Определение № 377 от 05.07.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. Разград, 05.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 1652/ 07. 06. 2024 г. по ч. гр. д. № 944/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. А.

В. и И. Х. А. за останалата част от главницата до размера на 3144,35 лв. главница, както и за сумата 1254,52 лв. неплатено договорно задължение за периода 25.12.2022 г. – 05.01.2024 г. и за сумата 315, 42 лева законна лихва, дължима от 05. 01. 2024 г. до 29. 05. 2024 г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. А. В. и И. Х. А. за сумите: 3144,35 лв. главница, 1254,52 лв. неплатено договорно задължение за периода 25.12.2022 г. – 05.01.2024 г. , сумата 1166,65 лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата 1352,12 лв. неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, сумата 500 лв. такси за забава по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, сумата 315, 42 лева законна лихва, дължима от 05. 01. 2024 г. до 29. 05. 2024 г. В предоставения 3-дневен срок, заявителя представя справка, от която е видно, че в изпълнение на договора длъжникът е платил сумата 1792,90 лв., като твърди, че по този начин същият е погасил сумата 1194,67 лв. по погасителен план 1 и сумата 499,05 лв. и 69,19 лв. за законна лихва.

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. А. В. и И. Х. А. като неоснователно за претендираната главница над уважения размер, която е платена, а за останалите претендирани вземания искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.

100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.

Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т.

2

19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорен лихвен процент 41 % и ГПР 48, 92 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля петкратния размер на законната лихва. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. Освен това, посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК.

Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, отчитайки правото на вземане само за неплатена главница, че задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая заявителят има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за потребителски кредит.

По отношение на претенцията за сумата 315, 42 лева законна лихва, дължима от 05.

01. 2024 г. до 29. 05. 2024 г. , предмет на заявлението, районният съд изобщо не се е произнесъл с обжалваното разпореждане. Същото може да бъде предмет на производство по реда на чл. 250 от ГПК при наличие на условията за това. Частната жалба е недопустима в тази част, тъй като липсва предмет на обжалване, поради което следва да се остави без разглеждане.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане в частта, относно сумата: за останалата част от главницата до размера на 3144,35 лв. главница, както и за сумата 1254,52 лв. неплатено договорно задължение за периода 25.12.2022 г. – 05.01. 2024 г. е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

3

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане 1652/ 07. 06. 2024 г. по ч. гр. д. № 944/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. А. В. и И. Х. А. за останалата част от главницата до размера на 3144,35 лв. главница, както и за сумата 1254,52 лв. неплатено договорно задължение за периода 25.12.2022 г. – 05.01. 2024 г.

ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба в останалата част за сумата 315, 42 лева законна лихва, дължима от 05. 01. 2024 г. до 29. 05. 2024 г.

В необжалваната част разпореждането е влязло в сила.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4