Определение № 11497 от 23.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11497 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110141563 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по искова молба от „**** ЕАД с ЕИК **** срещу**** ЕООД с ЕИК****.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.04.2026 г. – 09,45 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да отстрани неяснотите в исковата молба с вх.

№ 256012/25.07.2025 г. като ясно индивидуализира имота, за който се претендира ТЕ и конкретизира твърденията си за предмет и съдържание на сключения с ответника договор, съответно конкретно да посочи за продажбата на ТЕ за кой/кои имот/имоти поддържа, че е сключен,

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трети лица помагачи – „***“ ЕАД и „****“ ООД с посочени в исковата молба адреси на управление.

ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач „***“ АД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.

ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ за първото открито съдебно заседание по делото след изслушване становището на ответника дали оспорва обстоятелствата, за установяването на които е направено всяко доказателствено искане и след постъпване на изисканите от третото лице – помагач документи.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 23597/2025 г. на СРС, 118 състав.

1

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 23061/2025 г. на СРС, 118 състав.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК***, представляван от Ал. Сл. Ал., с адрес гр. **** срещу *** ЕООД с ЕИК ***, с адрес: гр. ****, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за следните суми: сумата от 743,79 евро (1454,73 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот – студио № 4, находящ се на адрес: гр.****, аб. № 407563, инсталация № *** за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2023 г., ведно със законна лихва от 24.04.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 204,13 евро (399,25 лева) за периода от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г., сумата от 17,81 евро (34,83 лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г., ведно със законна лихва от 24.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,95 евро (9,68 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23597/2025 г. по описа на СРС, 118 състав; сумата от 2372,70 евро (4640,60 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот – ателие № 2, находящ се на адрес: гр. ****, аб. № *****, за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2023 г., ведно със законна лихва от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер н а 660,07 евро (1290,98 лева) за периода от 01.07.2022 г. до 16.04.2025 г., сумата от 18,71 евро (36,59 лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2023 г., ведно със законна лихва от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5,11 евро (9,99 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 16.04.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23061/2025 г. по описа на СРС, 118 състав;

Ищецът твърди, че ответното дружество е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката. Посочва, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди.

Поддържа, че общите условия се изготвяли от „*****“ АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕВР) към Министерски съвет. Сочи, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че на 01.06.2020 г. между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия № ****/***** /********** при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката. Сочи, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/0810.2007 г. на ДКЕВР, като същите са били в сила от датата на решението. Твърди, че в договора между двете страни е регламентирано, че за всички неуредени случаи се прилагат ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София и българското законодателство.

Сочи, че в глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по 2 който купувачите на ТЕ (в т. ч. и ответникът) са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл твърди, че с изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за сумата по фактурата. Сочи, че съгласно чл. 40, ал. 2 от ОУ ответникът е разполагал с възможността да предяви възражение относно стойността на начислената ТЕ, но до настоящия момент такова не е постъпило в деловодството на ищеца. Посочва, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесните топлоснабдени имоти са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, а именно „Нелбо“ ЕАД и „Нелбо инженеринг“ ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването.

Твърди, че е поканил ответното дружество да заплати доброволно дължимите суми, но плащане от него не последвало. При тези твърдения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете като недопустими по аргумент, че заявената от ищеца обща цена на иска от 5966,44 лева не съответства на размера на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23061/2025 г. По същество оспорва исковете като неоснователни по съображения, че не е доказано за кой имот са дължими претендираните суми, респективно дали същият е собственост на ответното дружество. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията. Претендира разноски.

Съгласно чл. 154, чл. 1 ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за стопански нужди и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно със стойността на услугата дялово разпределение в претендираните размери.

Във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да докаже, че е заплатил на ищеца претендираните суми.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на ответника в забава съгласно Общите условия.

В доказателствена тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си в срок.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна 3 такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, а на третите лица - помагачи – препис от исковата молба и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложените към тях доказателства.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4