Решение № 3517 от 12.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3140/2024
- Вид
- Решение № 3517
- Подписан
- 12.07.2025
- В сила
- 07.08.2025
- Състав
- Живко Стоянов Желев
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3517 гр. Пловдив, 12.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330103140 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл. 498, ал.3 КЗ.
Ищецът Я. И. Я. твърди, че на *** г. в 21:30 часа в гр. *** е участвал в ПТП.
При разминаване на управляваният от него автомобил с автомобил „***“ с рег. № ***, вратата на последния се отворила и счупила страничното ляво огледало на колата на ищеца. Причинената вреда възлизала на 850 лв. – стойността на ново огледало. След съставяне на двустранен протокол ищецът се бил обърнал към застрахователя на виновния водач – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД. По образуваната преписка по щета застрахователят определил и изплатил сумата 292,65 лв. която била крайно недостатъчна. Поради това ищецът претендира за допълнително присъждане на разликата до пълния размер на вредите -557,35 лв., като предявява иска си частично – само за 10 лв.
Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД не отрича, че е застраховал гражданската отговорност на виновния водач, както и обстоятелствата свързани с настъпването на ПТП и причинените от него вреди. Счита че определеният от него размер е адекватен, а претендираната от ищеца допълнителна сума прекомерна. Моли иска да се отхвърли.
Съдът намери за установено следното:
На *** г. в 21:30 часа в гр. *** ищецът Я. И. Я. управлявал собствения си автомобил марка „***“, с рег. № *** по ул. „***“ в посока от ул. „***“ към ул. „***“.
1
Установява се от показанията на изслушания свидетел С. Д. М., че при разминаване на управлявания от него автомобил „***“ с рег. № *** и автомобила на ищеца задната лява врата на автомобила на свидетеля се отворила, при което счупила лявото огледало на движещия се насреща автомобил „***“. Свидетелят поддържа, че е било тъмно и той се е движил с включени светлини. В момента на разминаването натиснал спирачката, вследствие на което се отворила вратата и ударила страничното огледало на насрещно движещия се автомобил. В резултат то се счупило. След инцидента участниците в него си разменили телефоните, а впоследствие съставили двустранен констативен протокол за настъпилото произшествие /лист 5/.
По делото не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че гражданската отговорност на причинителя на вредата М. е била застрахована в дружеството ответник „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, като договорът бил с действие 22.08.2023 г. – 21.08.2024 г. На 28.08.2023 г. ищецът уведомил застрахователя за настъпилото ПТП и предоставил автомобила за оглед на щетите. По образуваната преписка бил съставен опис за причинени щети от 28.08.2023 г., съгласно който щетата се състояла в увреждане на странично огледало електрическо /лист 6/. Във връзка с извършения оглед и направеното искане за заплащане на обезщетение, дружеството ответник съставило калкулация по претенция от 28.08.2023г., като определило, а впоследствие и заплатило на пострадалия обезщетение от 292,65 лв. /лист 17/.
Съгласно първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице С. М., на въпросните място и дата върху автомобила „***“ са били причинени повреди, изразяващи се в счупване на външното огледало, което е било засегнато до степен, налагаща неговата подмяна. Вещото лице е посочило, че при така установения по делото механизъм на настъпване на ПТП е възможно от техническа гледна точка да настъпят констатираните при огледа вреди. Според заключението стойността на ремонта за възстановяване на повредите при използване на нови детайли е 734,06 лв., при калкулиране на ставка за труд от 20 лв. на час. В случай че бъде калкулирана друга ставка за труда, размерът на разходите за ремонт възлиза на 738,84 лв. при ставка за труда 24 лв. на час и 758,06 лв. при ставка за труда от 40 лв. на час /лист 54-55/. Според обясненията на вещото лице М., дадени в съдебно заседание, огледалото на автомобила не е подменено с ново, а единственото на мястото на счупеното стъкло е поставено друго. То не е оригинално, поради което образът в него се различава с този, който се вижда през оригиналното огледало на автомобила.
Последното обстоятелство създава опасност при ползването на огледалото за извършване на маневри, поради намаленото зрително поле.
Съгласно повторното заключение на автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице С., общата стойност за нови и оригинални части, в случай че бъдат закупени от представителството на марката, както и материалите и труда за 2 възстановяване на щетите по автомобила, възлиза на 775,11 лв. Тази стойност би се изменила на 611 лв. с ДДС, в случай че бъдат използвани части от алтернативни доставчици. При използване на части втора употреба стойността на ремонта би възлязла на 394,76 лв. с ДДС /лист 97/. Според обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание, независимо че автомобилът е на възраст над 20 години към датата на ПТП, при настъпване на вреди и увреждане на определени части най-често замяната на повредената част се извършва с нова, тъй като независимо от обстоятелството, че е възможно да се намери такава втора употреба, не е сигурно, че това може да стане лесно и удобно за съответния собственик.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства е видно, че е налице виновно причиняване на вреди от страна на водача на лекия автомобил „***“. Тези вреди са причинени на автомобила на ищеца и се изразяват в счупване на страничното огледало. Безспорно се установи, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника. Самият ответник е извършил необходимите действия по обезщетяване на вредите, като е определил обезщетение за част от тях в размер на 292,65 лв. Осъщественото от ответника частично заплащане означава, че фактите, свързани с настъпване на пътнотранспортното произшествие, са извънсъдебно признати. Спорен по настоящото дело е размерът на причинените вреди.
Съдът намира, че в настоящия случай размерът на обезщетението е равен на стойността на нова част от същия вид и качество при това оригинална такава, а не част втора употреба или пък част, произведена от алтернативен доставчик.
В случая вредите са настъпили от деликт. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД гласи, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, тоест законодателят е възприел принципа за пълно възстановяване на вредите. В случая такова пълно възстановяване по отношение на вещта може да бъде осъществено чрез закупуване на нова част, произведена от производителя на автомобила, тоест нова оригинална част. Този извод не се променя от обстоятелството, че към датата на произшествието автомобилът е бил амортизиран, тъй като са изминали повече от 20 години от неговото производство. В случая не става въпрос за възстановяване на цялата вещ, а на част от нея и в случай че производителят на автомобила продължава да произвежда и резервни части за него, собственикът не е длъжен да търси продукцията на алтернативни доставчици. В съответствие с този извод е и разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ съгласно която за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Ето защо съдът намира, че размерът на причинените вреди в случая възлиза на 3
775,11 лв. с ДДС, в какъвто смисъл е заключението на повторната автотехническа експертиза. След приспадане на изплатеното на ищеца обезщетение - 292,65 лв. за пълно възстановяване на щетите е необходима допълнително сума от 482,46 лв. С оглед така установеното, следва че предявеният частичен иск за 10 лв., представляващи част от остатък от обезщетение, посочен от ищеца в размер 557,35 лв., е основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 880 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище: гр.
София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на Я. И. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 498, ал.3 КЗ, сумата 10 лв. /десет лева/, представляваща допълнително обезщетение за имуществени вреди цялото в размер на 482,46 лв., настъпили на *** г., около 21:30 часа върху притежавания от ищеца лек автомобил марка „***“, с рег. № *** при пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „***“ с рег. № ***, относно което е налице двустранен констативен протокол от *** г. и във връзка с което при ответника е образувана преписка по щета № *** от 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2024 г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на Я.
И. Я., ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 880 лв. /осемстотин и осемдесет лева / деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4