Присъда № 87 от 24.04.2025, Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 87 от 24.04.2025г. постановена по НЧХД № 4882/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Производството е образувано по подадена частна тъжба от Т. К. Б., против Н. А., за това, че на 15.03.2024г. в гр. П. в близост до улица „К.“ е причинил на другиму - Т. К. Б., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна травма на окосмената част на главата; травма на подбедрицата, неуточнена; две разкъсно – контузни рани в окосмената част на главата; охлузвания на гърба и двете подбедрици, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

В провелото се първоинстанционно производство, частният тъжител не е конституиран като граждански ищец.

В открито съдебно заседание, частният тъжител се явява лично и с повереника си адв. Пенев, които поддържат подадената частна тъжба. Излагат подробни съображения, за съставомерността на повдигнатото частно обвинение и молят съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, подсъдимия се явява лично, не се признава за виновен, но сочи, че е ударил два пъти пострадалия.

В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимия сочи, че обвинението не било доказано по несъмнен категоричен начин. Моли съда да оправдае подсъдимия. Излага подробни съображения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител Т. К. Б. е роден на *******г., б., български гражданин, живущ в гр. П., с ЕГН: **********.

Подсъдимият Н. А. с роден на 13.03.1986 г., турски гражданин, статут на дългосрочно пребиваване в Р. България, живущ в гр. П., ул. „К.“ **, с ЕГН:

**********. Подсъдимият Н. А. притежава статут на дългосрочно пребиваване в Р. България, завършил е „медицина“ в Медицински университет в гр. П. и работи в гр. П. от 2007 г.

Частният тъжител Г. Б. е бивш съпруг на свид. А. К.. От брака си имат малолетно дете на име С.. През 2023г. свид. А. К. постъпила на работа като „гинеколог специалист“ в медицински център за естетична медицина в гр. П., на адрес гр. П., ул. „Б.“ № *. Медицинският център бил управляван и стопанисван от подс. Н. А.. Между подс. А. и свид. А. К. започнала връзка.

На 15.03.2024г. в гр. П., около 23.00 часа на ул. „К.“ № **, частният тъжител Г. Б., заедно със свид. Я. К. и свид. И. К. се разхождали пешеходом и вървели в посока към дома на свид. К.. В един момент били застигнати от подс. Н. А., който блъснал силно с ръце по тялото частният тъжител Г. Б. и го 1 запитал какво прави на неговата улица. Частният тъжител Г. Б. отговорил, че се разхожда. Тогава подс. Н. А., нанесъл няколко силни удара с юмрук в областта на лицето, главата и тялото на частния тъжител Г. Б.. От нанесените удари, частният тъжител паднал на земята, като подс. Н. А. продължил да му нанася удари по главата и цялото тяло с ръце и крака, включително с ключовете, които държал в ръката си. Всичко това се случило пред очите на свид. Я. К. и свид. И. К., които като видели случващото, се намесили и предотвратили по – нататъчен конфликт. Бил подаден сигнал на спешен телефон 112 за случилото се. На сигнала се отзовали полицейските служители свид. К. М. и свид. Н. З., които при пристигането си на мястото на инцидента били посрещнати от частният тъжител Г. Б.. Той им обяснил, че е бил нападнат и удрян няколко пъти от подс. Н. А.. На мястото бил и подс. Н. А., които бил посочен на полицейските служители от частният тъжител Г. Б., като лицето, което му е нанесъл побой. След това на мястото на инцидента пристигнали и бившата съпруга на частният тъжител – свид. А. К. и нейна приятелка – свид. Цв. Ш.. Подс. Н. А. бил отведен от полицейските служители в сградата на 03 РУ на МВР – Пловдив, където му бил съставен протокол за полицейско предупреждение да не се саморазправя с частният тъжител Г. Б., който бил подписан саморъчно от подс. Н. А. без възражения. Била образувана прокурорска преписка с рег. № 438р- 5907/ 2024г. по описа на 03 РУ към ОД на МВР - Пловдив, по която били снети писмени обяснения, която в последствие е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.07.2024г. на Районна прокуратура – Пловдив, по пр.пр. № 7079/ 2024г.

От своя страна, още на същата вечер – 15.03.2024г., непосредствено след инцидента в 23.58 часа, частният тъжител Г. Б. посетил УМБАЛ „Св. Георги“ гр. П., където бил прегледан от дежурния лекар д-р П. Г., и било установено, че същият има причинена повърхностна травма на окосмената част на главата от побой. Съобщил е, за удари в главата и крайниците, като получил рана в областта на главата. На същата вечер, вече на 16.03.2024г. около 00.45 часа, частният тъжител Г. Б., бил преглен от д-р Т. Т., от който преглед било установено, че същият е пострадал от побой и има травма в подбедрицата.

Също така бил прегледан и от д-р М. Н. на 16.03.2024г. в 00.50 часа, от който преглед било установено, че същият е пострадал от побой и съобщил за удар в главата. Били му извършени клинични изследвания и проведено образно диагностично изследване (рентгенография) на подбедрицата, от която се установило наличие на повърхностна травма на окосмената част на главата.

Били му издадени множество медицински документи, включително съдебномедицинско удостоверение № 302/ 2024г. от д-р Е. Б..

В резултат на ударите от подс. Н. А. и падането на земята, частният тъжител Г. Б. получил: повърностна травма на окосмената част на главата; две разкъсно – контузни рани в окосмената част на главата; травма на подбедрицата; охлузвания на гърба и двете подбедрици. Било му причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

2

Съдът, изгради своите фактически изводи, по несъмнен и категоричен начин, въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства- частичтно от обясненията на подс. Н. А. (стр. 192 сл.), показанията на свид. К. М. (стр. 119 гръб), свид. Н. З. (стр. 120), свид. Я. К.

(стр. 121), свид. И. К. (стр.122 гръб), частично от показанията на свид. А. К.

(стр.123 гръб), частично от показнията на свид. Цв. Ш. (стр.126), назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза (стр.180- 190, приета- стр.

192), лист за преглед на пациент (стр.4), лист на консултация (стр.5), лист за консултация (стр.6), резултат от клинична лаборатория (стр.7), рентгеново изследване (стр.8), фиш за спешна медицинска помощ (стр.9), съдебномедицинско удостоверение № 302/ 2024г. (стр.10), справка за съдимост, писмо от 03 РУ на МВР (стр.80), информационна карта на наряда (стр.82), постановление за отказ да се образува досъдебно производство (стр.111), пр.пр. № 7079/ 2024г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, както и другите прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.

От обясненията на подсъдимия Н. А. (стр.192 и сл.) депозирани в хода на съдебното производство се установява, времето и мястото на извършеното престъпление, а именно, че на 15.03.2024г. в гр. П., пред жилищния блок, в който живее е срещнал частният тъжител Г. Б., придружаван от свид. Я. и И.

К. При срещата им е бутнал частният тъжител и му е нанесъл няколко силни удара с юмрук с областта на главата и тялото, държейки желязни ключове за входна врата. Установява се, че подсъдимият е извършил изпълнителното деяние на вмененото му престъпление, което той сам не отрича: „с ръце го ударих два пъти по главата…Може би два пъти го ударих. С ръка го ударих“ (стр.192 гръб, обяснения на подс. Н. А.), като е нанесъл няколко на брой силни удара с ръка по главата на частният тъжител Г. Б.. Установява се, че в това време свид. Я. и свид. И. К.са наблюдавали случващото се.

Установява се, че по късно на инцидента са пристигнали полицейските служители свид. К. М. и свид. Н. З., а след това са пристигнали свид. А. К. и свид. Цв. Ш.. В тази част, особено в частта, в която подсъдимият си признава, че е ударил няколко пъти с ръка частният тъжител Г. Б., съдът приема обясненията му като обективно дадени, логични, последователни, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства – показанията на свид. Я. К. и свид. И. К., и показанията на полицейските служители свид. К.

М. и свид. Н. З. и изцяло в синхрон с приетата без възражение по делото съдебно – медицинска експертиза. В тази част обясненията му се ценят от съда с доверие, тъй като отговарят на обективно и външно случилото се в действителността и не са опровергани от други събрани по делото доказателства. И не на последно място, в тази част обясненията му се ползват с висока доказателствена тежест, тъй като представляват самопризнание от страна на подсъдимия за извършеното от него престъпление. На първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия имат двояка функцияпърво представляват защитна теза, чрез прокарване на защитна версия и 3 линия, и второ представляват годно гласно доказателствено средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това, съдът следва да цени обясненията на подсъдимата с голяма доза критичност и да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави, както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. В тази си част обясненията на подсъдимия са логични, последователни, кореспондиращи помежду си, отговарящи на формалната и житейска логика, кореспондиращи изцяло с другите събрани по делото доказателтва, за това се кредитират от съда с доверие.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Н. А., в частта, в която сочи, че е бил предизвикан от частният тъжител Г. Б., за да му нанесе побой и, че бил нападнат или удрян от частният тъжител Г. Б. – „първо той ме удари“ (стр. 192 гръб). В тази си част обясненията му представляват неотговаряща на действителността и на действително случилото се защитна и изцяло опровергана от доказателствата по делото защитна теза. По делото не са събрани никакви доказателства за това, че подсъдимият е бил предизвикан или е бил нападнат от частният тъжител Г. Б.. Напротив, от показанията на свид. Я. К. и свид. И. К., полицейските служители посетили сигнала на 112 – свид. К. М. и свид. Н. З. се установява, че частният тъжител не е нито предизвиквал, нито нападал, нито удрял подс. Н. А. – „Г. вдигна ръцете си за да се предпазва…Не съм видял Ж. да е удрял непознатия мъж“ (свид. Я. К., стр.121 гръб), „Ж. се измести назад. Вдигна си ръцете, за да се предпази………Г. само се предпазваше“ (стр. 122 гръб, свид. И. К.). С категоричност се установява, че полицейските служители пристигнали свид.К. М. и свид. Н. З. на мястото на инцидента, провели разговор с подс. Н.

А., отвели го в сграда на 03 РУ на МВР – Пловдив, съставили му протокол за предупреждение не са забелязали и установили каквито и да е било наранявания по подсъдимия. Всъщност и той самият не е направил пред тях такива изявления. Нещо повече, изцяло житейски неоправдано е, като се вземе предвид професията на подсъдимия – лекар, нелогично и неотговарящо на формалната и житейска логика е същият да не се подложи на медицински преглед, ако въобще е получил някакви физически наранявания, още повече в дадената ситуация, и да не се снабди с никакъв медицински документ за това.

Ето защо, обясненията на подсъдимия в тази част са изцяло нелогични, непоследователни, опровергани от всички събрани по делото доказателства и за това се приемат от съда като защитна и неотговаряща на действителността недостоверна теза.

Събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели условно могат да се разделят на три групи. Това разделение се прави от една страна от обстоятелствата, на които свидетелите са станали очевидци и са възприели лично и непосредствено, а от друга страна от извънпроцесуалното качество което имат и отношенията им към частният тъжител и подсъдимия. Към първата група свидетелски показания съдът отнася показанията на полицейските служилите пристинали след подаден 4 сигнал на 112 на мястото на инцидента – свид. К. М. и свид. Н. З.. Към втората група свидетелски показанията съдът отнася показанията на свид. Я. К. и свид.