Решение № 295 от 27.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Пловдив, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Борис Попов при участието на секретаря Мария Стоянова като разгледа докладваното от Борис Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300601157 по описа за 2026 година С Присъда № 35/04.03.2026 година, постановена по НЧХД № 6280/2023 година, Районен съд – Пловдив, XVII – наказателен състав е признал подсъдимата Н. Х. Н. – ***, ***, *** гражданка, с висше образование, вдовица, пенсионер, работеща, неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на 06.10.2023 г. в гр. Пловдив, е причинила на тъжителя М. И. К., с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на лява раменна става и предмишница и кръвонасядания по крайниците, причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК като тъжителят М. К. веднага е отвърнала на подсъдимата със същата телесна повреда, а именно разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.

129 НК изразило се в кръвонасядания на лява мишница, охлузване на лява мишница, контузия на дясна подбедрица с кръвонасядане на дясна подбедрица и контузия на гръден кош, поради което и на основание чл. 130, ал. 3, вр. ал. 1 НК е ОСВОБОДИЛ и двете - подсъдимата и тъжителя от наказание.

На основание чл. 304 НПК е признал подсъдимата Н. Х. Н. за НЕВИНОВНА да е извършила деянието при съучастие като съизвършител с Н. В. И. и я оправдал по първоначалното обвинение повдигнато с тъжбата в този смисъл, а именно по чл. 20, ал. 1 НК.

Със същата Присъда Районен съд – Пловдив е признал подсъдимия Н. В.

И. - ***, ***, *** гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 06.10.2023 г. в гр.

Пловдив, в съучастие като съизвършител с Н. Х. Н. да е причинил на 1 тъжителя М. И. К., с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на лява раменна става и предмишница и кръвонасядания по крайниците, причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.

128 и чл. 129 НК като на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл.

20, ал. 1 НК.

Със съдебния си акт съдът се е произнесъл и по приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, като е осъдил подсъдимата Н. Х. Н., с ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на М. И. К., с ЕГН ********** сумата от 511,29 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 06.10.2023г. до окончателното й заплащане, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 1 НК неимуществени вреди, като искът в останалата му част за разликата над 511,29 евро до пълния предявен размер от 1 022,58 евро, е отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимата Н. Х. Н., на основание чл. 189, ал. 3 НК е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив сумата в размер на 25,56 евро държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата от 63,36 евро за изготвяне на експертиза.

Недоволна от така постановената присъда в наказателно-осъдителната й част е останала подсъдимата И., която лично и чрез защитника си адв. Ш. моли да бъде отменена и да се постанови нова, с която да бъде призната за невиновна и оправдана за обвинението, по което е призната за виновна, доколкото според защитата подсъдимата е действалата в съС.ие на неизбежна отбрана. Присъдата се обжалва и в гражданската й част с искане да се отхвърли изцяло гражданският иск. Депозирано е и допълнение към въззивната жалба на защитника. Изложени са доводи, че частната тъжителка е влязла в антрето на жилището на подсъдимата и е извършила противоправно нападение над последната. Поддържа се, че съдът не е извършил достатъчно подробен и обоснован доказателствен анализ.

Отправена е критика към аналитичната дейност на съда, тъй като не е извършил съпоставка на показанията на свид. М.К. с останалите събрани доказателства, както и не е обсъдил подробно писмените доказателства по делото. Подчертано е също, че тъжителката е отишла на преглед при лекар след като са били изминали 24 часа от инцидента, което внася съмнение относно времето на нанасяне на телесните й увреждания.

Против постановената от Районен съд – Пловдив присъда е постъпила въззивна жалба и от частната тъжителка М. К., чрез адв. С., с която се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приложил института на реторсия, както и че били налице всички основания за постановяване на осъдителен диспозитив спрямо подсъдимия Н. И.. Отправя искане въззивния съд да постанови нова присъда, с която да наложи справедливо наказание на И. и да осъди оправдания на първа инстанция подсъдим И..

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец М. К. – адв. С. в 2 съдебно заседание счита депозираната от подсъдимата И., чрез адв. Ш. въззивна жалба за неоснователна, като наред с това излага доводи, че няма основания за прилагане на института на реторсията, както неправилно е направил районния съд. Пледира, че са налице доказателства за признаване на подсъдимия Н. И. за виновен в престъплението, по което е обвинен с тъжбата.

Претендира разноски.

Частният тъжител К., редовно призована се явява в съдебно заседание и се солидаризира с казаното от повереника си.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимите се представляват от упълномощения си защитник - адв. Ш., който поддържа искането за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, изцяло оправдателна, поддържайки доводите в жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че неправилно Районен съд – Пловдив е приел, че инцидентът на инкриминираната дата не се е случил в апартамента на подсъдимите, където Н. И. е била нападната от частната тъжителка, поради което И. е била в съС.ие на неизбежна отбрана. Иска се потвърждаване на първоинстанционна присъда в частта, в която подсъдимият И. е оправдан.

Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Подсъдимите Н. И. и Н. И., редовно призовани се явяват в съдебното заседание и поддържат казаното от защитника си.

Окръжен съд - Пловдив, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените от страна на защитата оплаквания, възраженията на повереника, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Жалбите от адв. Ш. – защитник на подсъдимите Н. и Н. И.и и адв. С. – повереник на частния тъжител М. К. са подадени в срок, от легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество – НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е събрал всички относими доказателства, разпитал е свидетелите, приобщил е писмените и веществените доказателства по предвидения процесуален ред. Изслушани са компетентни експертни заключения, като първостепенният съд е положил необходимите усилия за разкрИ.е на обективната истина. Въз основа на събраната и проверена в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, чрез средствата и способите предвидени по НПК, Районен съд - Пловдив е достигнал до фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от настоящата въззивна инстанция, и тя е в следния смисъл:

Подсъдимият Н. В. И. е роден на 22.12.1982. в гр. Т., ***, *** гражданин, неженен,неосъждан ,с висше образование ЕГН **********.

Подсъдимата Н. Х. Н. е *** в гр. Т., ***, *** гражданин, вдовица 3

,неосъждана, с висше образование, ЕГН **********.

Частният тъжител К. заедно със семейството си живеела в ***.

Непосредствено над нейното жилище на посочения адрес живеели подсъдимите Н. Н.а -И., Н. И., както и В. И.. К. живеела в посоченото жилище заедно със сина си – М.К. и съпруга си И.К.. Между двете семейства имало влошени отношения във връзка с възникнал теч през 2021 г. на тавана в банята на К..

Отново такъв повод за общуване между двете семейства възникнал и през 2023 г. Така на 06.10.2023 г. около 16.30 ч. частната тъжителка К. се качила до апартамента на посоченото по-горе семейство, като след настоятелно позвъняване на звънеца, вратата й била отворена от подсъдимата Н. Н.а И.. К. започнала разговор по темата за въпросния теч и споделила, че иска да потърси фирма с термокамера, която да обследва проблема.

В този момент подсъдимата Н. И. била силно раздразнена и уточнила, че у тях няма теч и няма да допусне такава фирма. След което започнала да обижда К., с думите – „Коя си ти ?“, „Какво искаш от мен ?“. Последвали груби псувни, при което Н. И. изритала силно по десния крак К. и започнала да я блъска с двете й ръце по тялото. Не след дълго се появил и синът на Н. И.

– Н. И., който се намирал вътре в апартамента.

Частната тъжителка К. усетила силен удар от дясно по лицето, но не разбрала кой и го нанесъл. Тя също отвърнала на ударите по Н. И. като не след дълго усетила, че и синът й - М.К. се появил и застанал между нея и подсъдимите И.и - майка и син, с цел да я предпази. През това време И.и посягали през него, в опит да ударят отново частната тъжителка, а К. я прегърнал и свалил надолу по стълбите.

След инцидента К. потърсила медицинска помощ на другия ден в спешния кабинет при УМБАЛ „Св. Г.“– гр. Пловдив, а подсъдимата И. и дъщеря и В. И. извикали Бърза помощ на адреса, тъй като Н. И. имала оплаквания, изразяващи се в болка в гърдите. Пристигналата на място лекарка, д-р К. установила съС.ието й, което не било спешно, като издала съответния документ за прегледа. От своя страна частната тъжителка М. К. била прегледана ден след инцидента, а именно на 07.10.2023 г. в спешен кабинет при УМБАЛ “Св. Г.“– гр. Пловдив, където и била направена рентгенография, а на 09.10.2023 г. посетила и съдебен лекар заедно със съпруга си в Съдебна медицина при УМБАЛ “Св. Г.“ – гр. Пловдив, като й е било издадено СМУ № 1206/2023г., в което са били отразени получените травматични увреждания. След инцидента частната тъжителка К. била 12 дни в болнични.

Подсъдимата Н. Н. също се освидетелствала в Съдебна медицина – УМБАЛ “Св.Г.“ – гр. Пловдив, като и било издадено СМУ № 1204/2023 г.

Впоследствие на 14.11.2023 г. К. депозирала тъжба в Районен съд - Пловдив, като било образувано наказателно дело. Подсъдимата Н. подала жалба в Районна прокуратура - Пловдив на 11.10.2023 г., като преписката завършила с постановление за отказ да се образува наказателно производство.

4

При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходната му съдебна фаза.

Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване принципите, визирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Мотивите към атакуваната присъда покриват изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и дават възможност на страните да реализират пълноценно правото си на защита, а на въззивния съд - да упражни контрола, дължим по смисъла на закона.

Районният съд е обсъдил, анализирал и коментирал събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като на извличащите се от тях факти, релевантни за предмета на доказване, не е придаден смисъл, който да не се открива в доказателствените източници, не се констатира некоректно, превратно или неточно интерпретиране на събраната информация.

В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата /Решение № 372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г. на ВКС, НК, ІІІ НО; Решение № 371 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 844/2015 г., III н. о., НК/.

С оглед изложеното и без да бъдат преповтаряни изводите на Районен съд - Пловдив, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед доводите и възраженията във въззивните жалби, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното: