вх.№ 2577/15.01.1992г. на наследници на Я.С.М., взето с Протокол № 2577 от 26.02.1993г. Излагат се съображения за нищожност на обжалвания административен акт и се иска от Съда прогласяването й. Претендират се разноски.

Ответната ОСЗ оспорва жалбата и моли Съдът да я отхвърли.

Заинтересованите страни – С. Е. Т. и К. С. Е., не вземат становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност – с оглед и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежни страни – жалбоподателките са наследници по закон на Я.С.М., и при наличието на правен интерес от обжалване на процесния административен акт – при условията на чл.149, ал.5 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество – тя е основателна.

С жалбата е представено атакуваното решение на ПК Созопол по преписката, образувана по заявление с вх.№ 2577/15.01.1992г. на наследници на Я.С.М., взето с Протокол № 2577/26.02.1993г., с което на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя с план за земеразделяне за два имота – 92.3 дка /№ 25 от заявлението/ и 1.4 дка /№ 26 от заявлението/, а за останалите 24 имота е отказано, поради липсата на достоверни доказателства. В приложената по делото административна преписка, освен това, е налично и друго решение с идентични номер и дата, с което е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя с план за земеразделяне за още 13 имота /от № 1 до № 11, № 23 и № 24 от зявлението/, с обща площ от 68.6 дка, и е отказано за общо 11 имота – от № 12 до № 22 от заявлението. Наличието на два административни акта с едни и същи номера и дати препятства възможност да се установи каква е действителната воля, формирана от административния орган, досежно имотите, за които е налице противоречиво / взаимоизключващо се произнасяне, кое-то само по себе си е достатъчно основание, за да се приеме, че същите са нищожни.

1

На следващо място, и в двете решения е отразен състав на ПК, както следва: председател – В.Н., секретар – М.К., и членове – М.М., М.И., С.Т. и П.А.

С оглед разпоредбите на чл.60, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ – в редакцията им към момента на постановяването на решението, обаче, ПК е следвало да се състои от председател, секретар и нечетен брой членове, а не както в случая – четен, и да включва задължително – юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, доказателства в каквато насока, във връзка с оплакванията в жалбата, не са ангажирани от ответния административен орган. Тези изисквания са императивни, а не пожелателни, както е станало с последващи изменения на нормата на чл.60, ал.5 от ППЗСППЗ /Доп. ДВ, бр.28 от 1997г./, когато законодателят е предвидил, че включването на отделните специалисти е “по възможност”. Несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт, който се опорочава до степен на нищожност.

Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на ПК/ОСЗ Созопол е постановено при съществени нарушения на закона, поради което следва да бъде обявено за нищожно.

На жалбоподателките следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, по 480 лв. платено адвокатско възнаграждение с ДДС за всяка от тях.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решението на ОСЗ Созопол, постановено по преписката, образувана по заявление вх.№ 2577/15.01.1992г. на наследници на Я.С.М., взето с Протокол № 2577 от 26.02.1993г., в двата му налични варианта.

ВРЪЩА преписката на ОСЗ – Созопол за ново произнасяне по отношение на заявените за възстановяване имоти.

ОСЪЖДА ОСЗ Созопол да заплати на Д. С. Х., С. М. Л. и К. М. С. направените по делото разноски – по 480 лв. на вся-ка от тях.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2