Решение № 4657 от 20.10.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 733/2026
- Вид
- Решение № 4657
- Подписан
- 20.10.2026
- В сила
- 20.10.2026
- Състав
- Мария Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 165 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 4, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4657
Пазарджик, 20.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ КОЛЕВА
При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20267150700733 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А. Х. У., подадена чрез процесуален представител адвокат К. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1204-000257/12.03.2026 г. на А. Т. Г. – началник група при ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“„бб)“ ЗДвП временно му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Релевирани са доводи за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – А. Т. Г. – началник група при ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“ не изразява становище по жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1204-000257/12.03.2026 г. на А. Т. Г. – началник група при ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, на посочено правно основание чл. чл. 171, т. 1, б. „з“„бб)“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Посочено е, че на 30.11.2025 г., около 21.11 часа, в община Ихтиман, на Автомагистрала А1, в района на 43+448 км, мотел Ихтиман, с посока на движение към гр. София, А. У. управлява собственото си МПС Форд Фокус Си Макс 1.8, рег.№ [рег. номер], като се движи в лентата за принудително спиране. Нарушението е заснето с камера на НТУ и е съставен АУАН № [рег. номер]/12.03.2026 г. за нарушение по чл. 58, т. 4, пр. 2 от ЗДвП.
По делото са представени и приети като доказателства: Акт за установяване на административно нарушение [рег. номер]/12.03.2026 г., Наказателно постановление № 26-1204-000265/17.04.2026 г.; възражение от А. У. срещу АУАН; сведение от служител на фирма Инд екс Трейд; писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление; справка за регистрацията и собствеността на лекия автомобил и снимков материал.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя представя Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, заповедта е издадена от началник група при ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, на основание заповед № 517з-613/17.02.2026 г. на директора на ОДМВР-София. В нея е посочено, че е издадена във връзка с предоставяне на правомощия по ЗДвП със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 165 ЗДвП определя службите за контрол по Закона за движение по пътищата.
В съдебно заседание е представена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, с която е отменена Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г.
Материалната компетентност на органа да издаде акт като процесния произтича от закона и при липса на такава, издадената заповед за прилагане на ПАМ е нищожен акт. Компетентността по чл. 165 ЗДвП е на министъра на вътрешните работи и само той може да я възлага на определени служби, между които ОДМВР-София.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че процесната заповед за прилагане на ПАМ е издадена от некомпетентен орган, при липса на материална компетентност, доколкото заповедта, с която ОДМВР-София е определена за служба за контрол по ЗДвП е отменена с последваща заповед на министъра на вътрешните работи. Същата следва да се обяви за нищожна, като издадена от некомпетентен орган.
За пълнота на изложеното следва да се добави, че изтъкнатите в жалбата доводи за отмяна на заповедта са основателни по следните съображения:
Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. з)бб) ЗДвП, във връзка с констатациите на органа включва две материалноправни предпоставки. Първата е управление на МПС от жалбоподателя като водач. Втората е извършено от водача нарушение по чл. 58, т. 4, пр. 2 ЗДвП, поради твърдението на органа за движение на МПС в лентата за принудително спиране. Съдът намира, че процесната ЗППАМ е издадена в нарушение на чл. 35 АПК - без да са взети предвид всички установени факти и обстоятелства от значение за случая и без да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованата страна, респ. че същата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Ако се приеме, че волята на органа е била да приложи ПАМ за нарушение на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП - движение на МПС в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3, то следва да има такова позоваване в ПАМ. За да издаде валиден акт, административният орган първо трябва да е изяснил цялостната правна и фактическа обстановка относно случая, както и да е обсъдил всички релевантни доказателства. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Съгласно чл. 58, т. 4 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране, като в т. 3 на същия член е уредена забраната да спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. В процесния случай жалбоподателят е депозирал възражение пред административния орган, в което е посочил причините, поради които временно е преустановил движението си в лентата за принудително спиране. Това възражение не е обсъдено от административния орган с оглед разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП, допускаща спиране в лентата за принудително спиране при повреда на превозното средство, с което е нарушен чл. 35 от АПК. В подкрепа на изложеното от жалбоподателя са и писмените сведения от шофьор на камион, според които е бил повикан и е превозил повредения автомобил на У. от Автомагистрала Тракия, мотел Ихтиман до [жк], гр. София.
Отделно от посоченото по-горе, за да е налице фактическият състав на цитираните разпоредби, следва по несъмнен и категоричен начин да бъде установено именно движение на моторното превозно средство в лентата за принудително спиране, като доказателствената тежест за установяване на тези релевантни факти е на административния орган.
С оглед изложеното съдът приема, че оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна, като издадена от некомпетентен орган – чл. 146, т. 1 АПК.
При този изход на делото и своевременно предявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва ОДМВР-София да бъде осъдена да заплати на А. У. сумата от 516,40 евро (1009,99 лв.), представляваща 5,11 евро платена държавна такса и 511,29 евро адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1204-000257/12.03.2026 г. на А. Т. Г. – началник група при ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-София да заплати на А. Х. У., [ЕГН], с адрес: с. Дорково, [улица], сумата от 516,40 (петстотин и шестнадесет евро и 40 евроцента) евро (1009,99 лева), представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
(П)
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�