Решение № 12272 от 24.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12272 гр. С., 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110166529 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от П. А. П. – Р., чрез адв. А., срещу М. Р. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 300 лв., представляваща сбор от 29 на брой изискуеми погасителни вноски, всяка от които в размер на 700 лв., дължими от ответника за периода от месец юли 2022 г. до месец ноември 2024 г., на основание договор за паричен заем от 15.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 3 158,50 лв. – лихва за забава, начислена върху стойността на неплатените и падежирали главници по договора, за периода от 06.07.2022 г. до 06.11.2024 г.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 15.06.2022 г. сключила с ответника договор за заем за сумата от 84 000 лв., която следвало да предаде на заемателя чрез плащане на цената за придобиване на недвижим имот, находящ се в гр. П., ж.к. „Ц.“, ул. „Т.“ № 1, закупен от ответника и дъщеря й А.К. Р.. На 15.06.2022 г. ответникът и А. Р. придобили собствеността върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ******, ведно със самостоятелен обект, намиращ се на втория жилищен етаж от сградата, построена в поземления имот с адрес: гр. П., ж.к. „Ц.“, ул. „Т.“ № 1, съгласно сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, срещу задължението за плащане на уговорената продажна цена, в размер на 59 500 лв. В тази връзка, с преводно нареждане от 15.06.2022 г., ищцата заплатила в полза на продавача – М.М.М., сумата от 59 500 лв., с което изпълнила задължението си по сключения с ответника договор за заем. Според чл. 3 от договора, заемната сума била разсрочена за изплащане от ответника в срок до 30.06.2032 г., като заемателят следвало да заплаща в брой срещу издадена разписка уговорените месечни вноски в размер на 700 лв., в периода от първо до пето число на съответния календарен месец. Ищцата твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил изискуемите суми по договора, поради което изпаднал в забава за погасяване на вноските с настъпил падеж.

Излага доводи, че за осигуряване на заемната сума в полза на ответника сключила договор за потребителски кредит № ****/13.04.2022 г. Сочи, че ответникът й дължи заплащането на 29 на брой изискуеми погасителни вноски по процесния договор за заем, дължими за периода 1 от месец юли 2022 г. до месец ноември 2024 г., в общ размер на 20 300 лв. Претендира заплащането на лихва за забава в общ размер на 3158,50 лв., начислени върху стойността на всяка от изискуемите главници по договора за периода от 06.07.2022 г. до 06.11.2024 г. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 20 300 лв., представляваща сбор от 29 на брой изискуеми погасителни вноски, всяка от които в размер на 700 лв., дължими за периода от месец юли 2022 г. до месец ноември 2024 г., на основание сключения с ответника договор за паричен заем от 15.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 3158,50 лв. – лихва за забава, начислена върху непогасените главници с настъпил падеж, за периода от 06.07.2022 г. до 06.11.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. З., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че вземанията по договора не били предсрочно изискуеми, като оспорва същите да са с настъпил падеж. Сочи, че заемната сума не му била предадена от ищцата, като отбелязва, че съгласно договора заемната сума била в размер на 84 000 лв. Твърди, че според чл. 2 от договора, ищцата следвало да му предаде заемната сума, за да може той да заплати продажната цена на имота, който придобил в съсобственост с А. Р.. Излага съображения, поради които счита, че по собствена воля ищцата е заплатила в полза на продавача на имота – М.М., сумата от 59 500 лв. Счита, че процесният договор за заем е недействителен, тъй като заемната сума не му била предадена. Оспорва претендираното акцесорно вземане за лихва. Твърди нищожност на клаузата по чл. 9 от договора, поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че въпреки недействителността на процесния договор, в периода от месец юли 2022 г. до месец април 2023 г., заплатил на ищцата дължимите погасителни вноски по заема. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем за потребление (паричният заем) е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер в срок от 1 месец от поканата (арг. чл. 240, ал. 4 ЗЗД), ако друго не е уговорено от страните.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал.

1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 15.06.2022 г. между П. А. П. – Р., в качеството й на заемодател, и М. Р. И., в качеството му на заемател, бил сключен договор за заем, в който било уговорено, че заемодателят предоставя в собственост на заемателя сума в размер на 84 000 лв., включваща и дължимите лихви.

2

Съгласно чл. 2 от договора, заемната сума е предоставена от заемодателя на заемателя към датата на подписване на договора, като с нея заемателят е заплатил цената за придобиване от него на недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „Ц.“, ул. „Т.“ № 1.

Съгласно чл. 3 от договора, заемателят дължи връщане на заемната сума в срок до 30.06.2032 г., а съгласно чл. 4 се задължава да погасява задължението си по договора с месечни вноски към заемодателя в размер на 700 лв. всяка, които следва да бъдат заплащани ежемесечно от 1-во до 5-то число на съответния календарен месец.

Страните се договорили заемателят да заплаща погасителните вноски в брой по постоянния адрес на заемодателя срещу издадена разписка за платената сума (чл. 4 от договора).

На следващо място, безспорно е между страните по делото, а и от представеното от ищцата преводно нареждане за кредитен превод се установява, че на 15.06.2022 г. П. А. П. – Р. е заплатила в полза на М. М. М. сумата от 59 500 лв., представляваща продажна цена на недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „Ц.“, ул. „Т.“ № 1, по договор за покупко-продажба от 15.06.2022 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № ***/2022 по описа на нотариус П. П..

По делото е представен и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № ***/2022 по описа на нотариус П. П., по силата на който М. М. М. продава и прехвърля на М. Р. И. и А.К. Р.-И.а правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно ½ ид.ч. от поземлен с идентификатор ******, находящ се в гр. П., кв. „Ц.“, ул. „Т.“ № 1, с площ от 553 кв.м., ведно със застроените в имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.1.2, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, заедно с прилежащите ½ ид. ч. от общите части на сградата и заедно с изградената в гореописания поземлен имот сграда с идентификатор ******.4, като по този начин продавачът прехвърля на купувачите пълния обем права, които притежава в гореописания недвижим имот за сумата в размер на 59 500 лв.

В отговора на исковата молба ответникът е релевирал правоизключващо възражение, че заемната сума по договора за паричен заем от 15.06.2022 г. не му е била предадена, а видно от представеното платежно нареждане от 15.06.2022 г. получател на сумата е било лицето М. М. М., а не М. Р. И..

Относно възражението на ответника следва да бъде изяснено, че е налице константна практика на Върховния касационен съд по материалноправния въпрос за правното значение на предаването на паричната сума като елемент от фактическия състав на договора за заем.

По повдигнатия въпрос ВКС приема, че договорът за заем е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент. Предаването може да не е било в собственост и може да предхожда по време съгласието за връщане. Нещо може да бъде получено на какво да е основание или дори без основание и след това страните да се съгласят същата сума или равностойността на вещта или услугата в пари да се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне съответната парична сума. Такъв договор е валиден, тъй като заемателят реално е получил нещо и се задължава да го върне – същото или равностойността му в пари. Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението да „върне”, а не да „даде” нещо (задължава се да върне този, който е получил, освен ако се задължи да върне, след като получи). Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването (напр. ако заемателят оспорва задължението си). Валидно задължение за връщане на паричен заем може да възникне и когато заемателят е получил реално нещо на 3 друго или дори без основание и се задължи да върне полученото или равностойността му в пари. Реалният характер на договора за заем не се нарушава и когато заемателят е получил нещо от другиго (не от заемателя), както и ако не е получил нищо, но е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение (виж Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о.).

В случая по делото е несъмнено установено, че на 15.06.2022 г. П. А. П. – Р. и М. Р. И. се договарят ответникът да върне на ищцата заемната сума в срок до 30.06.2032 г. на месечни вноски в размер на 700 лв. всяка, които следва да бъдат заплащани ежемесечно от 1-во до 5-то число на съответния календарен месец. Изрично е уговорено между страните, че с предоставената от заемодателя сума заемателят заплаща цената за придобиване от него на недвижим имот, находящ се в гр. П., като по делото са представени доказателства за придобиване на имота и заплащане на неговата цена.