Решение № 3673 от 31.10.2018, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 3673 31.10.2018 година град

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7037 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д.П.В., ЕГН ********** против УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 02.01.2016 г. паднала върху лявата си ръка, при което получила счупване на долния край на лъчевата кост. Загубила съзнание за кратко поради удар в главата. Била приета по спешност в ответната болница на същия ден около 22,00 часа, където й била поставена диагноза „***”. След преглед и анализиран резултат от рентгенография на китката, служител на лечебното заведение - д-р И. констатирал фрактура на ляв радиус. Предложил лечение чрез извършване на репозиция и поставяне на външен фиксатор, за които се налагало оперативно лечение и хоспитализация в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ. Ищцата получила уверение от лекаря, че поставянето му е съвременен метод за лечение на подобни травми, с гаранция за възстановяване и правилно зарастване на ръката 100 %. Изразила съгласие за извършване на предложената манипулация и закупила фиксатора за сумата от 1200 лева. На 03.01.2016 г. претърпяла оперативната интервенция.

Престояла в болницата до 05.01.2016 г., когато според епикризата била изписана „с подобрение”. Дадени били препоръки да полива шпилките на фиксатора със спирт, да го носи 45 дни. Явила се на три контролни прегледа – на 11.01.2016 г., 22.01.2016 г. и 01.02.2016 г.

На 12.02.2016 г. била приета по спешност в КОТ при УМБАЛ с оплаквания от болки и зачервяване около поставените пирони.

След изследвания постъпила за втора операция /отново с пълна упойка/ за изваждане на фиксатора. Била изписана на 15.02.2016 г. „с подобрение”, каквото всъщност не било налице.

Впоследствие провела два курса на физиотерапия и рехабилитация, но болките в ръката не отшумели. Функциите на крайника не били възстановени, движенията били ограничени, липсвала подвижност на пръстите, била намалена и хватателната способност.

След проведена консултация с ортопед на

17.03.2016 г., бил установен видим оток в гривнената става, намалени обем на движенията и мускулната сила. Ищцата била насочена към нов курс за физиотерапия. Въпреки осъществяването му, болките не спрели и нормалното функциониране на ръката не било възстановено. Въпреки извършените допълнителни процедури, в т.ч. чрез електростимулация, значително подобрение не било постигнато.

Ищцата продължавала да изпитва силни болки, като не можела да си служи пълноценно с ръката, която за нея била силова. Бързо настъпвала умора, а извършването на битови, ежедневни дейности били трудоемки. Анатомичните и физиологични проблеми водели и до психически дискомфорт, емоционална раздразнителност, напрежение в семейството и работата, намаляване на професионалните и социални контакти. Проведените - лечение и процедури, били свързани с време, разходи, неудобства и неприятни емоции. Прогнозата за възстановяване била неблагоприятна, т.к. била предложена нова оперативна намеса за отстраняване на проблема /поставяне на планки/.

С оглед горното се поддържа, че ответникът следва да понесе отговорност за обезвреда. Неговите служители предоставили некачествена и неефективна медицинска услуга по см. на чл. 81, ал.2, т.1 ЗЗ в периода 02.01.2016 г. – 15.02.2016 г. Допуснали лекарска грешка при избора на метод за лечение – чрез поставяне на фиксатор, а впоследствие извършили ненадлежно и процедурата по поставянето му. В резултат - ищцата получила усложнения и деформация. Налице било виновно и противоправно поведение на медицинските специалисти, които действали в разрез с утвърдените стандарти за качество на обслужването и ефективност на услугата, според чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добрата медицинска практика.

Счита, че справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, психически, емоционален дискомфорт, стрес от преживените оперативни намеси, възлиза на сумата от 2000 лева, поради което претендира същата, както и обезщетение за имуществените вреди от 1200 лева – цена на фиксатора, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 15.05.2017 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Ищцата била информирана за диагнозата, характера на заболяването, лечението, алтернативите и очакваните резултати, прогноза и рискове. Оспорва се твърдението д-р И. да е дал 100 % гаранции за зарастване на ръката, т.к. в подписаната декларация ищцата удостоверила с подписа си, че е наясно с невъзможността да й бъдат дадени пълни гаранции за резултатите от лечението. Невярно било и твърдението за избран неправилен метод за провеждането му. В случая – разместването на отделните фрагменти и състоянието на вътреставната фрактура, изисквали поставяне на фиксатора, който бил по-добрата алтернатива на гипсовата имобилизация. Преценката за прилагане на това лечение била взета с консилиум, обективирал решението си в протокол.

Извършено било последващо наблюдение, като били положени всички необходими постоперативни грижи за правилно възстановяване, съответстващи на добрата медицинска практика. Извършената на 11.01.2016 г. контролна графия не показала анатомични изменения. При повторния прием на ищцата, фиксаторът бил отстранен след установяване на зарастване на фрактурата с калус и запазване на добро положение в нужния срок, което се доказвало от рентгенографиите.

Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на лекарите. Предвид наличието на информирано съгласие, рискът от настъпване на усложнения бил прехвърлен върху пациента. Ищцата била уведомена за обстоятелствата по чл. 88 ЗЗ. Описаните вреди се дължали на усложнения на фрактурата, които били следствие на фактори, различни от поведението на медиците и проведеното лечение, а именно – остеопороза, неспазване на препоръчания режим или външно въздействие върху травмата /нова травма, настъпила в периода след премахване на фиксатора/.

Поведението на лекарите било в съответствие с утвърдените от науката и практиката, методи и технологии, стандарти в съответната област и основните принципи на правото на мед. помощ – своевременност, достатъчност, качество. Противоправното деяние не можело да се изразява в липса на удовлетвореност на пациента или непостигане на крайния субективно желан резултат.

Резултатите от рентгенографията от 17.03.2016 г. свидетелствали за рефрактура на базата на остеопороза или прилагане на външно силово въздействие /нова травма/. Следователно липсвала и причинна връзка между описаните действия на лекарите и вредите. Поради това, исковете били неоснователни. Този за имуществени вреди следвало да бъде отхвърлен и доколкото направените разходи за закупуване на фиксатора били следствие от претърпяната фрактура, като част от нейното лечение. За избора му, ищцата подписала декларация по см. на чл. 82б ЗЗ. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Предвид направеното в срок и основателно искане, с Определение № 6000/20.06.2017 г. /л.136/, като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, ЕИК *********.

С Определение №

6958/17.07.2017 г. /л.167/, за съвместно разглеждане са приети обратни искове при условията на евентуалност.

Те са с правна квалификация по чл. 208, вр. с чл. 249, т.3 КЗ /отм./ и чл. 405, вр. с чл. 469, ал.5, вр. с ал. 1 КЗ, вр. с чл. 189 ЗЗ.

Ищецът УМБАЛ твърди, че има валидно действаща и покриваща съответните рискове

- „Задължителна застраховка професионална отговорност на лекари и медицински персонал”, съгл. полица № ****, Общи условия, добавък № 1 и № 2/21.02.2015 г., както и такава от 12.02.2016 г., поради което при уважаване на главните искове се моли за осъждане на застрахователя да плати присъдените суми.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор и становище. Претенциите спрямо УМБАЛ се оспорват по основание и размер. Признава се наличието на застрахователно правоотношение по твърдените договори. Оспорва се да е допусната лекарска грешка. Диагностичните и лечебни процедури били извършени своевременно и компетентно, а оказаната помощ – адекватна и съответстваща на медицинските норми. Търсеното обезщетение за неимуществени вреди било завишено и не отговаряло на изискванията на чл. 52 ЗЗД. Моли се за отхвърляне на главните искове. Не се претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.

12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главните искове по 49, вр. с чл. 45 ЗЗД:

В тежест на ищцата е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. с 45 ЗЗД – че ответникът има качеството на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на лекарите, които са предписали и извършили твърдените – лечение и медицински интервенции; че е налице противоправно деяние – допусната лекарска грешка /некомпетентност/, изразяваща се в действие/бездействие на медицинските специалисти, които са предоставили некачествена услуга - неправилен избор на лечение на травмата на лявата ръка, чрез поставяне на външен фиксатор, респ. ненадлежно извършване на операцията по поставянето му, в резултат от които са причинени усложнения и деформация; претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, психически и емоционален дискомфорт, както и имуществени такива – за закупуване на външен фиксатор, който не е бил необходим за осъществяване на лечението; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираните обезщетения.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи всички твърдения и възражения в отговора, включително, че оказаната медицинска помощ и извършени интервенции съответстват на медицинските наука и стандарти; че усложненията, както и невъзможността за пълно възстановяване, се дължат на други фактори /остеопороза, неспазване на препоръчания режим или външно въздействие върху травмата - нова травма, настъпила в периода след премахване на фиксатора/. При установяване на всички елементи от фактическия състав на претенциите, следва да докаже, че е погасил търсените суми.

Третото лице – помагач - следва да докаже своите възражения.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за изцяло основателни, по следните съображения:

Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД е безвиновна, гаранционно - обезпечителна и за ангажирането й следва да се установи качеството му на субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите.

Спор, че УМБАЛ има качеството на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на лекуващите лекари, осъществили медицинската помощ и интервенции в посочените периоди – няма. Освен този факт, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени и обстоятелствата, че: на 02.01.2016 г. ищцата е постъпила в ответната болница, поради фрактура на ляв горен крайник; предписано е лечение, чрез поставяне на външен фиксатор, за което е налице информирано съгласие; на 03.01.2016 г. е извършена оперативната интервенция; на 04.01.2016 г. фиксаторът е закупен от пациента за сумата от 1200 лева; ищцата е престояла в лечебното заведение до 05.01.2016 г.; на 12.02.2016 г. е постъпила отново в УМБАЛ, като е извършена втора операция за премахване на фиксатора; изписана е на 15.02.2016 г. /вж. Определение по чл.