Решение № 260539 от 22.01.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

22.01.21г.

Софийски градски съд І - 12 състав с:

Председател: Георги Иванов

Членове: Валерия

Банкова

Десислава Зисова

Разгледа в закрито заседание гражданско дело № 696/21г. и констатира следното:

Подадена е жалба от В. В. против действие на ЧСИ М. Ц.по изп.д. № 20198400400400 /конкретно – атакува се разпределение от 20.11.20г./.

Жалбата е процесуално допустима /подадена е в хипотезата на чл. 463 от ГПК/.

Жалбата е бланкетна по съдържание /посочените от В. В. пороци на атакуваното действие – не са индивидуализирани с конкретна обосновка/. Независимо от това – по същество:

От една страна:

Съдържащите се по делото писмени доказателства /част от изпълнителната преписка/ удостоверяват, че - процесното разпределение е постановено /направено/ в съответствие с поредността по чл. 136 от ЗЗД във връзка с чл. 460 от ГПК /възражения в тази насока – не са изложени от жалбоподателя/.

Единственото възражение на В. В. /за изтекла давност – косвено относимо към посоченото правило от ЗЗД/ не може да бъде съобразено от органа по изпълнението /в рамките на изпълнителния процес като цяло, съответно и в рамките на конкретната процедура по чл. 460 от ГПК/. Това възражение – не може да бъде съобразено и в рамките на настоящото производство /по чл. 463 от ГПК/. В тази връзка:

Правният институт на давността подлежи на изследване единствено в рамките на общ исков процес /по реда на ГПК/ или в рамките на административно /или съдебно/ производство /по реда на ДОПК/. Едва след постановяване на съответни актове /влезли в сила/ в рамките на такива производства – съдебният изпълнител /или контролната инстанция в процес като настоящия/ могат /и следва/ да съобразят констатациите на правораздавателните или административни органи /дизпозитивите на постановените от същите актове/. Доказателства /съответно и твърдения/ за наличие на такива актове – не са представени /заявени/ в процеса.

От друга страна:

Съдържащите се по делото писмени доказателства

/част от изпълнителната преписка/ сочат, че – органът по изпълнението е изчислил /по размер/ и събрал съответните обикновени такси – по правилата на Тарифата към ЗЧСИ /това е било сторено – в съответствие с вида, естеството и обема на извършените по делото процесуални и изпълнителни действия/.

Пропорционалната такса /по т. 26 от Тарифата към

ЗЧСИ/ обаче – в случая е изчислена без да бъде отчетено правилото на заб. 1 /при съобразяване на последния законов текст – следващата се на ЧСИ пропорционална такса възлиза на сумата от 667 лева с ДДС, изчислена на база 81 807 лева - сбора от вземанията на двамата взискатели, в която сума не се включват таксите и разноските по изпълнението в размер на общо 326 лева/. С оглед това: атакуваното разпределение следва да бъде – коригирано в последната част, като оставащата /след корекцията/ разлика /в размер на 331 лева/ следва да бъде разпределена отново в полза на Държавата /НАП – ТД, София/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпределение от 20.11.20г. на ЧСИ М. Ц.по изп.д. № 20198400400400 в частта, с която е определена /начислена/ такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер над 667 лева.

РАЗПРЕДЕЛЯ в полза на Държавата /НАП – ТД, София/ допълнителна сума в размер на 331 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА разпределението в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред САС при условията на чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Председател:

Членове: