Определение № 4035 от 23.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4035 гр. Варна, 23.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20233100502010 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане № 34918/14.09.2023 г., постановено по гр. д. № 11270/2023 г. на ВРС, с което е отхвърлено заявление с вх. № 64644/31.08.2023 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Б. С. В. за задължения по договор за потребителски кредит PLUS-18615832, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Б. С. В., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение 1/09.11.2022 г. към договор за цесия от 15.02.2022 г., за сумите, както следва: 3092,22 лв. – договорна лихва за периода 15.06.2022 /падеж на първата неплатена вноска/ -07.08.2023 г.

/дата на получаване на съобщение за предсрочна изискуемост/, начислена върху главница от 6000 лв. – целия размер на предоставения в заем кредитен ресурс.

В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в обжалваната част. Жалбоподателят подробно разяснява разликата между обикновен заем за потребление между граждани като стига до заключението, че действащото законодателство не предвижда максимален размер на възнаградителната лихва като единственото ограничение е предвидения в чл. 19, ал. 4 петкратен размер на законната лихва, който не може да бъде надвишаван от годишния процент на разходите по кредита.

Съответно сочи, че договорната лихва касае основния предмет на договора и уговорките, с които е установена, не може да бъдат проверявани за неравноправност при условие, че са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Съответно, поддържа, че не може да е налице 1 недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона. Затова счита, че доводът за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява неоснователен и моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.

Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.

Производството пред ВРС е образувано по подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжницата Б. С. В. за задължения по договор за потребителски кредит PLUS18615832, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Б. С. В., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение 1/09.11.2022 г. към договор за цесия от 15.02.2022 г., за сумите, както следва: - 5170,33 лв. – главница, представляваща предоставения в заем кредитен ресурс ведно със законната лихва от 31.08.2023 г. до погасяване на главницата, - 3092,22 лв. – договорна лихва за периода 15.06.2022 /падеж на първата неплатена вноска/ - 07.08.2023 г. /дата на получаване на съобщение за предсрочна изискуемост/, начислена върху главница от 6000 лв. – целият размер на предоставения в заем кредитен ресурс, - 698,03 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.06.2022г. 30.08.2023 г., начислено върху размера на непогасената главница.

Първоинстанционният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК е отхвърлил изцяло претенцията за договорна лихва в размер на 3092,22 лв. за периода 15.06.2022 - 07.08.2023 г. предвид обстоятелството, че всички вземания по договора за посочения период са в размер на 3058,02 лева /14 бр. вноски по 218,43 лв. всяка/, т.е. претенцията за договорна лихва е в противоречие със закона и добрите нрави.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Заявителят, въпреки изрично дадените му от заповедния съд указания да обоснове претенцията си за заплащане на договорна лихва в размер на 3092,22 лв. за периода 15.06.2022 /падеж на първата неплатена вноска/ - 07.08.2023 г. /дата на получаване на съобщение за предсрочна изискуемост/, предвид че всички вземания по договора за посочения период съгласно погасителния план са в размер на 3058,02 лева (14 анюитетни вноски по 218,43 лева), се е задоволил първо да посочи, че лихвата е начислена върху използвания и непогасен кредитен ресурс /главница/, а при повторно дадените указания е заявил, че лихвата е начислена само върху главницата в размер на 6000 лева. Видно е, че указанията не са изпълнени, тъй като не става ясно по какъв начин начислената възнаградителната лихва за периода се е оказала в по-голям размер от сбора от дължимите за същия период главници и лихви взети заедно съгласно погасителния план. При това положение е видно, че се касае за произволно искане, което не съответства на приложения към заявлението договор за потребителски кредит, и като такова е в противоречие с добрите 2 нрави.

Изложените в частната жалба доводи относно допустимия максимален размер на договорната лихва и обхвата на проверката за неравноправност на договорни клаузи, която съдът може да извършва, са неотносими към мотивите, с които ВРС частично е отхвърлил заявлението. Претенцията за договорна лихва следва да се основава на клаузите на сключения потребителски договор, които съдът е длъжен да съобрази. Разпоредбата на чл. 3 от ГПК задължава страните да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Очевидно произволната завишена претенция за договорна лихва, която не кореспондира с погасителния план по представения договор за потребителски кредит, правилно е квалифицирана от съда като искане, което накърнява добрите нрави, и съответно е приложена разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК като заявлението в тази му част е отхвърлено.

Предвид изложеното и поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции разпореждането на ВРС в обжалвана част следва да бъде потвърдено. На основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 34918/14.09.2023 г., постановено по гр. д. № 11270/2023 г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 64644/31.08.2023 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, район Люлин, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Б. С. В. за задължения по договор за потребителски кредит PLUS-18615832, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Б. С. В., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение 1/09.11.2022 г. към договор за цесия от 15.02.2022 г., за сумите, както следва: 3092,22 лв. – договорна лихва за периода 15.06.2022 /падеж на първата неплатена вноска/ - 07.08.2023 г. /дата на получаване на съобщение за предсрочна изискуемост/, начислена върху главница от 6000 лв. – целия размер на предоставения в заем кредитен ресурс.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3