Решение № 1399 от 09.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1399 гр. Пловдив, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20255300501167 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от П. В. В., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат И. В., против Решение № 4407 от 08.11.2024 г. постановено по гр.д.№ 19324 по описа за 2023 г. на ПдРС, IX с., с което:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ решенията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т.

8, обективирани в Протокол от 01.07.2021 г. на Общото събрание на Етажната собственост, находяща се в гр. ***, състояща се от вх. 1 и вх. 2, по предявения от И. Я.

Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, против Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. ***, състояща се от вх. 1 и вх. 2, представлявана както следва – вх. 1 от „Ариете Хоум 2“ ЕООД, ЕИК 205198381, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ***, ет. 5, ап. 14, и вх. 2 - от управителя Д. И. Р. с адрес гр.

***, ***, и против П. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, *** (конституиран с Определение № 8647/15.07.2024 г., постановено по делото, на основание чл. 23, ал. 5 ЗУЕС – ред. ДВ, бр. 14 от 17.02.2021 г.) иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради съществуваща привидност, че такива са взети, доколкото не съществува самостоятелна Етажна собственост, находяща се в гр. ***, състояща се от вх. 2 - при условията на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС.

ОСЪЖДА Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. ***, състояща се от вх. 1 и вх. 2, представлявана както следва – вх. 1 от „Ариете Хоум 2“ ЕООД, ЕИК 205198381, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.

„Арабаконак“ № 1, ет. 5, ап. 14, и вх. 2 - от управителя Д. И. Р. с адрес гр. ***, ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. Я. Д., ЕГН **********, сумата от 1 431 1 лв. – разноски в производството по гр.д. № 12689/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, сумата от 1 000 лв. – разноски в производството по гр. д. № 1544/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив и сумата от 1 130 лв. – разноски в производството по гр.д. № 19324/2023 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. Я. Д., ЕГН **********, сумата от 1 000 лв. – разноски в производството по гр. д. № 1544/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Въззивникът оспорва първоинстанционното решение като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.Поддържа, че районният съд е дал неправилна правна квалификация на предявените искове, тъй като се касае за два предявени иска – главен отрицателен установителен и евентуално конститутивен, а не предявени множество искове на двата така посочени. Моли въззивният съд да направи предварителна преценка относно допустимостта на предявените искове.

Твърди се, че от Решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр.д.№ 978/22 г. на ВКС се налага извод, че нищожността на взетите решения на ОСЕС може да се предяви чрез установителен иск само при наличието на правен интерес и само в случай, че протоколът от взетите решения на ОСЕС е бил оспорен по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС.

Поддържа се, че в случая не е налице правен интерес от страна на ищеца да води установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, нито е налице от негова страна оспорване на протокола по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС.

Във връзка с изложеното се оспорват ищцовите твърдения, че този протокол е с невярно съдържание доколкото протоколът не е оспорен от ищеца по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС в законовоопределения срок. Излагат се доводи, че след като не е била надлежно проведена от ищеца процедура по чл.16, ал.9 ЗУЕС, то процесният протокол от проведеното на 01.07.2021 г. ОС на ЕС се е стабилизирал окончателно като съдържание и обвързва етажните собственици с доказателствена сила относно отразените в него действия на ОС, т.е. че същият е породил своето правно действие.

Предвид изложеното се посочва съдебна практика относно идентичността на понятията „стабилизиране“ и „влизане в сила“. Настоява се, че всички възражения против съдържанието на протокола от проведеното на 01.07.2021 г. ОС на ЕС са преклудирани, същият е стабилизиран и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Предвид изложеното се сочи, че е недопустимо за първи път в хода на съдебната фаза да се оспорва съдържанието на протокола, поради което не следва да се обсъждат и възраженията срещу съдържанието му. В тази връзка се възразява, че евентуалният иск по чл.40 ЗУЕС е недопустим поради непреминатата процедура по чл.16, ал.9 ЗУЕС. Настоява се, че предявяването както на главния, така и на евентуалния иск при непремината процедура по чл.16, ал.9 ЗУЕС представлява недопустима форма на заобикаляне на закона от страна на ищеца и само въз основа на този аргумент исковете са недопустими. Заключава се, че доколкото в ЗУЕС е предявен специален ред за отмяна на решенията на ОС, то предявеният от ищеца установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД е изначално недопустим поради липсата на правен интерес от неговото предявяване. С оглед на изложеното, на основание чл.270, ал.3 ГПК се иска от въззивния съд да прогласи в цялост обжалваното решение като недопустимо, включително в частта за разноските, както и да присъди адвокатско възнаграждение на осн.чл.36, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗАдв., както и направените разноски по делото.

2

На следващо място се излагат доводи, че при прекратяване на производството по главния иск въззивният съд е длъжен да разгледа предявения в условията на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл.40 ЗУЕС. Поддържат се изложените доводи за липсата на оспорване от страна на ищеца по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС на протокола от проведеното на 01.07.2021 г. ОС на ЕС и неговата стабилизация по отношение и на предявения в условията на евентуалност иск по чл.40 от ЗУЕС.

Моли се да се прогласи за недопустим искът по чл.40 от ЗУЕС, а в случай, че се приеме за допустим – същият да се отхвърли като неоснователен, необоснован и недоказан. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение на осн.чл.36, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗАдв., както и направените разноски по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Я. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат А. П., с който взема становище за неоснователност на жалбата с искане да се остави без уважение. Оспорват се доводите за недопустимост на предявения иск за прогласяване на нищожността на обжалваните решения с позоваване на Решение № 1250 от 18.10.2023 г. по възз.гр.д.№ 1544/2023 г. на ПдОС като необжалвано и влязло в сила. Оспорват се доводите за липсата на правен интерес от страна на ищеца за предявяването на иска за прогласяване на нищожността на решенията на ОС на ЕС с позоваване на съдебната практика на ВКС Определение № 98/15.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 479/2022 г. на ВКС и др., както и се релевират доводи за основателността на исковата претенция. Взема се становище по съображенията в жалбата за недопустимост на исковете поради липсата на проведено оспорване на протокола от ОС на ЕС по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС. Твърди се, че ищецът не оспорва съдържанието на протокола, а незаконосъобразността на взетите решения, която се установява именно от съдържанието на протокола. Иска се оставяне на жалбата без уважение. Претендират се разноските по делото.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. ***, състояща се от вх. 1 и вх. 2, представлявана както следва – вх. 1 от „Ариете Хоум 2“ ЕООД, и вх. 2 - от управителя Д. И. Р..

Постъпила за разглеждане е и частна жалба от П. В. В., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат И. В., против Определение № 992 от 23.01.2025 г. постановено по гр.д.№ 19324 по описа за 2023 г. на ПдРС, IX с., с което е оставена без уважение молбата на въззивника за изменение и допълване на Решение № 4407/08.11.2024 г., постановено по делото, в частта му за съдебно-деловодните разноски.

В частната жалба се излагат съображения относно правния интерес на П. В. като собственик на самостоятелен обект, намиращ се във вх.2 на процесната сграда, за подаването на молба за изменение на решението в частта за разноските. Моли се за отмяна на атакуваното определение и вместо него първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските, както следва: по отношение на сумата от 1431 лева, представляващи разноски в производството по гр.д.№ 12689/2021г., ПдРС, като се приеме, че същите не се дължат от ЕС; по отношение на разноските, които въззивникът и ЕС са осъдени да се заплатят пооделно на въззиваемата страна за производството пред Окръжен съд Пловдив, IX гр.с. в размер на 1000 лева, представляващи разноски за един адвокат, като се приеме, че същите не дължат посочените разноски или се допълни първоинстанционното решението с осъждането на въззиваемата пред Окръжен съд Пловдив, IX гр.с. страна да заплати на адвоката на въззивника сумата от 1000 лева на осн.чл.36, ал.2 във вр. с 3 ал.1, т.3 ЗАдв.; по отношение на присъдените разноски от 1000 лева на ищеца по гр.д.№ 19324/2023 г., ПдРС, представляващи разноски за един адвокат, която сума е осъдена да заплати ЕС, да се приеме, че не се дължи поради липсата на доказателства за направата на посочените разноски от ищеца по делото и се допълни първоинстанционното решението с осъждането на ищеца по делото да заплати на адвоката на въззивника сумата от 1000 лева на осн.чл.36, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗАдв, представляващи разноски за осъществена защита по предявения при условията на евентуалност иск по чл.40 ЗУЕС. Претендира се присъждането на разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С подадения писмен отговор на частната жалба от И. Я. Д., чрез пълномощника адвокат А. П., се оспорва същата. Излагат се доводи за недопустимост, а по същество за неоснователност на частната жалба. Иска се оставянето на частната жалба без разглеждане в частта й, подадена от името на ЕС като недопустима, а в останалата й част да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Не е постъпил отговор на частната жалба от Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. ***, състояща се от вх. 1 и вх. 2, представлявана както следва – вх. 1 от „Ариете Хоум 2“ ЕООД, и вх. 2 - от управителя Д. И. Р..

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

По въззивната жалба срещу Решение № 4407/ 08.11.2024 г. по гр.д.№ 19324/2023 г. на ПдРС, IX с.:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И. Я. Д. против Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. ***, вх.1 и вх.2, с която е предявил главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на приетите решения по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 на Общото събрание на ЕС на вх. 1 и вх.

2 от секция Д на сграда с административен адрес: гр. *** от 01.07.2021г. и евентуален иск по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на атакуваните решения по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 на Общото събрание на ЕС на вх. 1 и вх. 2 от секция Д на сграда с административен адрес: гр. *** от 01.07.2021г. поради тяхната незаконосъобразност.

Ищецът се легитимира като собственик на самостоятелен обект – ателие Д2-01, находящо в секция „Д“ на жилищен комплекс в гр. ***. Твърди, че жилищната сграда е била проектирана и изпълнена с обекти за обществено обслужване и гаражи на партера с общ поземлен гараж с две двупосочни входно-изходни рампи и максимален брой паркоместа. Твърди, че са обособени шест отделни секции, разположени по правилата и с отстояния, изискуеми при комплексно застрояване, отразени като секции„А“, „В“, „С“, „D“, „Е“, „F“.