Решение № 3567 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3567 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100504523 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца "Топлофикация София" ЕАД срещу решение № 736 от 03.02.2022г., постановено по гр. дело № 29296/2021г., 51 състав, по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени, срещу Б.

М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********, за сумите 425,99 лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в апартамент № 91, находящ се в гр. София, ж.к. ********, абонатен № ********, 54,10 лева - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 11.06.2020 г., 20,69 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и 3,93 лева - обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 11.06.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25408/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав. Със същото са oтхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец” № 23Б, срещу М. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********, за сумите 425,99 лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в апартамент № 91, находящ се в гр. София, ж.к. ********, абонатен № ********, 54,10 лева - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 11.06.2020 г., 20,69 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и 3,93 лева - обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 11.06.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по 1 ч.гр.д. № 25408/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав.

Жалбоподателят излага доводи за необоснованост и счита решението за постановено при съществени нарушения на материалния закон. Моли да бъде постановено решение, е което да се отмени решението на първоинстанционният съд изцяло, тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно и да се уважат изцяло предявената от дружеството претенция. Молят, да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не епостъпил писмен отговор.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за частично неправилно на въведените от въззивника доводи по следните съображения:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В този смисъл - Решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. III г. о. на ВКС. Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство.

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. "в"ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б "в" ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

2

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.

Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковата молба пред съда на 26.05.2021 г.

Първоинстанционният съд правилно е изяснил, че за да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването и съществуването на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот между него и ответниците, по силата на което в качеството му на продавач се е задължило да достави на ответниците топлинна енергия, а за последните е възникнало задължение да я получат и да заплатят цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично им писмено приемане от клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия. В настоящия случай ищецът не е доказал съгласно възложената му доказателствена тежест, че ответниците Б. М. П. и М.

М. П. са собственици или титуляри на право на ползване върху процесния апартамент. По делото е представено копие от молба на Държавна спестовна каса за вписване на договорна ипотека върху апартамент 27, находящ се в гр. София, ж.к. ********, за обезпечаване изплащането на заем за жилищно строителство на С.П.К. и С.В.К., както и копие от постановление за налагане на възбрана върху ид.ч. от същия имот, собственост на С.В.К., по изпълнително дело № 201286304000526, по описа на ЧСИ С.Х.. Тоест посочените документи касаят жилище, различно от процесното, чиито собственици са лица, различни от ответниците по настоящия спор. С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал изрично на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на облигационно правоотношение между него и ответниците по договор за доставка на топлинна енергия в процесния апартамент. Въпреки това същият не е предприел процесуални действия да поиска събиране на доказателства за това обстоятелство.

С оглед на изложените съображения съдебният състав приема, че не е доказана една от кумулативните предпоставки на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, а именно наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което Б. М. П. и М. М. П. да са задължени да заплащат на „Топлофикация София” ЕАД стойността на топлинната енергия, доставена в процесния имот, поради което и без да обсъжда другата предпоставка намира, че исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Поради неоснователността на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ , СРС правилно е преценил, че се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.

3

1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетението за забава върху стойността на топлинната енергия, за възнаграждението за дялово разпределение на топлинната енергия и за обезщетението за забава върху възнаграждението за дялово разпределение.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат и въззиваемите, но тъй като такива не са претендирани и доказани, разноски не се дължат.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 736 от 03.02.2022г., постановено по гр. дело № 29296/2021г., 51 състав, по описа на Софийски районен съд.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4