Определение № 4909 от 30.10.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4909 гр. София, 30.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Г. като разгледа докладваното от Гълъбина Г. Касационно гражданско дело № 20248002100090 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 138 от 27.07.2023 г. по в. гр. д. № 52/2023 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено решение № 260004 от 06.07.2022 г. по гр. д. 828/2020 г. на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. Р. И. срещу М. М. К., Н. Д. Н. и С. С. С. иск по чл.109 ЗС за премахване на обекти в имота на ответниците, уточнени от въззивния съд съобразно молба вх. № 1449/08.03.2023 г. както следва: постройка с квадратура от 52,70 кв. м. и височина 2.90 м. до кота корниз на границата към имота на ищеца и върху изградената подпорна стена, а към имота на ответниците 2,20 м., изградена от носеща стоманена конструкция и термопанели, ведно с армирана бетонова плоча с дебелина от 25 см., върху която е изградена постройката, разположена в десния ъгъл на границата между имот с идентификатор [№] и имот с идентификатор [№] от гледна точка на имота на въззивника с идентификатор [№]; бетонов пояс, изпълняващ ролята на допълнителна подпорна стена и ограда, изграден по протежение на цялата граница между процесните имоти с идентификатори [№] и [№], с височина около 1 м, стъпил върху съществуващия стар сух каменен зид с височина от около 1.60 м, или с обща височина на така изградената подпорна стена от 3.10 м. и дължина около 13 м.; част от постройката, представляваща една гаражна клетка с квадратура 24, 5 кв. м., находяща се непосредствено на имотната граница с поземлен имот с идентификатор [№], както и на натрупаната над нивото на старата суха каменна подпорна стена до горното ниво на новоизградената от ответниците бетонна подпорна стена с цел заравняване на имота на ответниците и изграждане на описаната погоре постройка земна маса с обем около 60 куб. м.

Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на ПИ [№], а ответниците – на ПИ [№] по КККР на [населено място]. Двата имота са съседни, с голяма денивелация между тях, като 1 имотът на ответниците се намира над имота на ищеца.

Между двата имота първоначално е била изградена подпорната стена от каменна зидария и бутобетон с височина 2,10/1,50 м. (в двата края), която не е предмет на иска по чл.109 ЗС.

По-късно ответниците надградили тази подпорна стена с втори пласт с височина 0,95/0,75м., а през 2018 и със стоманобетонов пояс с височина от 0,25 м. В най-високата си част подпорната стена сега е с видима височина 3.30 метра, съответно 2.50 м. Стената е изграждана през различни периоди, като за нея няма издавано строително разрешение и не е обхваната от разрешението за допълващо застрояване в имота на ответниците.

Върху изпълнения стоманобетонов пояс и върху земя, допълнително насипана от ответниците за изравняване на терена в собствения им имот, през 2019 г. е изградена процесната сграда на допълващо застрояване с размери 400/250 см. Сградата е от термопанели, разделена е на три отделни клетки и е осъществена посредством планки, забетонирани в стоманобетонния пояс на подпорната стена и заварени към тях стоманени колони. Според вещите лица, на които съдът се е доверил, точковите товари от тези колони се предават на бетонния пояс и се превръщат в равномерно разпределен товар по цялото сечение на пояса, като имат пренебрежимо малко влияние върху подпорната стена. Сградата е фундирана върху ивични фундаменти, които са оразмерени да поемат усилията, идващи от колоните и да ги трансформират в напрежения, поемани от почвата, без да предизвикат разрушаване или продънване на земната основа. Тези ивични фундаменти не създават допълнителни натоварвания върху подпорната стена и не увеличават земния натиск върху нея.

Строителството на сградата е осъществено въз основа на виза за проектиране изх. № УТИД***/18.04.2018 г., разрешение за строеж № 35/04.07.2018 г. и други строителни книжа. Видно от визата, тя е издадена въз основа на становище от инженер конструктор.

Обсъждайки заключенията на вещите лица въззивният съд е достигнал до извод, че четирите елемента, предмет на иска по чл.109 ЗС, са необходимо свързани. Сградата укрепва общата имотна граница, като стоманобетонните колони заздравяват подпорната стена.

Отводнителните елементи на сградата имат благоприятно въздействие върху стената и земния насип, тъй като ги предпазват от ерозия и разрушаване. В обратния насип зад стената е изпълнена настилка с дебелина от 0.12 м. армиран бетон, което е довело до отводняване на повърхностните води. В резултат на това сградата зад стената не се отчита като водонаситена и не изисква изчисляване на земен натиск с обемно тегло под вода и хидростатичен натиск от вода в порите.

За да отхвърли иска по чл.109 ЗС въззивният съд е приел, че при изграждането на подпорната стена са спазени изискванията за застрояване в ЗУТ, чл.48, ал.4 от Нормите за проектиране на подпорни стени, метода на граничните състояния по БДС 14784 за основно съчетание на натоварванията и „Плоско фундиране“. Правилник за проектиране“, съгласно SNiP - нормативно действащи към момента- заключение по съдебно-техническа експертиза вх. № 260117/28.03.2022 г. Стената е била заздравена с изграждането на бетонна основа над нея и поставянето на носещите елементи на сградата. След отводняването на стената чрез изграждането на стопанската сграда е премахнат и част от натиска върху нея и 2 пренасищането на земната основа с атмосферни води. Още при първоначалното изграждане на стената е следвало да бъдат поставени барбакани-отвори или да се даде гравитачно оттичане на атмосферните води. Състоянието на сухата каменна зидария е увредено като последица от изнасянето на частиците от свързващата смес от гравитачно стичащите се атмосферни води преди изпълнението на армираната настилка в имота на ответниците.

Предвид на това премахването на част от подпорната стена и настилката зад нея ще доведе до преовлажняване на почвата зад стената през валежните сезони, увеличаване на земния натиск с добавяне на хидростатичен натиск и свличане на незащитения почвен слой.

Прието е, че строителните и насипни дейности в процесния имот отговарят на изискванията на Наредба № 1/10.09.1996 г. за проектиране на плоско фундиране /в сила от 08.01.1997 г./ и Наредба № 12/03.07.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи; както и Норми за натоварвания и въздействия върху сгради и съоръжения, Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Насипването на земна маса зад подпорната стена остава под армираната бетонова настилка и почвата не е видима. При изчисленията на земния натиск върху подпорната стена от почвата /хоризонтален и вертикален/ може да се приеме, че в сечението на стената няма да възникнат по-големи от допустимите деформации като последица от въздействащите върху нея товари. Следователно земният насип не създава натоварване върху подпорната стена, което би довело до срутване на стената върху имота на ищеца. Направените изчисления за устойчивост на подпорната стена – напреженията в основната плоскост на стената и сравняването им с нормативните, показват удовлетворяване на нормите за устойчивост т. е. няма да възникнат по-големи от допустимите деформации вследствие на действащите върху стената товари. Тази стабилност е налична, дори и при занижени показатели на камъка.

По отношение на изградената в имота сграда – два склада с гаражни врати и трета отворена клетка /посочена като навес с пунктир в комбинираната скица с обща площ 24. 5 кв. м./ няма нарушение на изискванията на Наредба № 7 за малки и много малки градове - интензивност на застрояване 1.0-2.0 за зона Център. Сградата допълващо застрояване е допустима и са спазени изискванията на Приложение № 2 към чл.81 от Наредба от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове териториални и устройствени зони. Сградата е построена при спазване на минималното отстояние при действие на чл.48, ал.1 ЗУТ. Тези изводи се подкрепят от становището на главния архитект на [община]. Застроителният план на [населено място] от 1969 г. предвижда застрояване на триетажна сграда в имота на ответниците. В одобрения квартален силуетен план по заповед № 1506/22.12.1975 г. сградата е запазена като триетажна и съответно се обсъжда нискоетажна жилищна зона с малка височина по смисъла на чл.19, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. По този текст показателите на застрояване за жилищната устройствена зона с малка височина са: плътност на застрояване в от 20 до 60 %, интензивност на застрояване – от 0. 5 до 1. 2 и необходима озеленена площ - от 40 до 60 %. Издадената виза от 18.04.2018 г. отговаря кварталния силуетен план от 1975 г. и е спазено изискването на чл.46, ал.1 ЗУТ, в т. ч. и за покриване на калканните стени с бъдещо застрояване в съседните имоти. Трите метални клетки не са концентрични и не водят до допълнително натоварване на подпорната стена поради 3 разпределение на товара.

В обобщение съдът е приел, че не е доказано извършване на действия от ответниците, накърняващи правото на собственост на ищеца. Подпорната укрепителна стена, земният насип и сградата на допълващо застрояване не препятстват правата на ищеца да полза по предназначение собствения си недвижим имот в пълен обем. Извършените строителни дейности не създават пречки за конкретното ползване, застрояване или ремонтиране на имота на ищеца. Застроената подпорна стена не овлажнява неговия имот, защото има канализация за оттичане на повърхностните води; не го засенчва, тъй като имота му е с южно изложение и не създава опасност за него. При разрушаване на трите складови клетки и бетонната настилка под тях земната маса, върху която са изградени, ще остане без покритие и цялата повърхностна вода ще преминава в имота на ищеца. Това ще повиши налягането в подпорната стена, почвата ще бъде водонаситена и ще се оголи ската с голямата денивелация между двата имота. Попадащата вода върху каменната зидария на подпорната стена при отрицателни температури ще замръзва и руши стената. В долната страна на стената премахването на 1. 20 от бетоновата настилка и оставането само на каменна зидария ще доведе 12% наклон на ската, излив на дъждовните води в имота на ищеца и подкопаване на четириетажната жилищна сграда на ответниците. Премахването на допълващото застрояване няма да постигне възстановяване терена до първоначалното застрояване. За да се постигне такъв ефект следва да бъде премахната и армираната бетонова настилка, която е в дълбочина и последиците за укрепването на земните маси на ската биха били трайно неблагоприятни.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Б. Р. И..

Жалбоподателят поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и се е позовал само на избрани части от техническите експертизи. Решението противоречало и на материалния закон. Старата каменна ограда била надградена от ответниците без строително разрешение, като достигнала височина над 3 метра. Разрешение за строеж на подпорна стена над 2 м. се изисква задължително според чл.147, ал.1, т.5 ЗУТ. Тази норма е въведена с оглед безопасността на подпорните стени. По настоящото дело няма данни, от които вещите лица да могат да преценят устойчивостта срещу хлъзгане, обръщане, разрушаване на земна основа под фундамента и дълбоко хлъзгане по кръгово-цилиндрична повърхнина, якост и устойчивост на конструкцията на подпорната стена и нейните елементи. Изчисленията, на които се позовава вещото лице инж.П., не са направени от нея, а от трето лице, което не е експерт по делото, затова съдът не е имал основание да им се довери. От събраните по делото доказателства се установявало, че стената не е стабилна, а бавно се руши, като от стария сух зид падат камъни и за да се спре този процес според вещото лице зидът трябвало да се почисти и фугира от страната на жалбоподателя. Както подпорната стена като строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, така и сградата на допълващо застрояване, трябвало да отстоят на 3 м. от общата граница между имотите на страните, съгласно чл.42, ал.3 ЗУТ, а изключението на чл.42, ал.2 ЗУТ било технически неизпълнимо заради денивелацията в терена. Не само ослънчаването, но и прекомерната гъстота на застрояването бил критерия за смущаване на правото на собственост на ищеца. Ако е вярно становището на главния 4 архитект, че имотът на ответниците попада в зона за средно застрояване с КИНТ до 2, то тогава е налице пречката на чл.46, ал.1 ЗУТ за изграждане на сграда на допълващото застрояване, което е възможно само за имоти в зона с ниско застрояване. Строежът не бил допустим съобразно разпоредбите, действали по време на извършването му, не е допустим и съобразно изискванията на ЗУТ. Визата била издадена в противоречие със закона, тъй като не отчитала невъзможността за припокрито калканно застрояване на новопредвидените постройки поради денивелацията на терена. От установеното по делото, че подпорната стена, която представлява и ограда, е изградена в едната си част в имота на ищеца, а в другата част – в имота на ответниците, следвало, че за нея се отнася чл.48, ал.4 ЗУТ и за ограда с височина над 0,6 м. на плътната част се изисквало съгласието на ищеца.