Решение № 20700 от 14.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20700 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. Д.А като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110100138 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. Д. Г., чрез адв.

Й. с предявени искове срещу „Вива Кредит“ АД ЕИК ...., като правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД с ЕИК ..., за установяване, че Договор за кредит „Violeta“ от 15.02.2022 г. е нищожен, евентуално че клаузите на чл. 1, ал. 2, чл. 1, ал. 4, чл. 2, ал. 4, чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от Договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, и пр. 3 от Закона за задълженията и договорите, поради противоречие със закона и противоречие на Д.те нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1, и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са сключили Договор за кредит „Violeta“ от 15.02.2022 г. , по силата на който Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 800 лева, при годишен лихвен процент 15% и 0.042% дневен лихвен процент, годишен процент на разходите – 49.32% и срок за погасяване 1 година. В чл. 4, ал. 1 е уговорено и плащането на такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойка за неизпълнение, лихви за забава и разходи за събиране на просрочени задължения. Излагат се съображения, че клаузите на договора са нищожни, поради противоречие на закона и накърняване на Д.те нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като 1 неравноправни клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Сочи се, че е налице противоречие с Д.те нрави - с принципа на добросъвестност и справедливост, защото неустойката представлява добавка към възнаградителната лихва. Излага се, че клаузата цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и води до неоснователно обогатяване на Кредитодателя за сметка на Кредитополучателя, тъй като чрез неустойката се увеличава стойността на договора. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ВИВА КРЕДИТ” ООД, чрез адв.

Н. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. В отговора си ответникът потвърждава сключването на Договор за кредит „Violeta“ от 15.02.2022 г. , между „ВИВА КРЕДИТ” ООД като кредитор и ищеца Д. Д. Г. . Относно клаузите за такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойка за неизпълнение, лихви за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, намира, че те са валидни и отговарящи на всички изисквания на действащото законодателство.

Предявени са и насрещни осъдителни искове от „ВИВА КРЕДИТ” ООД срещу Д. Д. Г. за заплащане на суми в размер на 446.62 лева / четиристотин четиридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/, от които: главница в размер на 359.86 лв. /хиляда и петстотин лева/ - считано от 15.02.2023 г. датата на изтичане срока на договора.; договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 от Договора — 15 % върху усвоената главница в размер на 8.85 лв. /осем лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода от 13.01.2023 г. до 15.02.2023 г., такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 14.75 лв. /четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/претендираната сума е за периода от 13.01.2023 г. до 15.02.2023 г.; неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 2.95 лв. /два лева и деветдесет и пет стотинки/ за периода от 13.01.2023 г. до 15.02.2023 г., неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от Договор в общ размер на 2.95 лв. /два лева и деветдесет и пет стотинки/ за периода от 2

13.01.2023 г. до 15.02.2023 г., неустойка за не предоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1, 2 и 3 от Договора в общ размер на 13.3 лв. /тринадесет лева и тридесет стотинки/ за периода от 13.01.2023 г. до 15.02.2023 г., начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от Кредитополучателя в общ размер на 4 /четири лева/ за периода от 11.02.2023 г. до 15.02.2023 г., законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20 ал. 3 от Договора в общ размер на 0.58 лв. /петдесет и осем стотинки/ за периода от 15.01.2023 г. до 15.02.2023 г. както и законна лихва за забава в размер на 39.38 лв. /тридесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ , начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 359.86, лв. и за периода от 15.02.2023 г. /изтичане срока на договора/ до 15.03.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/; законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба /13.03.2023 г./ до датата на окончателното погасяване изчислена върху всяка от дължимите/присъдени/ суми. Ищецът твърди, че въпреки, че надлежно е изпълнил задължението си да плати на ответника уговорената по Договор за кредит „Violeta“ от 15.02.2022 г. сума, ответникът не му е върнал уговорените суми. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В предвидения едномесечен срок за отговор на насрещните искове ответникът по тях Д. Д. Г. е подал отговор на исковата молба, в която взема становище за неоснователност на исковете, поради противоречието на клаузите, предмет на исковете му със ЗЗП.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл.

146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, както и насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В хода на производството, с протоколно решение от 29.11.2023 г. е допусната промяна в наименованието на ответника, а именно „„ВИВА КРЕДИТ” АД ЕИК .....

3

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното.

Видно от представените по делото писмени доказателства между страните е сключен Договор за кредит „Violeta“ от 15.02.2022 г., по силата на който ответникът като кредитор се задължил да предостави на ищеца като кредитополучател сумата от 800 лв., представляваща максимален размер на кредитната линия, която последният се задължил да върне в тридесет дневен срок, при годишен лихвен процент 15% и 0.042% дневен лихвен процент, годишен процент на разходите – 49.32% и срок за погасяване 1 година, в чл.

4, ал. 1, т. 2 от Договора е уговорено и плащането на такса ангажимент за фиксиран лихвен процент. В чл. 15 от Договора са уговорени - неустойка за не предоставяне на съгласие за директен дебит, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК и неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, съгласно чл. 20 от Договора при забава за плащане ищеца дължи на ответника лихви за забава и разходи за събиране на просрочени задължения. На основание чл. 1, ал. 4 от Договора ищеца заплаща такса удовлетвореност при всяко погасяване на дължими суми по кредита.

От представените шест броя нареждания за превод по сметка в ОББ - л.

63 - 69 от делото е видно, че кредиторът „ВИВА КРЕДИТ” ООД е превел по банкова сметка на кредитополучателя суми в размер на 1 600 лв., след частични погасявания от кредитополучателя, което към момента на съответните преводи е до максималния размер на главницата от 800 лева по процесния договор от 15.02.2022 г.

По делото е прието и заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/, неоспорено от страните, според което според представените счетоводни документи и направените изчисления „ВИВА КРЕДИТ” ООД е превел по банкова сметка на кредитополучателя суми в размер на 1 600 лв. за периода 16.02.2022 г. – 08.04.2022 г., а кредитополучателя е извършил плащания по договора в общ размер на 1 817.68 лв. Срокът на договора е 15.02.2023 г. и към момента е изтекъл.

Размерът на неплатените суми по договора е общо 407.24 лв., общият размер на дължимата сума за главница по Договор за кредит „Violeta“ от 15.02.2022 г. към момента на постъпване на насрещната искова молба е 359,86 лв., 13.30 4 лв. директен дебит, 0.58 лв. законна лихва, 8.85 лв. лихва в размер на 15%, 2.95 лв. неустойка за липса на удостоверения, 14.75 лв. такса за ангажимент за фиксирана лихва, 4 лв. такса за ограничаване на негативните последици при просрочие, 2.95 лв. такса за липса на удостоверение за липса на задължения в лева. Размерът на законната лихва върху главницата за процесния период е 39.38 лв. Размерът на ГПР, посочен в договора е 49.32%, а реално приложения процент при всички разходи по кредита е в размер на 96.04%.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че ответникът е кредитор по Договор за кредит „Violeta“ от 15.02.2022 г. , а ищеца е заемополучател.

По делото безспорно се установява, както от събраните писмени доказателства, така и от неоспорената ССЕ, че сумите за главница по кредита в размер на 1 600 лв. са получени от длъжника, който е извършил плащания по договора в размер на 1 817.68 лв.

Съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания за нищожност на договора, както и служебно да извърши проверка за нищожност на договора, респ. на клаузи от него. Това е така, защото съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, 5 личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“, от което следва извод, че първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и например за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл .146, ал. 1 ЗЗП, както и за клаузи, предвидени като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съдът има и задължение служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.

Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. В тази насока следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така определените максимални размери. В конкретният случай е видно, че в клаузите от договора, уреждащи неустойки и такси са нищожни, тъй като превишават почти десет пъти размера на законната лихва, видно от съдебно – счетоводната експертиза, при допустимо от закона пет пъти превишение на този размер. Това е така, защото според неоспореното заключение на вещо лице по ССЕ ГПР е в размер на 96.04%.