Решение № 209 от 29.12.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. В., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело № 20251300500262 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

Подадена е въззивна жалба от П. И. Л., е ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат А. К. К., с посочен съдебен адрес, против Решение № 103 /27.02.2025г. по гр.д. 2158 / 2024г. по описа на Районен съд - В., с което е уважен частично предявеният от същия иск срещу земеделски производител Л. К. П. с ЕГН: ********** и адрес в гр.В.. С решението последният е осъден да заплати на П. И. Л. сума в размер 43.87 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на наемна цена по Договор за наем от 25.07.2022г. на недвижими имоти с идентификатори №***; №*** и

№***, находящи се в гр.Д., общ.В., за периода от 31.07.2022г. до 23.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2024г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й заплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер от 1504,04 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Страните са осъдени да заплатят разноските по делото, съобразно уважената, респ.отхвърлена части на претенцията.

1

Въззивникът , чрез процесуалния си представител адв. К. сочи, че решението е неправилно . Излага, че съдът се е произнесъл в противоречие с нормата на чл. 309 от ТЗ, която забранява намаляването поради прекомерност на неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Сочи съдебна практика и поддържа, че не е необходимо и двете страни по сделката да са търговци за да бъде приложена цитираната разпоредба. В условията на евентуалност се прави оплакване срещу присъдения размер на неустойката до този на законната лихва. Сочи се, че освен обезщетителен, неустойката има и обезпечителен и санкционен характер, както и че при намаляване на неустойката доказателствената тежест за установяване на претърпените вреди е върху длъжника. С намаляването на неустойката до размер на законната лихва се твърди, че не се постига санкционния ефект спрямо длъжника.

Иска се да бъде отменено решението и постановено ново, с което иска бъде уважен изцяло.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, чрез процесуален представител адвокат К. Г.. В отговора се излага, че жалбата е неоснователна.

Сочи, че в случая е налице т. нар. алтернативна неустойка, тъй като в договора са посочени два вида право на обезщетение на вреди за кредитора в случай на забавено изпълнение и кредиторът има право на избор на обезщетението за вреди, което да претендира от длъжника. Не оспорва наличието на виновно забавено изпълнение от страна на наемателя, както и че вредите по чл.8 от договора за забавеното плащане са договорени в размер на 1 % от дължимата се сума за всеки просрочен ден, която неустойка е прекомерна, като преценката за накърняване на добрите нрави в тази връзка, може да се направи към всеки момент. Сочи, че претендираната неустойка, в размера по чл.8 от договора е в противоречие с добрите нрави, включително и поради прекомерност в настоящия случай, в който главницата е в размер на 637,73 лева, а неустойката е 1504,04 лева. Иска се решението да бъде потвърдено.

Във въззивното производство не са събирани писмени доказателства.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното : Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба от П. И. Л. срещу земеделски производител Л. К. П., с когото са били в наемни отношения по силата на договор за наем, сключен на 25.07.2022г. ,по силата на който П. И. Л. е предоставил за временно и възмездно ползване на земеделски производител Л. К. П., за срок от 1 стопанска година, следните земеделски земи в землището на град Д., област В., с обща площ от 8,503 дка /осем декара петстотин и три кв.м./: ПИ, нива в 2 местността ”ДЕДО ЦЕНОВОТО” с площ 3399 кв.м, трета категория, с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище Д., одобрени със Заповед РД-18-683/13.03.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи: имот № ***, ***, ***, ***; ПИ нива в местността

’’КОЧАЛИЯ” с площ 2556 кв.м , втора категория, с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище Д., одобрени със Заповед РД-18-683/13.03.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи: имот № ***, ***, ***,

***; ПИ - нива в местността ’’КОЧАЛИЯ” с площ 2548 кв.м, втора категория, с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище Д., одобрени със Заповед РД-18683/13.03.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи: имот № ***, ***, ***, ***.

По договора, наемателят ЗП Л. К. П. се е задължил да заплати наем в размер на 75 лв. на декар в срок до 5 дни след подписване на договора като е уговорено в чл.8 на договора, че при забавяне на плащането от наемателя, същият дължи неустойка в размер 1% на ден от дължимата сума за всеки ден забава. Петдневният срок за плащане е изтекъл на 30.07.2022г. без задължението да бъде изпълнено от наемателя. С нотариална покана, представена на нотариус Т. А.а на 01.03.2023г. , връчена на ответника на 08.03.3023г., ищецът е поканил ответника да плати наемната цена и уговорената в чл.8 неустойка. При връчването нотариусът е удостоверил, че ответникът се е запознал със съдържанието на поканата, но отказал да я подпише и получи.

На 23.03.2023г. наемната цена по договора е платена за ползваните от П. имоти, по банков път. Претендираната неустойка не била платена.

Предвид размера на забавената главница от 637.73 лева и дните на забава, дължимата неустойка е в размер на 1505.04 лв.,която се претендира от ищеца.

Ответникът в отговор оспорва предявения иск и поддържа, че приложение следва да намери чл.5, буква „в” от договора, в който е уговорено между страните, че при забавяне на наемното плащане, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на законната лихва.

3

Поддържа, че неустойката, в размера, посочен в чл.8 от договора е нищожна, като противоречаща на добрите нрави . Прави възражение и за прекомерност, с оглед размера на дължимата главница 637,73 лева, и размера на претендираната неустойта за забавяне на плащането и от 1504,04 лева , както и че в конкретния случай от забавата няма причинени вреди, и поведението на ответника е добросъвестно.

Позовава се и на разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, за прекомерност на неустойката и се иска намаляването и.

Възразява се и по отношение на претенцията за законна лихва, върху претендираната неустойка.

С оглед изложените факти и обстоятелства от страните и наведените доводи съдът намира следното:

Не се спори между страните относно сключването на процесния договор, възникналите права и задължения, изпълнението на задълженията на наемодателя и виновното неизпълнение на задълженията на наемателя, получаването на нотариалната покана за плащане, както и не се спори относно размера на претендираната неустойка, изчислена по реда на чл.8 от договора.

Спорът между страните е дали неустойката, изчислена по реда на чл.8 от договора подлежи на намаляване с оглед чл.309 ТЗ, дали е прекомерна, както и относно размера на същата, ако бъде намалена.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на 4 правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с претенции по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.

Искът е приет за основателен за сумата 43.87 лева за процесния период, която сума представлява неустойка в размер на законната лихва, след намаляването и като прекомерна и съгласно уговореното в чл. 5, б.“В“ , раздел II от процесния договор.

Районният съд е анализирал наведените факти и обстоятелства, доводите на страните и събраните доказателства, и като краен резултат е достигнал до правилния извод за прекомерност на уговорената в чл.8 от договора неустойка.

Неоснователни съдът намира оплакванията, с оглед въведените като предмет на жалбата твърдения и доводи в тази връзка на въззивника, че въззиваемата страна като земеделски производител има качеството търговец, поради което следва да се приложи чл.309 ТЗ. Липсват данни по делото същият да е образувал търговско предприятие по смисъла на ТЗ или да извършва по занятие посочените в чл.1 от ТЗ сделки. Въззиваемото лице, при липсата на данни за горното,представлява физическо лице –замаделски производител, съгласно пар.1, т.1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделски производители. Посочената от въззивника в тази връзка съдебна практика се отнася до страни, които са едноличен търговец или търговско дружество, поради което и същата е неотносима в настоящия случай.

Относно оплакванията касаещи размера на намалената неустойка до този на законната лихва. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, т.е. основната й цел е да стимулира страните по облигационното правоотношение към точно изпълнение на поетите с договора задължения, като основните и функции са обезпечителна - гаранция за това, че уговорената неустойка ще стимулира 5 точното изпълнение на поетите с договора задължения, и обезщетителна служи за обещетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По волята на страните може да изпълнява и санкционна функция, когато размерът на неустойката е по-голям от размера на претърпените от кредитора вреди, като средството за защита на длъжника в този случай е както предвидената в чл. 92, ал. 2 от ЗЗД възможност за намаляване поради прекомерност.

В случая главницата по договора 637.73 лева, с оглед която е уговорена неустойката, е платена със закъснение, което прави последната такава за забавено изпълнение, а не за пълно неизпълнение на задължението.

С оглед основната и функция да обезщети вредите от неточно изпълнение , при забавено изпълнение на парично задължение, предвид особения характер на парите в стоково-паричните отношения, законодателят е създал особени правила, уреждащи отношенията при неизпълнение на парично задължение. В общия случай, съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата -ex lege защита на интереса на кредитора. За действително претърпени вреди в по-висок размер същият може да иска обезщетение съобразно общите правила. В случая не се твърди от въззивника търпенето на по-големи и различни вреди.

С ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. Общото събрание на търговска колегия на ВКС приема, че предпоставките по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД за намаляване се преценяват към по-късния момент на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.