Определение № 149 от 26.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Бургас, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Търговско дело № 20252100900173 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК и е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ 11030/06.06.2025 г., предявена от „Ликар Трейд“ ЕООД с ЕИК 207328650, със седалище и адрес на управление с. Равда, ул. „Македония“ № 61, вх.1, ет.6, ап.607, представлявано от управителя К. С., чрез адв. Хаджиев и адв. Симеонова, против „Крис Трейд2000“ ЕООД с ЕИК 102820795, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Македония“ № 25, ет.1, представлявано поотделно от управителите Т. Д. Ж. и Н. В. Ж., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 168 000 щатски долара, с левова равностойност в размер на 288 960 лева /147 742,90 евро/ – главница, ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на иска – 15.05.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са били в неформално договорно правоотношение от 07.08.2023 г., по силата на което ищецът, в качеството си на купувач, е заплатил на 09.08.2023 г. по фактура № 7230/07.08.2023 г. на ответника сумата от 288 000 щатски долара, срещу която последният е следвало да закупи 600 тона тор, който да продаде на печалба и в полза на „Ликар Трейд“ ЕООД. Ответното дружество закупило през август 2023 г. договорените 600 тона тор, като продало стоката същия месец на трето лице и получило продажната цена, плюс печалбата от препродадената стока, но не изпълнило задължението си към ищеца да му възстанови пълната сума, представляваща продажната цена плюс печалбата. До момента ответникът бил заплатил на ищеца само сумата от 120 000 долара на 10.11.2023 г., представляваща част от платената по горната фактура цена, като към момента продължавал да дължи на ищеца сумата от 168 000 долара – остатък от продажната цена. След частичното възстановяване на сумата, ответникът преустановил комуникация с ищеца. Поради това, ищецът предявява осъдителен иск, с който претендира осъждането на ответника да му заплати 1 остатъка от продажната цена в размер на 168 000 долара, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.05.2025 г. до окончателното изплащане.

В допълнителна искова молба ищецът доразвива тезата си от исковата молба и изрично подчертава /с оглед депозирания преди това отговор на исковата молба и твърденията в него/, че действителната договорка между него и ответника е била сключване на договор за покупко-продажба от страна на ответника с трето лице и отчитане на част от печалбата на ищеца след препродаване на стоката от ответника, тъй като двете дружества не са се договаряли за директна доставка на стока, както твърди ответникът в отговора, а за процентно разпределение на печалбата от продажбата /стр.2 и стр.4 от допълнителната искова молба/. На стр. 3 и стр.4 от допълнителната искова молба ищецът доразвива тезата си, като сочи, че е участвал с 600 тона тор /за което свидетелствала и приложената по делото фактура/ в обща доставка на стока – 3300 тона, за която е имало сключен договор за покупкопродажба от 17.07.2023 г. между ответника и чуждестранно дружество – Fertcom LLC, която стока е следвало да бъде разтоварена на Пристанище Бургас на 25.08.2023 г., като след получаване на стоката, ответникът „Крис Трейд 2000“ ЕООД се е разпоредил с товара и е получил сумите по продажбата със съответната печалба и не е изпълнил задължението си към ищеца, а същият, в изпълнение на договора за покупко-продажба между ответника и Fertcom LLC, дори направил застраховка на целия товар на доставката.

С Разпореждане № 1821/08.12.2025 г. исковата молба е оставена без движение, тъй като е преценена като нередовна по следните съображения: в исковата молба ищецът е изложил противоречиви твърдения - първо сочи, че на 07.08.2023 г. с ответника е сключен неформален договор за продажба на 600 т тор /т.е. ищецът да придобие тази стока от ответника/, като по фактура № 7230/07.08.2023 г. ищецът заплатил на ответника продажната цена в размер на 288 000 щатски долара. Същевременно, наведени са и твърдения за договорка между страните в смисъл, че стоката ще бъде закупена със средства на ищеца от ответника и препродадена за сметка на ищеца и на печалба за него, като с петитума се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца остатъка от невъзстановена от ответника сума в размер на 168 000 долара, представляваща заплатената от ищеца сума по фактура № 7230/07.08.2023 г., т.е. остатък от 2 продажна цена. Преценено е от съда, че така изложените по делото твърдения са противоречиви, тъй като не става ясно - договор за покупко-продажба ли се твърди, че е бил сключен между ищеца и ответника, или комисионен договор, съгласно който ответникът е следвало да сключи правна сделка със средства на ищеца и за негова сметка, респ. не става ясно сумата от 288 000 щатски долара на какво основание е била заплатена - като предварително дадени средства за сключване на сделката по комисионния договор, или като възнаграждение по този договор, и съответно - на какво основание се търси връщането на процесната сума от 168 000 долара. Не са били изложени и твърдения от ищеца относно основанието, на което е съставена процесната фактура № 7230/07.08.2023 г. Мотивирано е, че горното противоречие прави невъзможно съдът да квалифицира иска и налага оставянето на исковата молба без движение със следните указания, които е следвало да бъдат изпълнени в едноседмичен срок от съобщението от ищеца, а именно: в писмена молба с препис за ответника да се уточни: договор за покупкопродажба ли се твърди, че е бил сключен между ищеца и ответника, или комисионен договор, съгласно който ответникът е следвало да сключи правна сделка със средства на ищеца и за негова сметка, респ. сумата от 288 000 щатски долара на какво основание е била заплатена от ищеца - като предварително дадени средства за сключване на сделката по комисионния договор, или като възнаграждение по този договор, и съответно - на какво основание се търси връщането на процесната сума от 168 000 долара; да се посочи основанието, на което е била съставена процесната фактура № 7230/07.08.2023 г. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната и делото ще се прекрати.

В срока за отстраняване на нередовностите съгласно указанията, дадени в Разпореждане № 1821/08.12.2025 г., ищецът е депозирал молба с вх.№ 544/12.01.2026 г., в която напълно се е отрекъл от предходните си твърдения и изрично е заявил, че средствата, които претендира да бъдат върнати от ответника, нито са по сключен договор за покупко-продажба, нито са дадени по мандатен договор, а ищецът само финансирал закупуването на тор от страна на ответника от трето лице; сочи, че процесната фактура е издадена от ответника във връзка със сключения от него договор за покупко-продажба и с отразено основание в същата „аванс“; предмет на исковата молба бил възстановяване на сума по авансово плащане по фактура, като предоставената 3 сума в размер на 288 000 щатски долара била част от покупната цена по договора. От нея била възстановена сумата от 120 000 щатски долара, а остатъкът от 168 000 долара се държал без никакво правно основание; категорично се отричат всякакви договорености между страните и каквито и да било договорни правоотношения.

По молбата-уточнение с вх.№ 544/12.01.2026 г. е постъпило писмено становище от ответника, в което се сочи, че тенденцията ищецът да излага противоречиви твърдения се запазва и дори доразвива, тъй като сам в исковата си молба ищецът сочи, че отношенията между страните касаят продажба, а в допълнителната искова молба навежда твърдения за мандатни отношения; в една част от уточнителната молба пък се излагали твърдения за заемно правоотношение, а в другата част – за липса на всякакво договорно правоотношение. Моли се съдът да упражни правомощията си по връщане на исковата молба съгласно чл. 129, ал.3 ГПК.

Съдът намира, че въпреки предоставената му възможност, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба с подадената молба с вх.№ 544/12.01.2026 г., тъй като, вместо да уточни – договор за покупко-продажба ли сочи, че е обвързвал страните, или мандатно правоотношение, е навел съвсем нови твърдения на иска си, с които изцяло е променил основанието на същия, доколкото категорично е заявил, че отрича да е налице покупкопродажба или договор за мандат. На следващо място, освен че по недопустим начин ищецът е променил основанието на иска, отново не става ясно на какво основание твърди да е била дадена сумата от 288 000 щатски долара на ответника – като заем /доколкото се сочи, че между страните има „единствено парично правоотношение“/, или изцяло при липса на основание /доколкото се претендира да бъде върната посочената в петитума сума поради липса на основание за задържането й/.

С оглед на горното, съдът счита, че ищецът не е изпълнил дадените му с Разпореждане № 1821/08.12.2025 г. указания в предоставения му срок, че продължава да е неясно на какво основание претендира връщане на сумата от 168 000 щатски долара и какви са твърденията му за правоотношението между страните. Отделно от това, съдът намира, че по недопустим начин ищецът изменя основанието на иска си съгласно молба с вх.№ 544/12.01.2026 г., което основание според тази молба също остава неясно.

4

Липсата на ясни твърдения за това от какво договорно правоотношение са били обвързани страните ищец и ответник, респ. дали липсва такова и се касае за претендиране на сума на основание неоснователно обогатяване /извъндоговорно правоотношение/, не позволява на съда да квалифицира иска и изключително затруднява защитата на ответника, което налага исковата молба, ведно с приложенията, да бъдат върнати и делото да се прекрати.

Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба с приложенията на „Ликар Трейд“ ЕООД против „Крис Трейд-2000“ ЕООД, по която е образувано т.д. № 173/2025 г. по описа на БОС.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 173/2025 г. по описа на БОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5