Решение № 9 от 02.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330104789 по описа за 2023 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.

С искова молба с вх. № ***** ищец И. Д. П. чрез адв. Цв. Т. иска да се признае за установено по отношение на ответник С.Г.Груп ЕАД с ЕИК 205942517 със седалище и адрес на управление: гр. ******* с представляващ Ю. Б. Ц., че не дължи сумата от 2 335,48 лева ведно със законната лихва считано от 26.05.2011г. до окончателното й изплащане за която сума е издаден изпълнителен лист от 04.10.2011г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9643/2011г. по описа на РС – Пловдив и която сума е предмет на изпълнително дело № ******по описа на ******* поради погасяването й по давност.

Поддържа се в исковата молба, че задължението по изпълнителното дело е погасено по давност поради бездействието на взискателя, респ. неговите частни праводатели /предходни взискатели/, които не са извършвали принудителни действия за период от 5 години считано от образуването на изпълнителното дело през 2015г.

Ответник С.Г.Груп ЕАД чрез адв. Х.М. оспорва предявения иск като поддъжра, че нито изпълнителното дело е перемирано, нито че изпълняемото право е погасено.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Установено е по делото е че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист от 1

04.10.2011г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9643/2011г. по описа на РС – Пловдив за сумата от 2 335,48 лева ведно със законната лихва считано от 26.05.2011г. до окончателното й изплащане; договорна лихва в размер на 524,81 лева за периода от 30.04.2006г. – 28.08.2009г. и мораторна лихва за периода от 30.05.2008г. до 26.04.2011г. Видно от приложеното изпълнително дело № *****. по описа на ****** на 13.06.2017г. е изпратено запорно съобщение до СИБанк ЕАД, а с Разпореждане от 18.05.2017г. е насрочен опис движими вещи за 20.06.2017г, на 30.11.2020г. е изпратено запорно съобщение до Райфайзенбанк ЕАД, с Разпореждане от 04.11.2022г. е насрочен опис движими вещи за дата 23.12.2022г.

С ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От приложеното изпълнително дело е видно, че за периода от дата на издаване на изпълнителния лист - 26.05.2011г. до първото изпълнително действие по образуваното изпълнително дело – 13.06.2017г. – когато е изпратено запорно съобщение до СИБанк ЕАД е изминал период от повече от 6 години като нито образуването на изпълнителното дело от 24.06.2015г. нито изпращането на ПДИ от 15.07.2015г. нито извършваните справки и проучване на длъжниковото имущество представляват изпълнителни способи, които прекъсват давността

В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо повече, съответното действие може и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то да е поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес, като тази страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ.

В конкретния случай е установено, че реални изпълнителни действия са поискани и предприети след погасяване на задължението, т.е след 27.05.2016г.

За периода от 26.05.2011г. до 27.05.2016г. нито са били извършвани реални изпълнителни действия, нито са били поискани такива, като с молбата от 24.06.2015г. е поискано образуването на изпълнително дело и пълно имуществено проучване Вън от горното дори и да се приеме, че с молбата от 24.06.2015г. се прекъсва давността, за периода от 24.06.2015г. до 24.06.2017г. не е поискано или изършено изпълнително действие поради което и делото е перемирано екс леге на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, а в рамките на перемираното изпълнително дело извършените изпълнителни действия не могат да бъдат зачетени като прекъсващи давността.

Предвид на гореизложеното предявения иск се явява основателен и доказан и следва 2 да бъде уважен.

По делото не е заявено искане за присъждане на разноски от ищеца поради което и съдът не се произнася по този въпрос.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.Г.Груп ЕАД с ЕИК 205942517 със седалище и адрес на управление: гр. ********с представляващ Ю. Б.Ц., че И. Д. П. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ сумата от 2 335,48 лева ведно със законната лихва считано от 26.05.2011г. до окончателното й изплащане за която сума е издаден изпълнителен лист от 04.10.2011г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9643/2011г. по описа на РС – Пловдив и която сума е предмет на изпълнително дело № ********г. по описа на ****** поради погасяването й по давност Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3