Решение № 445 от 10.02.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20223110105494 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Н. Б. Н., чрез адв. Д. П. с вх. № 514/03.01.2025г., уточнена с молба с вх. № 4863/17.01.2025г.

Допускането на поправка на очевидна фактическа грешка е предпоставено от кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 247, ал. 1 ГПК а именно: несъответствие между формираната от съда воля по съществото на спора, обективирана в мотивите на съдебния акт и изразената в диспозитива на съдебния акт.

Производството по делото е образувано по предявени от Б. Х. Н. срещу Н. Б. Н., обективно кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 30, ал.

1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца в размер на ½ ид. ч. от наследството на М.А.Г., чрез намаляване на извършеното от нея в полза на ответницата със завет от 18.09.1992 г. завещателно разпореждане на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 51, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-98/1.11.2008 г., с административен адрес: гр. Варна, ***, с площ по документи: 81 кв. м, при граници: на същия етаж ***, ***, под обекта - ***, над обекта - ***, заедно с прилежащото избено помещение № 7 с площ от 8 кв. м, както и 1,4589% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. И иск с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане и извършване на делба на горния имот при съделители и квоти, както следва: 5/8 ид. ч. за Б. Х. Н. и 3/8 ид. ч. за Н. Б. Н.; в евентуалност делбата да бъде извършена при квоти ¼ ид. ч. за Б. Х. Н. и ¾ ид. ч. за Н. Б. Н..

Предвид направеното с отговора на исковата молба искане за присъждане на разноски 1 по спора с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, с оглед приключване на същия, в мотивите към Решение № 4738/30.12.2024г. съдът е формирал воля, че на страната следва да бъдат присъдени разноски. Съдът е приел, че със списък по чл. 80 от ГПК страната претендира 1500 лева – платено по банков път адвокатско възнаграждение, 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение, и 18,19 лева – такса към „ЦКБ“ АД. Представени са доказателства за извършване на твърдените плащания. Настоящият съдебен състав намира, че не представлява съдебни разноски и не следва да бъде присъждана таксата към „ЦКБ“ АД.

Следва да бъде присъдена сумата от 5 лева – държавна такса за съдебното удостоверение, тъй като последното е издадено именно във връзка с иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Относно адвокатското възнаграждение, доколкото в договора за същото не е посочено каква част от него се дължи във връзка с иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН и каква част – по иска с правно основание чл. 34 ЗС, съдът приема, че по всеки от исковете възнаграждението е половината от общо платеното.С оглед на това, на страната следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, или общо сумата в размер на 755 лева.

То така констатираното несъответствие между формираната от съда воля по отношение на съдебно-деловодните разноски, обективирана в мотивите на решението, и изразената воля в диспозитива на съдебния акт следва да бъде поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 4738 /30.12.2024 г., постановено по гр. д. № 5494 по описа на Районен съд - Варна за 2022 год., 52-ри състав, като в диспозитива на решението

ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА Б. Х. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, *** СУМАТА ОТ 755 лева /седемстотин петдесет и пет лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.“ Настоящото решение е неразделна част от Решение № 4738/30.12.2024 г. постановено по гр. д. № 5494/2022 г. по описа на ВРС.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2

3