Решение № 194 от 27.10.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Кърджали, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20225100500171 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260019/12.05.2022 г., постановено по гр. д. № 241/2019 г. по описа на Pайонен съд - Крумовград, Г.Д. "Г.П." към МВР е осъдена да заплати на И. Б. Ш., с ЕГН **********, с адрес: С. Ч., № **, обш. К., обл. К., следните суми: сумата в размер на 996.269 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 107.97 лева, представляваща обезщетение за забава върху главниците, считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане, до 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 01.10.2019г. до окончателното й изпащане.

С решението ГД „Г.П.“ към МВР е осъдена да заплати на И. Б. Ш. и сумата от 300 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

С решението ГД „Г.П.“ към МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Крумовград сумата от 100 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове и сумата от 80 лева - разноски за възнаграждение за вещо лице, както и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г.Д. "Г.П." към МВР, 1 който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се във въззивната жалба довод, че решаващият съд неправилно приел, че е налице празнота в специалната нормативна база- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове- наредби. В този аспект се сочи, че служителите в МВР, съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР били три категории: 1) държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2) държавни служители; 3) лица, работещи по трудово правоотношение. Твърди се, че ищецът бил полицейски орган, извършващ специфични дейности, със специфична насоченост - защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, работел при специфичен режим на работа и статутът му се уреждал от ЗМВР. Специалната уредба за полагане на специфичния труд се обуславяла пряко от значимостта на обществените отношения, свързани с изпълнението на функциите му. С оглед специалния характер на ЗМВР, размерът на дължимото допълнителното възнаграждение се определяло съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. За да бъде компенсирана особената тежест на полагания труд била издадена приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи.

В ЗМВР и подзаконовите му актове, не било предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлявал сбора от общо положения на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените дневни часове. Сочи се, че подзаконовият нормативен акт по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР не предвиждал превръщането на нощния труд в дневен, поради факта от предвидената в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР еднаква продължителност на часовете дневен и нощен труд. Коефициентът, предвиден в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за превръщането на нощния труд в дневен целял установяване налице ли е надвишаване на нормата и наличие на извънреден труд, а не автоматично обявяване за извънреден труд на разликата, получена след конвентиране на часовете нощен труд, без сумиране с надвишаващата норма. С оглед характера на служебното правоотношение на въззиваемия и създадената организация на работа в МВР, разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ били неприложими спрямо неговото служебно правоотношение, което правело неоснователна претенцията по главния и акцесорния иск.

Във въззивната жалба се излага и довод, че първоинстанционният съд постановил акта си без да съобрази в пълнота цитираното решение на СЕС по дело № С-262/2020 г.

Иска се въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд – Крумовград, вместо което да постанови ново, с което исковата претенция бъде отхвърлена 2 изцяло. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил по делото отговор на въззивната жалба от въззиваемия И. Б. Ш..

В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Чрез представена от процесуалния представител- юрисконсулт писмена молба, се поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез представени от процесуалния представителадв. Т. Н. писмени бележки, оспорва изцяло подадената въззивната жалба. В приложена писмена защита взема становище по съществото на делото. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция, за които представя и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертаната от въззивната жалба рамка на осъществяваната в това производство проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и за допустимо. Относно правилността му, съобрази следното:

Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен труд през процесния период от 2016-2019 г. и обезщетение за забавено плащане на парично задължение за минало време. Ищецът твърди, че за процесния период е полагал нощен труд, който не е преизчислен с коефициент 1.143 и съответно не е заплатен от ответника.

Ответникът оспорва иска, като сочи, че на основание на издаваните от Министъра на вътрешните работи наредби е извършвано отчитането на положения труд от ищеца за процесния период. Твърди също, че в наредбите липсва изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143.

В производството от фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че през процесния период страните са били обвързани по валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът е полагал при ответника нощен труд на смени по график при сумирано отчитане на работното време.

Основният спорен по делото въпрос е дали следва положеният от държавните служители в МВР нощен труд да бъде преизчисляван по реда на КТ, респ. по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с 3 коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143.

По така поставения основен във въззивното производство въпрос, настоящия съд съобрази следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, относим към процесния период). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР относим към процесния период)). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР, относим към процесния период). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 ЗМВР, относим към процесния период).

В разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, относима към процесния период, е указано, че с наредба на министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През процесния период действа Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с коефициент 1.143 при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило е било уредено в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., действала до 02.08.2016 г. Това не означава обаче, че не следва да се приложи механизъм за преизчисляване на нощния труд.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за 4 съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

С оглед гореизложеното се налага изводът, че неприлагането на правната уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. Съгласно постоянната практика на СЕС, при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на правото на ЕС, и до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа за равно третиране може да се гарантира единствено, ако на категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория (в този смисъл са решението от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, т. 66, решението от 26 януари 1999 г. по дело С-18/95, т.