Определение № 930 от 12.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 930 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20235300500778 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. В. М., в качеството му на пълномощник на В.

Б. Я., срещу определение № 401 от 11.01.2023 г., постановено по гр.д. № 6137/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх. № 99287 от 06.12.2022 г., депозирана от адвокат Д. В. М., с която се моли за изменение на Решение № 3971/25.11.2022 г., постановено по делото, в частта му за съдебно-деловодните разноски.

В жалбата се излагат съображения за приложение на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който адвокатското възнаграждение по граждански дела се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Твърди, че в случая са предявени два обективно съединени иска – за прогласяване на нищожност на договорна клауза и връщане на недължимо платено, като всяка една от предявените претенции, макар и да произтичат от един и същ договор, се основат на различни фактически обстоятелства, различно правно основание, предмет на доказване и критерии за уважаване, поради което и са налице два обективно съединени иска. Сочи се съдебна практика, според която разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата има предвид единствено броя на обективно съединените искове. Моли да бъде изменено обжалваното определение, като му бъдат присъдени допълнително 400 лв. адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на разноски в производството – 15 лв. заплатена държавна такса.

Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, в която се моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба като неоснователна и необоснована и потвърдено обжалваното определение. Счита, че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е било определено при подробно обосноваване – на база материалния интерес по делото. С оглед фактическата и правна сложност на същото не счита, че е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 1

09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението следва да бъде определено на база сбора от материалния интерес по двата иска, доколкото в случая исковете произтичат от едно и също материално правоотношение, еднаква е и осъществяваната по тях защита, а противното би довело до размер на адвокатското възнаграждение надвишаващ исковите суми и до злоупотреба с права. Счита, че размера на адвокатския хонорар е правилно определен въз основа на материалния интерес по делото, като цитира съдебна практика, според която, в случай на обективно съединени искове материалния интерес съвпада със сбора на цената по всички искове.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна, при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е основателна.

С постановеното Решение № 3971/ 25.11.2022 г. по гр.д. № 6137/2022 г. на Районен съд Пловдив, ХХIII гр.състав, съдът признава за установено по отношение на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, гр. София, по предявения от В. Б. Я., ЕГН **********, гр.

Пловдив, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата на чл. 6.6 от Договор за кредит № 293298/26.08.2020 г. е нищожна поради противоречието й с добрите нрави и осъжда „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на В. Б. Я., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата от 9,70 лв., представляваща недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за неустойка по договор за кредит № 293298/26.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.04.2022 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и да заплати на адвокат Д. В. М. адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите на решението е посочено, че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, осъществил безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, следва да бъде определено с оглед материалния интерес, или като за един иск, макар да са предявени два кумулативно съединени иска, тъй като основанието, от което произтичат предявените искове е сключения между страните договор за паричен заем и твърдяната недействителност на клаузата за неустойка, поради което се претендира прогласяването на недействителността й и връщане на платеното по тази клауза.

Посочено е, че разпоредбата на чл. 2, ал.5 от Наредбата не следва да се съотнася с определянето на вида и броя на предявените искове, съобразно правилата, установени в процесуалния закон, а с осъществените действия от страна на процесуалния представител във връзка с основанието, от което произтича твърдяното спорно право.

Постъпила е молба по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се определи възнаграждение за два предявени иска, или допълнително още 400 лв., като независимо, че произтичат от едно правоотношение, исковете се основават на различен фактически състав, съдържание, предмет на доказване и оттам на различна преценка. Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за 2 минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която адвокатско възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

На това искане насрещната страна е възразила, като е посочила, че счита, че напълно законосъобразно съдът е определил адвокатското възнаграждение съобразно сбора на материалния интерес от предявените искове, тъй като всички искови претенции произтичат от едно и също основание и производството не е с фактическа и правна сложност.

С обжалваното определение съдът е отказал да измени решението в частта за разноските, поради обстоятелството, че в решението е обоснован подробно начина, по който е разпределена отговорността за разноските, то остава непроменено и не следва да бъдат излагани други мотиви.

Настоящият състав намира възраженията в частната жалба основателни, тъй като са предявени искове за установяване на недействителност на клауза по договор за кредит и връщане на недължимо платено по тази клауза, като е поискано определяне на адвокатско възнаграждение за два иска, а въпросът за определяне на минимума на размера на адвокатското възнаграждение при обективно съединени искове, произтичащи от един договор, е даден в актуалната практика на ВКС, която е константна в приложението на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 38 от ЗА. Съгласно цитираната разпоредба адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. (така в Определение № 146 от 04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358 / 2022 г. на ВКС, Определение № 151 от 06.04.2022 г. по ч. т. д. № 526 / 2022 г. на ВКС и др.)

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай възнаграждението за осъществената безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА, следва да бъде определено за всеки един от двата предявени обективно кумулативно съединени иска, за които е поискано, в минимален размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така, с оглед цената им, се дължи възнаграждение в размер на по 300 лв. по всеки един иск, или общо 600 лв., съгласно актуалната редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 20.04.2022 г. По делото са присъдени в полза на жалбоподателя 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на В. Б. Я., или следва да се присъдят още 200 лв. в полза на жалбоподателя адвокат Д. М., като в останалата си част искането за увеличение на определеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, с оглед посочения минимален размер на адвокатско възнаграждение, цената на исковете и фактическата и 3 правна сложност на делото.

Поради изложеното следва частната жалба да бъде уважена отчасти, за което.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 401 от 11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 6137 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 3971/ 25.11.2022 г. по гр.д. № 6137 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. “Сребърна” № 16, ет. 8, да заплати на адвокат Д. В. М., с адрес гр. ....................., сумата от още 200 лв.

(двеста лева) адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на В. Б. Я., над присъденото по гр. д. № 6137 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, на осн. чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4