Решение № 9927 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9927 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110113411 по описа за 2024 година

Предявен е иск от „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД чрез адв. Г. /л.49/ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, за установяване съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответника за сумата от 18837,23 лв., непогасена главница по Договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 05.11.2015 г., ведно със законна лихва от 12.08.2022 г. до изплащане на вземането и договорна лихва в размер на 2049,18 лв. за периода от 01.06.2021г. до 31.12.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 43778/2022 г. по описа на СРС, 57 с-в. Ищецът претендира и сторените разноски по делото.

Ищецът твърди, че по силата на по Договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 05.11.2015 г. е предоставил на ответника заемна сума, като последният се е задължил да я върне съобразно условията на договора, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Поддържа, че поради невнаяне на минималните погасителни вноски по договора в 4 последователни месеца, съгласно чл. 37, ал. 5 от ОУ на 31.12.2021г. вземанията по договора са били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че длъжникът е бил уведомен редовно на осн. чл. 47 ГПК за настъпването на предсрочната изискуемост чрез съобщение, връчено от ЧСИ Стефан Петров, рег.№ 921, на 15.03.2022г. За събиране на вземанията ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано ч.гр.д. № 43778/2022 г по описа на СРС, 57 с-в.

Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, поради което са предявени настоящите искове.

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И.

Н. Й., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва редовността на връчването на съобщението за настъпването на предсрочната изискуемост.

Счита, че срокът на договора е изтекъл 12 месеца след сключването му, съгласно уговореното, след което твърди, че не е сключвал анекс за продължаването му. Намира, че не му е била предоставена дължимата от кредитора информация. Сочи конкретни транзакции, които твърди, че не е осъществявал. Навежда доводи за наличието на неравноправни клаузи в договора, като не сочи конкретни такива, нито обосновава в какво се състои неравноправността им. Сита, че е погасил кредита с заплащане на дължимите вноски за период от 7 години. Твърди, че кредиторът злоупотребява с право и нарушава правата му като потребител.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Договорът за потребителски кредит е формален /изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК/; реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК; възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предоставени за разпореждане.

В настоящият случай е представен писмен договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 05.11.2015 г., сключен между ответника в качеството му на кредитополучател и ищеца в качеството на кредитор. Съгласно текста на същия ищецът предоставя на ответника в качеството му на кредитополучател кредитен лимит от 20000 лв.

Уговорено е общия размер на всички задължения - 22110,32 лв., платими на 12 равни месечни вноски, при лихвен процент 18,5% и ГПР 20,72%.

В чл.3 от договора е предвидено, че „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД предоставя на клиента платежна карта по начин, уреден в общите условия, в срок не подълъг от 10 дни от сключване на договора. Видно от приемно-предавателен протокол от 13.11.2015г. на клиента И. Й. е бил предаден запечатан плик, съдържащ платежна карта с определен номер и плик с ПИН и е-ПИН кодове в непроменено от издаването състояние.

2

От изготвената ССчЕ се установява, че в периода 18.11.2015г. до 21.06.2021г. по кредитната карта са усвоени суми в общ размер 71183,72 лв., 28812,45 лв. – изтеглени и 42371,27 лв. – за покупки на стоки и услуги.

По тези съображения съдът намира, че е налице реалното предаване на сумите.

Признато е от ищеца, а и е видно от ССчЕ, че ответникът е погасил общо 52347,15 лв.

Няма доказателства за погасяване на повече от горепосочената сума, респективно погасяване на задълженията изцяло, както твърди ответника.

Представеният частен диспозитивен документ - договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит е подписан от страните, липсва оспорване и проведено доказване на неговата неавтентичност, поради което и обвързва страните от направените от тях насрещни волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

В чл. 20, ал. от договора е уговорено, че срокът му е 12 месеца. Съгласно ал. 2 на същия, обаче, действието на рамковия договор се продължава за нов 12-месечен срок, в случай, че никоя от страните най-малко 1 месец преди изтичането на текущия срок не заяви писмено, че желае действието на договора да бъде прекратено. Предходната разпоредба се прилага неограничен брой пъти. Ответникът не е доказал да е упражнил правото си да прекрати договора с писмено заявление, съгласно горепосоченото. Ето защо съдът намира, че за процесния период договорът не е бил с изтекъл срок и е пораждал действие между страните. Подобна уговорка не противоречи на закона, нито изисква сключването на анекс за продължаването на срока. Съдът не би могъл да изложи по-подробни аргументи по направеното възражение, тъй като ответникът не конкретизира на кои точно разпоредби от закона счита, че противоречи тази клауза от договора.

Следователно, между страните е налице облигационно правоотношение по договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит.

Правоотношенията между страните по спора се уреждат от норми от императивен порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/.

Съдът следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл.146, ал. 1 ЗЗП./ в този см. т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

След осъществена служебна проверка съдът не счита в договора да са налице неравноправни клаузи.

Относно предсрочната изискуемост:

3

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора всички вземания на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, възникнали по силата на настоящия рамков договор, могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми, ако настъпи, в случая по т.2, неизпълнение от страна на клиента на което и да е от задълженията му по рамковия договор и ОУ, както и на което и да е от условията на рамковия договор, ОУ и ценовата листа. Съгласно ал. 3 на същия клиентът дължи заплащане на всички свои предсрочно изискуеми задължения незабавно след като бъде уведомен за предсрочната изискуемост. Съгласно чл. 37, ал. 5 от ОУ ако в 4 последователни месеца клиентът не изпълни задължението си за погасяване на минималните погасителни вноски по кредитите, „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД извършва дейностите по ал. 1, за което клиентът дължи такса съгласно ценовата листа, деактивира платежната карат и обявява всички вземания по сключени я с клиента рамков договор за предсрочно изискуеми.

Ищецът твърди, че ответникът не е внесъл минимална погасителна вноска в период от 4 последователни месеца. Това твърдение се потвърждава от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ. Не се твърди и не се доказва положителният факт на плащането на тези минимални погасителни вноски от страна на длъжника. Ето защо съдът счита, че за кредиторът е възникнало правото да обяви договора за предсрочно изискуем.

Видно от представените по делото доказателства/л.43-48/ е, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е връчено по реда на чл. 47 ГПК чрез ЧСИ Стефан Петров. Остават недоказани твърденията на ответника, че процедурата по връчване не е била спазена. Още повече константната практика на съдилищата е, че с връчване на исковата молба длъжникът се счита надлежно уведомен и за настъпване на предсрочната изискуемост, така напр. Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г., ВКС, II т.о.;

Решение № 161/08.02.2016 г. по т.д. № 1153/2014 г., ВКС, II т.о. и множество др.

Дори да се приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост следва да се отчете тълкуването, дадено в ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно това решение падежиралите до приключване на съдебното дирене вземания се дължат. В случая поради изтичане на повече от 12 месеца/ чл.10, ал. 2 от договора/ от усвояване на сумите до приключване на делото, всички вноски са падежирали.

Следователно се дължат, независимо дали е била обявена предсрочната изискуемост или не.

По тези съображения съдът намира възражението на ответника в тази насока за неоснователно.

Останалите възражения на ответника съдът също счита за недоказани или неоснователни.

Съдът счита, че на ответника му е била предоставена изискуемата от ЗПК информация при сключване на договора. Няма данни за последващи заявки от негова страна до кредитора за получаване на извлечения за остатъчните задължения по договора или друга информация. Още повече, дори да се приеме, че не му е била предоставяна надлежна информация в хода на действие на договора, последицата от това неизпълнение не би била 4 недължимост на сумите или прогласяването му за нищожен.

При лично получаване на платежна карта, от която са извършени транзакции, както в случая, се предполага, че същите са осъществени от ползвателя на картата, заемател по договора. Не са доказани твърденията за неоторизирано ползване на картата от трето лице, респ. измама, за каквато се правят алюзии в отговора. Тези твърдения са голословни.

Напротив, ответникът с конкурентни действия, а именно чрез плащането на част от задълженията си, признава, че между страните има валиден договор, чиито срок не е изтекъл, и че е усвоил сумите, включително сумата от 9979,45 лв., която счита за присвоена.

Следва да се отбележи, че възраженията на ответника, като цяло, нямат каквато и да била правна обосновка. По тази причина съдът е в невъзможност да ги обсъди по-подробно.

Съгласно заключението на приетата без възражения и кредитирана от съда ССчЕ, незаплатена от заемателя главница по договора възлиза на 18836,41 лв., до която сума искът следва да се уважи.

Съгласно същото заключение незаплатена от заемателя договорна лихва за периода от 01.06.2021г. до 31.12.2021г. възлиза на 2049,18 лв. Ето защо искът за договорната лихва подлежи на уважаване в пълен размер.

Разпечатката съдържа 46 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7ee597c-5cbc-43af-a7ec-74995d0aa4bf