Определение № 1752 от 25.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1752 гр. Велико Търново, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно частно гражданско дело № 20254100501035 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С определение от 11.08.2025 година, постановено по гр.дело № 3810 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година искането на „МАКРОАДВАНС“-АД, гр.

София, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е оставено без уважение.

Определението е обжалвано от „МАКРОАДВАНС“-АД, гр. София, с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо първоначалните претенции на страната.

Ответната по частната жалба страна – К. Й. И. – излага доводи за правилност на атакуваното определение.

С решението по делото, понастоящем влязло в сила като необжалвано, в тежест на ответното дружество са присъдени разноски от 588,55 лв., адвокатско възнаграждение, платено на пълномощника на ищцовата страна. С довод, че не е дал повод за завеждане на делото ответникът претендира изменение на решението като на ищцата не се присъждат разноски. В отношение на евентуалност претендира редуцирането им по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. За да постанови атакуваното определение, съдът е приел, че разноските са правилно определени, а възнаграждението на ищцовия пълномощник равни на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Частната жалба е неоснователна. Законът, регламентираш правото на разноски – чл. 78 от ГПК, е приложен правилно; затова е излишно да се преповтарят съжденията на първостепенния съд и в мотивите на настоящото определение.

Доводите по частната жалба са неоснователни.

1

Сключването на нищожен договор дава повод за водене на процес, ако страните спорят по валидността му. Щом исковият процес, както е в казуса, е единствения начин да се елиминира този спор, ответникът е дал повод за завеждане на делото и дължи разноски. Чл. 34 от ЗЗД го задължава да не престира, респективно да не приема плащания, по несъществуващо правоотношение.

Евентуалното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Както е изтъкнал първостепенния съд, възнаграждението равни на законовите разбирания за обоснованост и справедливост и место за редуцирането му липсва.

Решението на съда на европейския съюз, на което жалбоподателят се позовава няма, за предмет нормите на ГПК. Чл. 78, ал. 5 от ГПК, а не Наредба № 1 от 2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, поставя предел за възможно редуциране на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Като правилно, атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а делото – върнато на първостепенния съд за произнасяне по искането за допълване на решението по делото. Компетентен да отговори на това искане е съдът, постановил акта по същество, чието допълване се претендира – чл. 250 от ГПК.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 11.08.2025 година, постановено по гр.дело № 3810 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година.

Връща делото на Великотърновски районен съд за произнасяне по искането за допълване на решението по насрещния иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1752 гр. Велико Търново, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно частно гражданско дело № 20254100501035 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С определение от 11.08.2025 година, постановено по гр.дело № 3810 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година искането на „МАКРОАДВАНС“-АД, гр.

София, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е оставено без уважение.

Определението е обжалвано от „МАКРОАДВАНС“-АД, гр. София, с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо първоначалните претенции на страната.

Ответната по частната жалба страна – К. Й. И. – излага доводи за правилност на атакуваното определение.

С решението по делото, понастоящем влязло в сила като необжалвано, в тежест на ответното дружество са присъдени разноски от 588,55 лв., адвокатско възнаграждение, платено на пълномощника на ищцовата страна. С довод, че не е дал повод за завеждане на делото ответникът претендира изменение на решението като на ищцата не се присъждат разноски. В отношение на евентуалност претендира редуцирането им по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. За да постанови атакуваното определение, съдът е приел, че разноските са правилно определени, а възнаграждението на ищцовия пълномощник равни на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Частната жалба е неоснователна. Законът, регламентираш правото на разноски – чл. 78 от ГПК, е приложен правилно; затова е излишно да се преповтарят съжденията на първостепенния съд и в мотивите на настоящото определение.

Доводите по частната жалба са неоснователни.

1

Сключването на нищожен договор дава повод за водене на процес, ако страните спорят по валидността му. Щом исковият процес, както е в казуса, е единствения начин да се елиминира този спор, ответникът е дал повод за завеждане на делото и дължи разноски. Чл. 34 от ЗЗД го задължава да не престира, респективно да не приема плащания, по несъществуващо правоотношение.

Евентуалното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Както е изтъкнал първостепенния съд, възнаграждението равни на законовите разбирания за обоснованост и справедливост и место за редуцирането му липсва.

Решението на съда на европейския съюз, на което жалбоподателят се позовава няма, за предмет нормите на ГПК. Чл. 78, ал. 5 от ГПК, а не Наредба № 1 от 2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, поставя предел за възможно редуциране на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Като правилно, атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а делото – върнато на първостепенния съд за произнасяне по искането за допълване на решението по делото. Компетентен да отговори на това искане е съдът, постановил акта по същество, чието допълване се претендира – чл. 250 от ГПК.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 11.08.2025 година, постановено по гр.дело № 3810 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година.

Връща делото на Великотърновски районен съд за произнасяне по искането за допълване на решението по насрещния иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: