Решение № 37 от 02.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Кюстендил, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500233 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Ю.Д. от **************, в качеството й на пълномощник на ИВ. В. ИВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес в *****************, същата и като съдебен адресат с адрес: *************, ет.1, против решение №260225 от 26.03.2021г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№378/2020г. по описа на съда, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ИВ.

В. ИВ. против Й. Г. Й., с ЕГН ********** и Н. ПЛ. Й., с ЕГН **********, двамата от **************************, обективно и субективно съединени искове да бъдат осъдени ответниците да му заплатят сумата от ********** лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, представляващи пазарната цена на убитото на 30.12.2018г. в местността „***********“, в землището на с.************* от три кучета порода „**************“, собственост на ответниците, ловно куче мъжки пол, порода „************“ на име „*********“, родено на **********., бяло на цвят с кафяви уши, регистрирано с паспорт на домашен любимец серия **********, собственост на ищеца, както и на унищожената и поставена на убитото куче каишка с вграден джипиес марка „**************” (в размер на ********* лева), а така също и сумата от ****** лева, представляваща обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди, представляващи душевни болки и страдания, уплаха, психически и нервен шок, в резултат на 1 причинената жестока смърт на кучето, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и е осъден ИВ. В. ИВ. да заплати на всеки от ответниците Й. Г. Й. и Н.

ПЛ. Й. сума от по ********* лева, или общо ******** лева, представляващи сторени в производството разноски за адвокатски хонорари.

В жалбата се прави оплакване за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, който се счита постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че в решението неправилно са преценени правилата на доказателствената тежест, доколкото не е съобразено, че съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, т.е. доказателствената тежест за опровергаване на вината се носи от ответника-делинквент.

Според жалбоподателя, в производството по делото по безспорен начин е било установено, че: ответниците са собственици на два броя кучета порода „**************“, охраняващи стадото им от около 200 овце, както и на още едно куче, доведено от овчаря; кучетата са се намирали под надзора на ответниците, движейки се свободно и без наморници; след установяване на трупа на кучето на ищеца, до него е имало кучета и стадо овце; смъртта на кучето е настъпила в резултат на увреждания, които е възможно да са били получени от нахапвания от кучета, порода като притежаваните от ответниците; били са налице вреди, претърпени от ищеца.

Изразява се несъгласие с решаващия извод на районния съд за недоказаност деянието да е било причинено именно от притежаваните от ответниците кучета, като се счита, че съдът е следвало да съобрази показанията на разпитани във водено досъдебно производство свидетели, при което би достигнал до обратен извод, съответен на доказателствата по делото.

Прави се оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът, след като е възприел показанията на доведените от ищеца свидетели, от които е преценил, че не се установяват твърдените факти, е следвало да даде на ищеца указания, че не сочи доказателства за тези факти, което не е сторил, в нарушение на чл.7 ал.1 от ГПК, а е дал ход на устните състезания, при все, че обективната истина е останала неизяснена.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт по същество, с който исковете да бъдат уважени. Търсят се и разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата – Й. Г. Й. и Н.

ПЛ. Й., са депозирали отговори на въззивната жалба. В отговорите се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност и обоснованост на атакуваното решение, което се счита, че следва да бъде потвърдено. Въззиваемите считат, че оплакването за неправилно приложена с първоинстанционния акт доказателствена тежест е несъстоятелно, като правят разграничение между отговорността по чл.45 и тази по чл.50 от ЗЗД.

2

Излагат доводи в подкрепа на разбирането си за наличието на подробна и правилна мотивираност на съдебния акт, посредством анализ на свидетелските показания. В отговорите се обръща внимание върху недопустимостта в исковото производство да се ползват показания на свидетели, дадени пред разследващ орган в досъдебно производство. Сочи се, че никой от свидетелите не е установил до мъртвото куче да е имало други кучета, още по-малко – такива, собственост на ответниците. Въззиваемите считат, че поддържаното от жалбоподателя процесуално нарушение на принципа на чл.7 ал.1 от ГПК не е налице, тъй като съдът е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест с доклада по делото, не е възпрепятствал страната да докаже твърденията си, като е уважил доказателствените й искания и не е имал задължение да дава на ищеца допълнителни указания, тъй като това би довело до неравнопоставеност между страните. Възразява се срещу уважаване на доказателствените искания на жалбоподателя. Въззиваемите претендират присъждане на разноски.

ОС-Кюстендил намери въззивната жалба за допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите в контекста на оплакванията за необоснованост на фактическите изводи на съда, както и след като взе предвид събраните във въззивното производство доказателства, посредством допуснатия повторен разпит на свидетеля А. К., при условията на чл.267 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

ИВ. В. ИВ. е бил собственик на ловно куче от мъжки пол, порода „************“ на име „*********“, родено на **********., бяло на цвят с кафяви уши, регистрирано с паспорт на домашен любимец серия **********.

На 30.12.2018г. В. участвал в ловен излет заедно с кучето в землището на с.*************, в местността „***********“. По време на лова кучето било пуснато свободно, като на врата му била поставена каишка с GPS устройство, марка „**************”, с цел да бъде проследявано и установяване местонахождението му.

Според показанията на свидетеля Ан.К., депозирани в производството пред РС-Кюстендил, който също е бил участник в лова, към края на гонката започнало неистово пищене на куче и когато няколко от ловците се събрали проверили по GPS устройството и установили, че кучето на И. не се движи, стои на едно място. Събрали се няколко човека и с джип тръгнали да го търсят. Намерили го в една градина разкъсано и умряло. Свидетелят е посочил, че коментарите били, че кучето е убито от овчарски кучета, но той лично други кучета не е видял.

В първоинстанционното производство е разпитан и свидетеля Л.Д., който сочи, че не е участвал в лова въпросния ден, но от Ив.И. е разбрал,че кучето му е „удавено“ от други кучета или от някакви животни, като И. се 3 опасявал дали не е загинало от вълк.

И двамата свидетели са заявили, че кучето е било испанска порода, изключително рядка и много добре обучено, специално за лов на диви прасета. Посочили са, че И. тежко преживял загубата на любимеца си, бил отчаян. Положил и много усилия да намери друго куче от тази порода, която не се развъждала в България.

Ответниците Н. и Й.Й.и са съпрузи. Установено е от показанията на посочения от тях свидетел Г.Г., че Н.Й. е притежавала към датата на инцидента две кучета порода „**************“. Тези кучета излизали със стадото от около 150 овце, което семейството отглеждало, като към въпросната дата е имало и трето куче, което овчарят довел, но семейството гледало на него като на свое. Същият ден – 30.12.2018г., след като било открито мъртво ловното куче, овчарските кучета били убити, според показанията на свидетеля Г. – по тях било стреляно от неизвестни лица от вътрешността на джип „****“, бял на цвят.

По повод умъртвяването на ловното куче и на овчарските кучета, след подадени сигнали, било образувано ДП, в последствие разделено.

Досъдебното производство, образувано по повод причинена смърт на ловно куче „************“ - ДП №402/2019г. по описа на Първо РУ-Перник, пр.пр.№1638/2019г. по описа на РП-Перник било прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.09.2019г., поради липса на данни за наличие на човешко поведение, довело до смъртта на гръбначното животно.

Досъдебното производство, водено по повод умъртвяване на три броя кучета порода „кангал“, собственост на Н.Й. – ДП №1964, ДП №665/2019г. по описа на РП-Дупница, е спряно, поради това, че въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия и извършените действия, извършителят на деянието не е открит.

От заключение с вх.№260425/11.01.2021г. на в.л.д-р Е.Г., прието от КнРС, е установено, че пазарната цена за страната на куче от породата „************“, обучено, мъжко, без доказано родословие, на възраст 5 години към датата на смъртта – 30.12.2018г., е ****** лева; стойността на каишка за куче с вграден GPS, марка „**************”, е на стойност ********* лева.

Според заключение с вх.№264479/25.02.2021г. на същото вещо лице, причина за настъпването на смъртта на кучето на ищеца е пълно разкъсване с неравни ръбове на трахеята /дихателната тръба/ , която е част от дихателната система и жизнено важен орган. Смъртта е настъпила в резултат от спиране на дишането и на сърдечната дейност; разкъсани били и големи кръвоносни съдове в областта на шията – лява юголарна вена. Според вещото лице, разкъсването на трахеята и на кръвоносните съдове е резултат от силно захапване, с дълбоко проникване на зъбите в меките тъкани в областта на шията. Пълното разкъсване на трахеята и големите кръвоносни съдове в 4 областта на шията е довело до летален изход по особено жесток и мъчителен за кучето начин. Според експерта, причинените травматични увреждания и смъртта на кучето е възможно да са причинени от нахапвания от порода кучета „**************“.

При така установените в производството пред първата инстанция факти, КнРС е приел, че исковете са неоснователни и ги е отхвърлил, като след като е анализирал предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД, е приел, че по отношение на ответника Й.Й. не е било установено да е бил собственик на двете кучета порода „**************“, за които се е установило, че са собственост – при липса на данни за обратното – еднолично на съпругата му; че третото куче не е било установено да принадлежи към същата порода, макар да е било притежавано от двамата ответници, но с водещия преди всичко довод за недоказаност на твърдението на ищеца, че собственото му куче е било умъртвено от трите овчарски кучета. Съдът е обсъдил част от свидетелските показания, депозирани на досъдебното производство, както и тези на свидетелите, разпитани от районния съд – Д. и К., констатирайки, че същите не установяват по несъмнен начин тезата на ищеца.

С оглед предвидената възможност в чл.267 ал.2 от ГПК, пред въззивния съд бе извършен повторен разпит на свидетеля А. К.. В показанията си същият заявява, че преди да започне лова на въпросната дата, в близост до мястото, където наредили пусиите, се намирало стадо с овце, с което, освен овчар, имало три големи кучета турска порода „кангал“, за което стадо разбрал от другите ловци, че е на Й., когото свидетелят не познавал, но за когото му казали, че е конфликтен. Стадото било в близост до насаждение с овощни дървета. Ловът се провеждал от другата страна на пътя, на около 100 м разстояние от стадото по въздух. По едно време откъм насажденията до стадото се чул „неистов“ писък на куче, сякаш умира. Появили се с джип други двама от ловната дружина, взели свидетеля, както и още един участник в лова – Л., който бил по-нагоре, на последната пусия. Оттам видели в дърветата, в насажденията кангалите и кучето, отстоящи на около 50-60 метра от стадото; кангалите били върху ловното куче. Четиримата се отправили с джипа към стадото, като междувременно по GPS-устройството, което било в единия от тях, предположили, че кучето е мъртво, тъй като спряло да се движи, а местоположението му било в насажденията. След около десетина минути пристигнали на мястото и установили, че кангалите са все още върху кучето – устите им били пълни с кръв, а гърдите им – червени от кръвта на убитото ловно куче. Когато слезли от джипа, озверелите кучета се спуснали към тях и един от ловците стрелял във въздуха, за да ги сплаши, при което те се върнали към стадото, а ловците взели мъртвото куче и потеглили с джипа.