Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 862/2024
Вид
Решение № 261
Подписан
13.05.2025
В сила
13.05.2025
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 24 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • чл. 142 · Семеен кодекс
  • чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20241001000862 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Кид енд го” ЕООД, с която обжалва решение № 84 от 10.06.2024 г., постановено по т. д. № 142/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което съдът е прекратил търговско дружество „Кид енд го” ЕООД и е осъдил „Кид енд го“ ЕООД да заплати на Е. О. Н., направените по делото разноски в размер на 1 280 лв.

В жалбата се твърди от въззивника, че атакуваното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба и на следващо място, а ако съдът приеме, че исковата молба е редовна, то решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано. В подкрепа на това твърдение навежда доводи, че за да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установени и доказани твърденията на ищцата, че е взискател по изп. дело № 995/22 г.

Приел е също така, че с постановеното решение по гр. д. № 1 633/9 г. бащата К. К. се е задължил да заплаща половината от разходите за учебници и учебни помагала, извънучебни школи, курсове и други занимания на детето, платими на база представени платежни документи, издадени от предоставящите услугата, както и разходи за закупуване на дрехи и обувки на детето; като поради неплащане на дължимата издръжка в срок е образувано изпълнително дело № 995/2022 г. от ЧСИ Б. В. срещу длъжника К. К., като вземането на ищцата по това изпълнително дело възлиза общо на сумата от 2 698, 19 лв. Твърди, че при 1 допуснати процесуални нарушения, съдът е посочил в решението си, че от страна на ответното дружество се твърди оспорване иска, като се твърди, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 517, ал.4 ГПК. В тази връзка твърди, че с решението си, независимо, че с определение в съдебно заседание е посочил, че исковата молба е редовна, не е обсъдил всички наведени от страна на дружеството възражения за нередовността на исковата молба и наличието на правен интерес за Ел. Н. да предявява иск с правно основание чл. 517, ал.4 ГПК, тъй като същата не е взискател по изп. дело, същата е законен представител на взискателя по делото, а видно от представеното удостоверение, издадено й от ЧСИ, същият не е овластил взискателя Г. К., представляван от майка си, като негов законен представил, предвид и на което не е налице надлежно овластяване, възражения на които ОС Благоевград не е дал отговор с обжалваното решение.

Твърди, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка, като въобще не е обсъждал възраженията за редовността на исковата молба и правния интерес на Ел. Н. да предяви настоящия иск. Твърди, че правилен е извода на съда, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, но е неправилен извода, че тази предпоставка в процесният случай е налице, поради което и съдът е приел, че предявения иск е допустим. Твърди, че с оглед на събраните по делото доказателства неправилно е приел, че не се установяват твърденията на управителя на ответното дружество в ОИМ и в ОДИМ, че няма задължения към взискателната, както и че ако има такива, те не са в размера, посочен от ЧСИ. Твърди, че ответното дружество е нарушено и правото му на участие в процеса, на равнопоставеността на страните по делото, тъй като за първото по делото съдебно заседание и в деня на съдебното заседание е депозирана молба за отлагане поради възникнал ангажимент от личен характер - спешен преглед на съпруга на пълномощника в лечебно заведение в гр. София, за който законния представител на дружеството не е бил уведомен, респективно не е могъл да се яви, предвид и на което при допуснати процесуални нарушения на чл. 142, ал. 2 ГПК съдът е дал ход на делото, пристъпил е към доклад по делото и е събрал доказателства, като е лишил страната от правото й на участие в процеса, да участва в събирането на доказателства и на равнопоставеност. Твърди, че съдът е докладвал делото, като не е дал възможност на страната да изрази становище по доклада, респективно - да ангажира доказателства във връзка с доклада и указаната на страните доказателствена тежест. От друга страна твърди, че в първото по делото съдебно заседание съдът е приложил към доказателствата по делото постъпилото от ЧСИ копие на изп. дело № 995/22 г., което въобще не е обсъждал по делото, като единствено се е позовал на част от изводите на ССЕ, изводи, които противоречат на твърденията на ЧСИ изложени в удостоверенията, издавани в полза на ищцата и без съдът да провери правилността и обосноваността на издаваните удостоверения и справки от ЧСИ, след като още с отговора на исковата молба от страна на представляваното от мен дружество е заявено възражение, че законния му представител не дължи процесиите суми. Въз основа на наведените по-горе доводи прави извод, че липсва 2 отговор на основни въпроси - има ли задължения по изп. дело от страна на длъжника и законен представител на дружеството, как са формирани тези задължения, предмет ли са изпълнителния лист въз основа на който е образуваното изп. дело, съобщени ли са тези задължения на длъжника по предвидения в ГПК ред, чрез връчване от страна на ЧСИ на ПДИ за всяко едно от отделните задължения, които се твърди, че формират общия размер на задължението по изп. дело, връчени ли са такива покани, кога са връчени и ако са връчени от кога по всяко едно от задълженията законния представител на дружеството е изпаднал в забава.

По отношение на твърдението, че решението е недопустимо инвокира доводи, че съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, т.е. издръжката е дължима на детето, а не на родителят, който отглежда детето или на който е възложено упражняването на родителските права, постановлението за овластяване от 12.07.2023 г. не е издадено в полза на кредитора - детето Г. К., представляван от своята майка и законен представител, а на Е. Н., която няма самостоятелното качество взискател по делото, предвид и на което предявения иск е недопустим и на това основание.

Твърди, че преди образуване на процесното изпълнително дело № 995/22 г. е било образувано друго изпълнително дело № 320/22 г. по описа на същият ЧСИ, което е прекратено поради обезсилване на издадения изпълнителен лист. Твърди, че на 11.05.2022 г ЧСИ е връчил покана за доброволно изпълнение с изх.№ 04920/27.04.2022 г., издадена по изп. дело N2 320/2022г по описа на ЧСИ, с която същият е уведомен за образувано срещу него изп. дело въз основа на издаден на 09.02.2022 г. изпълнителен лист по гр. дело № 1 633/19 г. по описа на БлРС, със задължение по изп. дело към датата на издаване на ПДИ, както следва: неолихвяема сума, представляваща половината от разходите за закупуване на дрехи, обувки, учебни пособия, материали и други в размер на 2 125.60 лв.; неолихвяема сума за разноски по изп. дело за адвокат - 400 лв., приети за разноски по делото, срещу която сума и като размер е депозирано възражение до ЧСИ; неолихвяема сума за разноски по изп. дело за обикновени такси в размер на 90 лв., както и дължима сума по т. 2б от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 266.46 лв., или общо дължима сума в размер на 2 882.06 лв. Твърди, че след обжалване с определение № 738/21.07.2022 г. ОС Благоевград е прогласил за нищожно разпореждането на P C Благоевград за издаване на изпълнителен лист от 09.02.2022 г., постановено по гр. дело № 1бЗЗ/2019г и е обезсилил издадения изпълнителен лист. След което ЧСИ е уведомил длъжника, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 3 ГПК, но по същото дело са наложени запори на банкови сметки и дружествени дялове, и са събрани суми, които отново са включени в настоящето производство и ново образуваното изпълнително дело. Твърди, че въз основа на последващо разпореждане, след определението на ОС Благоевград, е образувано изпълнително дело № 995/2022 г. по описа на същият ЧСИ, по което отново преди да бъде връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ са наложени запори на банковите сметки на доверителя ми, а до настоящия етап по това изпълнително дело същият не е уведомяван за наложен запор на притежаваните от същия в дружеството- ответник, дружествени дялове. Твърди, че нa 3

21.12.2022 г. му е връчена ПДИ, в която се сочи, че се претендира сума в размер на 627.65 лв. главница, без да става ясно въз основа на какъв акт се претендира, въз основа на какви представени от страна на взискателя по делото доказателства, но в срок е депозирано възражение до ЧСИ, като със същото възражение е заявено и искане за прихващане на вече събрани без основание/въз основа на отпаднало основание - обезсилен изп. лист суми в размер, посочен по- горе. Твърди, че с ПДИ връчена едва на 16.07.2024 г., за вземания на Г.

К., които са погасени/изпълнени преди приложената към настоящата въззивната жалба ПДИ да е връчена, с които дължимата издръжка е заплатена по сметка на Ел. Н..

Развива доводи относно задълженията на съда и необходимите предпоставки за уважаването на предявеният иск, като твърди, че в началото на реализация на изпълнителния способ се налага запор върху дела, задължение на съда е да провери дали към датата на извършване на това първоначално действие са били налице предпоставките за това, респективно имало ли е надлежно уведомяване на длъжника за образувано изп. дело и за задължение по същото, за наложения запор ООД се уведомява служебно от Агенцията по вписванията, което е задължителна предпоставка за бъдещото прекратяване на ООД. Твърди, че от приложеното и прието, постановление за овластяване на взискател липсва посочване за размер на задължения от страна на едноличния собственик на капитала, както и не са представени доказателства към този момент законният представител на дружеството е имал качеството длъжник по изп. дело, за какъв размер задължение, както и липсват доказателства, че Е. Н. е взискател по делото, респективно, че има правен интерес да предявава процесния иск.

Твърди, че от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че длъжникът е внесъл 20% от дължимата сума и е поискал спиране на изпълнителното производство по което няма произнасяне от ЧСИ. Твърди, че от заключение на ССЕ се установява, че към 01.12.2022 г. задължението по изп. дело е в размер на 627.65 лв., към 01.08.2023 г. 3 089.66 лв., както и че размера на задължения по изпълнително дело, който съответства на представени по делото разходни документи е различен от приетият за установен и доказан от ЧСИ - 3 524.29 лв., като удостоверение с изх. № 082 521/31.07.2023 г. е с невярно съдържание, предвид и на което по делото няма безспорни и категорични доказателства за действителния размер на задължението на законния представител на дружеството както към датата на овластяването, така и към датата на първото по делото съдебно заседание, както и към който и да било друг момент. Цитира определение № 37/20.01.2016 г., по т. д. № 1 623/2015 г. на 1-во т. о. на ВКС, като твърди, че към 14.05.2024 г. няма висящо изпълнително дело, няма задължение по същото, предвид и на което не са налице основанията за уважаване на иска, ако съдът приеме, че ищцата има качеството взискател по делото. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което обезсили атакуваното, като недопустимо - постановено по нередовна искова молба, и на следващо място, ако съдът приеме, че исковата молба въз основа, на която е образувано производството по делото е редовна, да се отмени решението, като неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните 4 правила, необосновано и постановите решение, с което да се отхвърли предявения иск и се присъдят сторените по делото разноски.