Решение № 19952 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19952 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110146731 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ***“ ЕАД срещу С. Й. С. и Д. С. С., с която са предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:

1. С. Й. С.: 3/4, а именно: сумата от 4 095,95 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*** аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2025 г., до окончателното плащане, сумата от 949,56 лв. - обезщетение за забава върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 02.09.2025 г., сумата от 16,07 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 3,21 лв. - обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2023 г. до 02.09.2025 г.

2. Д. С. С.: 1/4, а именно: сумата от 1 365,32 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*** аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 1

30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2025 г., до окончателното плащане, сумата от 316,52 лв. - обезщетение за забава върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 02.09.2025 г., сумата от 5,36 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 1,07 лв. - обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2023 г. до 02.09.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот и в качеството им на наследници на О. Г. С., която е била собственик на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила през 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи, че въз основа на чл. 139Е разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост е извършвано от лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, при наличието на сключен с него договор, като с решение на ОС на ЕС е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „*** ЕООД. Излага, че ответниците не са заплатили таксата за извършената услуга за дялово разпределение. Твърди, че са изпаднали в забава, поради което претендира обезщетение за забава върху главниците. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по размер. Не възразяват, че са абонати на ищеца и потребители на топлинна енергия. Считат, че сумите, претендирани за консумация на топлинна енергия, са силно завишени и надхвърлят реалното потребление на топлинна енергия в имота. Релевират възражение за погасяване по давност за вземанията. Молят за отхвърляне на исковете. Не претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл.

2

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата за дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на възнаграждение в полза на ищеца в претендирания размер.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

В случая от приобщения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том II, рег. № 2665, дело № 253/29.09.2003 г. се установява, че недвижим имот, представляващ ателие № 5, находящо се в гр.

София, ж.к. „***, втори мансарден етаж, е продаден на О. Г. *** и С. Й. С..

Не е спорно между страните, а и от служебно извършената по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. справка се установява, че О. Г. С. (със старо име преди сключване на граждански брак на 17.07.2004 г. - ***) е починала на 17.03.2023 г., като е оставила за наследници по закон ответниците по делото преживелия си съпруг С. Й. С и сина си Д. С. С., които по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН са наследили по равна част от нейното наследство, съответно по 1/2 част от притежаваното от О. Г. С. право на собственост върху 1/2 3 идеална част от процесния недвижим имот, или всеки от наследниците е придобил по наследство собствеността върху 1/4 идеална част от имота.

Следователно, ответниците са легитимирани да отговарят за задълженията за топлинна енергия на наследодателя О. Г. С., която през част от исковия период от 01.05.2022 г. до 17.03.2023 г. е била собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, като за периода след датата на нейната смърт до крайния момент, заявен в исковата молба - 30.04.2024 г., ответниците отговарят за процесните задължения в качеството си на собственици по наследство - всеки на по 1/4 идеална част от имота. Ответникът С. Й. С. отговаря за вземанията за топлинна енергия и на самостоятелно основание, тъй като за исковия период е притежавал право на собственост върху 1/2 идеална част от недвижимия имот.

Поради изложеното и при осъществяване на останалите елементи от фактическия състав на вземането на ищеца, ответникът С. Й. С. следва да отговаря за 3/4 части от задълженията за доставена топлинна енергия, а ответникът Д. С. С. – за 1/4 част. Ето защо съдът приема за безспорно доказано по делото, че клиенти на топлинна енергия през исковия период и съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в процесния имот топлинна енергия са ответниците по делото. Това обстоятелство е признато изрично от ответниците с отговора на исковата молба.

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците или техният наследодател са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Ето защо при условията на пълно и главно доказване по делото се установява, че за процесния период е налице облигационно правоотношение между ***“ ЕАД и ответниците, възникнало по силата на договор за покупкопродажба на топлинна енергия, като в отношенията между тях са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ***“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на 4

КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В случая не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства на л. 20-31 от делото се установява, че дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач „*** ЕООД.

Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.