Определение № 1382 от 06.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1382 гр. София, 04.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20241000500989 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Предявена е частна жалба с вх. № 34117/25.03.2024 г. от Х. Д. Д. срещу Определение № 3485/11.03.2024 г. по гр.д. 13905 по описа на 2023 г., Софийски градски съд, ГО, I-24 състав, с което се прекратява производството по същото дело и се връща исковата молба, подадена от Х. Д. Д., ЕГН: **********, срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК:

831094393 поради недопустимост на исковите претенции.

Жалбоподателят навежда твърдения за отмяна на определението поради неправилност и незаконосъобразност и несъответствие с доказателствения материал по делото. Твърди, че след като е изтекъл давностния срок, който погасява дължимостта на посочените от него вземания, е образувано частно гражданско дело и въз основа на него е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Жалбоподателят твърди, че заявителят „Първа инвестиционна банка“ АД не прилага към заявлението сключения между тях договор с неравноправни клаузи и анекс от 2007 г.

Навежда твърдения, че подава възражение пред частния съдебен изпълнител, което не е администрирано в съответния съд. Претендира сторените разноски от настоящото и първоинстанционното производство и иска от съда да постанови спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 686/2019 г. по описа на ЧСИ Р. М., рег. № *** към КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.

Съдът, като съобрази становищата и приложените доказателства намира, за установено следното :

С исковата си молба Х. Д. Д. предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде установено, че не се дължат поради 1 изтекла погасителна давност сумите:

- 22 375, 76 лв. - главница;

- 9 155, 41 лв. - законна лихва за периода 23.11.2018 г. - 05.12.2022 г.;

- 30 236, 07 лв. - неолихвяеми вземания;

- 1 202, 24 лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 204/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав. Твърди, се че изпълнителен лист за сумите е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като задълженията към банката произтичат от сключен между страните договор за овърдрафт по картова разплащателна сметка № РМО-А-4805/06.03.2003 г. и анекс към него от 02.02.2004 г. и към момента на заявлението задълженията за сумите са погасени по давност.

Налице са три уточнителни молби, като в последната уточнителна молба от 26.02.2024 г. във връзка с указанията на съда по първоинстанционното производство пред СГС Д. твърди, че претендираните по-горе суми са погасени по давност, тъй като посочените от него периоди в действителност са изтекли преди датата на образуване на гражданското дело, по което е издадена заповедта по чл. 417 ГПК, респективно изпълнителния лист въз основа на същата. Излагат се съображения, че кредита е станал предсрочно изискуем на 28.02.2009г. и пет годишната погасителна давност по отношение на вземането за главница изтича на 28.09.2014г., а три годишната давност за лихвите изтича на 28.11.2013г. или към дата на издаване на изпълнителния лист, който е от 11.01.2019г. погасителната давност за всички вземания е била изтекла

Въпреки неколкократното уточнение, не се правят твърдения за настъпили факти и обстоятелства след издаване на заповедта, които да водят до извод за изтичане на погасителната давност за целите или част от вземанията на заповедта по чл.417 ГПК. Не се представят доказателства за предявено възражение в срока по чл.414 от ГПК. Има приложено възражение с дата 20.10.2023г., но не може да се приеме, че същото е в срок, тъй като самия ищец не представя доказателства, кога са му връчени поканата за доброволно изпълнение и запорното съобщение, като поканата е с дата 4.06.21г., а запорното съобщение е с дата 21.11.22г.. Възражението е с дата една година по-късно от запорното съобщение и не може да се приеме, че е в законовия срок по чл.414 ГПК. Ако същото е в срок ищецът е могъл да поиска от заповедния съд, той да изиска от ЧСИ възражението, което няма данни да е сторено.

С обжалваното определение СГС е върнал исковата молба и прекратил производството по делото, тъй като е приел, че ищеца претендира установяване на изтекла погасителна давност за вземания за период, който предхожда образуване на гражданското дело , по което е издаден изпълнителен лист. Предвид на това исковете не може да се квалифицират като такива предявени по чл.439 ГПК, доколкото тази норма изисква новонастъпили или новооткрити факти след заповедта по чл.417 ГПК. Прието е, че предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по заповедта и изпълнителния лист, без да е подадено в срок възражение, с което заповедта е станала 2 изпълняема, би довело до нарушение на чл.299 ГПК. Нормата не позволява разрешен правен спор, да бъде поставен отново на разглеждане.

САС намира, че така постановеното определение на СГС е правилно:

Предявените обективно кумулативно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК са недопустими съгласно чл. 130 ГПК, поради което правилно първоинстанционния съд връща исковата молба и прекратява първоинстанционното производство.

Основателен е изводът на Софийски градски съд, ГО, I-24 състав, че с оглед твърденията на ищеца исковете не могат да бъдат квалифицирани по чл. 439 ГПК, тъй като фактите не са настъпили след датата на издаване на изпълнителния лист, а преди нея. За да се предяви иск с това правно основание искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай периодът на изтичане на погасителната давност за всяка една от претендираните суми предхожда образуването на заповедното производство, въз основа на което е издаден изпълнителен лист. Без подадено възражение заповедта за незабавно изпълнение влиза в сила по аргумент от чл.416 ГПК.

В случай, че жалбоподателят беше подал възражение в срок на основание чл. 414 ГПК срещу издадената заповед по чл. 417 ГПК, то тогава заявителя следваше да предяви установителен иск за претендираните вземания, които счита, че му се дължат, съответно длъжника би могъл да се защити с възражение за настъпила погасителна давност. При неподадено възражение в срок се приема, че вземането не е спорно и заповедта се стабилизира. Вземанията , за които е издадена, не подлежат на преразглеждане, освен в хипотезата на чл.439 ГПК на новонастъпили или новооткрити след заповедта факти, за която изрично се посочи, че не е налице. С оглед на това САС намира за правилен извода на СГС, че разглеждането на така предявения установителен иск в отделно исково производство, то това би довело до нарушение на чл. 299, ал. 1 ГПК т.е. на забраната за преразглеждане на разрешен спор.

Относно твърденията за липсата на приложения към заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК следва да се вземе предвид постановеното по този въпрос в ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС. В т. 2 „б“. от същото се застъпва становището, че в хипотезата на чл. 417 ГПК, при която съдът се произнася въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа. В случай, че подобно възражение е било направено в срока по чл. 414 ГПК от длъжника, то съответният съд е следвало да го уважи. В процесния случай обаче тази възможност е преклудирана тъй като това право не е упражнено от страна на жалбоподателя Д..

По отношение на претендираните разноски, същите не следва да бъдат присъждани, 3 доколкото частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

На основание гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 34117/25.03.2024 г., подадена от Х. Д. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет. 2, ап. 18, чрез адв. И. П. срещу Определение № 3485/11.03.2024 г. по гр.д. № 20231100113905 по описа на 2023 г., Софийски градски съд, ГО, I-24 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1 седмичен срок от уведомяването пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4