Решение № 2461 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2461 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20211110129287 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „С.“ ООД да заплати на „Б.“ ООД сумата от 5000.00 лева, представляваща вземане за възстановяване на сума, заплатена при липса на основание в полза на ответника в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20188400400518 по описа на ЧСИ М.Ц., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 13853/2013г. по описа на СРС, вземанията по който били признати за недължими като погасени по давност с решение № 20058703/01.03.2021г., постановено по гр. дело № 32959/2020г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда26.05.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че по ч. гр. дело № 13853/2013г. по описа на СРС срещу него бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника „С.“ ООД, въз основа на който били образувани изпълнително дело № 20138590400313 по описа на ЧСИ С.С., а впоследствие изпълнително дело № 20188400400518 по описа на ЧСИ М.Ц., като в хода на производството по последното в полза на взискателя била преведена сумата от общо 5000.00 лева- пет вноски от по 1000.00 лева. Същевременно, с решение № 20058703/01.03.2021г., постановено по гр. дело № 32959/2020г. по описа на СРС, постановено по иск на „Б.“ ООД в качеството му на длъжник по изпълнителния лист, било признато за установено, че „Б.“ ООД не дължи на „С.“ ООД сумите по изпълнителния лист поради погасяването им по давност. По тези съображения ищецът претендира ответникът да му върне сумата от 5000.00 лева, получена в хода на изпълнителното дело, законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, а с писмена молба, депозирана в проведеното на 23.11.2022г. открито съдебно заседание, е заявено единствено искане за спиране на производството по делото на основание нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, както и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

1

По така предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД съобразно твърденията на ищеца в исковата молба процесуално задължение на последния е да установи при условията на пълно и главно доказване установяването със сила на пресъдено нещо недължимостта на сумите по издадения срещу него изпълнителен лист по ч. гр. дело № 13853/2013г. по описа на СРС, както и изплащане в хода на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20188400400518 по описа на ЧСИ М.Ц., образувано въз основа на този изпълнителен лист, на сумата от 5000.00 лева в полза на взискателя.

Установява се от приложените по делото копия на решение № 2110/13.02.2023г., постановено по гр. дело № 14254/2022г. по описа на СРС, 61 състав, след отмяна по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК на постановеното по гр. дело № 32959/2020г. по описа на СРС неприсъствено решение срещу ответника, решение № 2697/08.05.2024г., постановено по възз. гр. дело № 6197/2023г., и определение № 1887/18.06.2025г., постановено по реда на чл.

288 ГПК по т. д. № 2595/2024г., че с влязъл в сила на 18.06.2025г. съдебен акт е отхвърлен предявеният от „Б.“ ООД срещу „С.“ ООД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „Б.“ ООД не дължи на „С.“ ООД сумата по издадения по ч. гр. дело № 13853/2013г. по описа на СРС изпълнителен лист, въз основа на който били образувани изпълнително дело № 20138590400313 по описа на ЧСИ С.С., а впоследствие изпълнително дело № 20188400400518 по описа на ЧСИ М.Ц., като в това производство са разгледани възраженията на ищеца за погасяване на вземането на ответника по давност, вкл. към момента на осъщественото в хода на производството по принудително изпълнение принудително удовлетворяване на част от вземането на взискателя в размер на 5000.00 лева, чието възстановяване поради събирането и разпределянето й в полза на взискателяответното дружество, при твърдяна липса на основание за това, е предмет на настоящото производство.

С оглед на това, доколкото настоящият съдебен състав на основание нормите на чл. 297 и чл. 299, ал. 1 ГПК следва да зачете силата на пресъдено нещо на постановеното по предявения от ищеца срещу ответника отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, респ. доколкото не се установяват твърденията на ищеца, с които обосновава кондикционната си претенция, в частност установяването със сила на пресъдено нещо в производство по чл. 439 ГПК недължимостта на събраната по изпълнително дело № 20188400400518 по описа на ЧСИ М.Ц. сума в размер на 5000.00 лева, само на посоченото основание искът, имащ за предмет връщането на тази сума като платена без основание, следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 1000.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за което по делото са представени доказателства, че е реално заплатено.

Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са извършени.

На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бе извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „С.“ ООД, 2

............ да заплати на „Б.“ ООД, .................., сумата от 2556.46 евро (равностойност в евро на исковата сума от 5000.00 лева), представляваща вземане за възстановяване на сума, заплатена без основание в полза на ответника в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20188400400518 по описа на ЧСИ М.Ц., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 13853/2013г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „Б.“ ООД, .................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „С.“ ООД, ............ сумата от 511.29 евро (равностойност в евро на сумата от 1000.00 лева), представляваща разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3