Определение № 17396 от 14.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17396 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508015 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 – чл.278 ГПК.

С определение рег.№ 26 415 от 17.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 74 749/2021 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав е оставена без уважение молбата на В. П. Б. за главно встъпване в производството по това дело, като е отказано конституирането й като главно встъпила страна.

Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба от В. П. Б., в която се поддържа, че същият е неправилен. Поддържа, че съдът следва да се произнесе по съществото на искането й с оглед на факта, че СГС е дал указания отказът на СРС за конституиране на жалбоподателката като главно встъпило лице, да се произнесе по същество, а в атакуваното определение СРС не се е произнесъл мотивирано по същество на искането й. Сочи се, че молбата на Е.Б. не съдържа правните основания за оттегляне на иска; че жалбоподателката е депозирала по делото решение на СРС, от което се установява, че бракът между В. и Е.Б. е прекратен, а с нот.акт № 22, том 2, рег.№ 207871, дело № 208/22 г.

Е.Б. е продал на съсобственика си В. Б. неговата идеална част от процесния недвижим имот, т.е. В. Б. е собственик на 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот и че същата е предявила иск за главно встъпване като твърди, че спорното право изцяло или отчасти й принадлежи, като е без значение правото, от което то произтича. Твърди се, че жалбоподателката има интерес да получи защита по предявените от нея искове; невъзможността на главно встъпващото лице да защити в едно производство претендираните от него самостоятелни права върху предмета на спора обуславя преграждащия характер на определението, с което е отказано конституирането на главно встъпилото лице, съотв., че главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и решаване в едно и също производство предявен иск с исковете по първоначалния иск и с който то претендира за себе си изцяло и отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск.

Моли да се отмени атакуваното определение и да постанови друго, с което да се уважи заявеното от нея искане за главно встъпване.

В законния срок отговор на частната жалба от насрещните страни по нея не е депозиран.

Въззивният съд като взе предвид становището на жалбоподателката, изискванията на закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срещу допустим и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано лице в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 ГПК третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете 1 страни. С оглед тази нормативна уредба предпоставките за главно встъпване са: главно встъпващият да претендира самостоятелни права върху предмета на спора и да предяви искове за защита на тези права срещу първоначалния ищец и срещу ответника по делото, по което встъпва. Ищцата е страна по първоначалните искове, предявени по реда на чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС, с оглед на което същата не може да има качеството на трето лице, нито да предявява искови претенции спрямо самата себе си. С депозираната молба за главно встъпване с вх.№ 298284/2024 г. с уточнението й са предявени искове само срещу ответниците, като заявените самостоятелни права върху правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, закупена от Е.Б., не съвпадат с предмета на спора, останал за разглеждане след частичното прекратяване на производството по делото на основание чл.233 ГПК поради отказ от исковете, направен от първоначалния ищец Е.С.Б. за същите ид.части с влязлото в сила определение № 32 896/13.08.2024 г. Предвид горното частната жалбоподателка не е обосновала съществуването и на самостоятелни права върху останалия за разглеждане по гр.д.№ 74 749/2021 г. предмет на спора. Твърденията на В. Б., че е носител на повече права от заявените с първоначалната искова молба, същата би могла да защити чрез други предвидени в ГПК способи, но не и чрез института на главното встъпване.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обуславят липсата на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.225, ал.1 ГПК, поради което заявеното от ищцата В. П. Б. искане на това основание подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадение на изводите на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд относно изхода от разглеждането на заявеното искане по чл.225, ал.1 ГПК, СГС намира, че атакуваният акт е правилен, а подадената срещу него частна жалба – неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. П. Б. с вх.№ 238415 /08.07.2025 г. срещу определение с рег.№ 26 415 от 17.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 74 749/2021 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав, като неоснователна.

Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2