Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 16.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 92/2026
Вид
Решение № 71
Подписан
16.01.2026
В сила
16.01.2026
Състав
Величка Белева, Надежда Дзивкова, Виделина Куршумова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пловдив, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300500092 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от Г. Т. Г., в качеството му на длъжник по и.д. № 20238240401798 по описа на ЧСИ К. Павлов, против постановление изх.

№141841/14.11.2025г. за оставяне без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на производството поради давност, както и за определяне на разноски в общ размер от 562,24лв.. В жалбата се поддържа, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Смесват се факти от друго изпълнително дело, които съдът няма да обсъжда в настоящето. По отношение на процесното изпълнително дело се твърди, че не бил уведомяван за образуването му, но като разбрал за същото устно се договорил със съдебния изпълнител и започнал да погасява разсрочено, като внесъл общо 400лв.

След консултация с адвокат разбрал, че е изминал период от седем години и задължението му е погасено. Моли изпълнителното дело да бъде прекратено. По отношение на таксите и разноски счита, че са прекомерни, още повече че и изпълнителният лист бил погасен по давност. Сочи, че е хронично болен, с призната 100% инвалидност и не може да бъде налаган запор на заплатата и пенсията му. Моли да бъде отсъдено в негова полза.

Ответните страни „Профи кредит България“ ЕООД и ТД НАП **** не са подали отговор на жалбата.

1

Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Поддържа, че по отношение оплакването, че делото следва да бъде прекратено поради погасяване на вземането по давност разкрива наличието на материално-правен спор, който може да бъде разрешен единствено по исков ред, като липсват предпоставките на закона за прекратяване на производството. По отношение оплакването за прекомерност на разноските по делото е преповторил в табличен вид същите, като сочи, че те се определят не по усмотрение на съдебния изпълнител, а по ТТРЗЧСИ.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице - взискател в изпълнително производство, в срок е и е допустима, а по същество е неоснователна, по следните съображения :

Обжалва се постановление за отказ да се прекрати изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност, както и отказ да бъдат намалени поради прекомерност начислените такси и разноски по делото.

Съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

Основанията за прекратяване на изпънително производство са посочени в нормата на чл.433, ал.1, т.1-8 от ГПК, а именно : длъжникът представи разписка за плащане, взискателят е поискал това писмено, изпълнителният лист бъде обезсилен; с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83 от ГПК; бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или чл.440 от ГПК; взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Твърдениято на длъжника за погасяване на вземането по давност не е сред посочените от законодателя основания за прекратяване на производството, поради което и липсват основания и предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело. В този смисъл постановлението на съдебния изпълнител за отказ да прекрати изпълнителното производство е правилно и законосъобразно.

Повдигнатият от длъжника спор относно погасяването на задължението му поради изтчане на давностен срок е такъв за материално право и може да бъде разрешен единствено по исков ред чрез предявяване на надлежен иск по реда на чл.439 от ГПК.

По отношение на жаблата касателно отказът на съдебния изпълнител да намали претендираните разноски се установява, че в постановлението за разноски са приети единствено такси, начислени по реда на ТТРЗЧСИ. Дължимите такси и разноски по тази тарифа не подлежат на определяне по усмотрение нито на съдебния изпълнител, 2 нито на съда, а се начисляват винаги, когато възникне основанието за това. В случая по изпълнителното дело, освен първоначалното задължение към кредитора „Профи кредит България“ ЕООД е присъединено и вземане на Държавата, чрез ТД НАП ****.

Съдебният изпълнител, детайлно и в табличен вид е посочил всяко действие, за което е начислена такса по делото, включително тези по т.26 от Тарифата и за двете вземания, които такси са дължими едва при събирането на самите вземания. В жалбата няма изложени оплаквания досежно неизвършване на някое от посочените действия по движението на производството. Размерът на таксите е нормативно определен и не подлежи на редуциране. Наведените доводи за несеквестируемост на заплатата и пенсията поради признатият процент неработоспособност на жалбоподателя не са относими към спора относно размера на таксите и разноските, а могат да бъдат разглеждани при спор за законосъобразността на проведено принудително изпълнение върху несеквестируеми доходи на лицето. Подобен спор не е отнесен към съда, не се обжалва конкретно изпълнение върху вземане, за което жалбоподателя твърди да е несеквестируемо. Поради изложеното съдът намира, че жалбата , в частта й за прекомерност на претендираните такси и разноски е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на Г. Т. Г., ЕГН **********, в качеството му на длъжник и.д. № 20238240401798 по описа на ЧСИ К. Павлов, против постановление изх.№141841/14.11.2025г., изд. по същото дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3