Решение № 6095 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6095 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

В. Н. И.

Виктория Н. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Н. Въззивно гражданско дело № 20231100511742 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 8760/26.05.2023 г., постановено по гр. д. № 48968/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав, са отхвърлени исковете на В. И. Н. срещу „Б.а. за е.з.“ ЕАД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на заповед № 153155/09.08.2022 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Ръководител, организация и ефективност на труда - Мениджър персонал“ и за заплащане на сумата от 6574 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 10.08.2022 г. - 03.10.2022 г. Със същото решение В. Н. е осъдена да заплати на „Б.а. за е.з.“ ЕАД сумата от 3000 лева – адвокатско възнаграждение.

Посоченото решение е обжалвано с въззивна жалба на В. И. Н., чрез пълномощника адв. С. С., в частите, с които са отхвърлени исковете й по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. Във въззивната жалба се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения във връзка с допускането и преценката на доказателствата по делото. Оспорва се и решаващият извод на СРС, че функциите на ищцата не се припокриват в пълен обем или в тяхната съществена част с тези на новоназначената служителка на длъжност „Главен експерт, управление на човешките ресурси“. Правилно в мотивите на решението било посочено, че за изследване наличието на идентичност между две длъжности, с оглед преценка относно реалното съкращаване на щата, от съществено значение е естеството на възложената работа, което може да се установява с всички доказателствени средства. В същото време обаче съдът не обсъдил нито едно от представените от ищцата писмени доказателства по делото (Правилата за управление на човешките ресурси от 16.02.2022 г., Социална програма на дружеството от 01.01.2022 г., Социална програма на дружеството от 01.09.2022 г.), от които, според въззивницата, се 1 установява, че естеството на работа на двете длъжности се припокрива в пълния им обем или поне в съществената им част, доколкото първо Н., а впоследствие и новоназначената служителка Б.Л. са изпълнявали функциите на „лице по управление на човешките ресурси“.

Сочи се, че Правилата за управление на човешките ресурси вменяват едни и същи отговорности и задължения на лицето по управление на човешките ресурси, без значение как е наименувана длъжността, поради което дори и някои от трудовите функции и отговорностите да не са изрично вписани в длъжностната характеристика на „Главен експерт, управление на човешки ресурси“, то те са му вменени с вътрешните актове на дружеството. В тази връзка се сочат конкретни точки от Правилата за управление на човешките ресурси, касаещи съгласуване на длъжностните характеристики, провеждане на първоначален инструктаж, изготвяне на трудова книжка, ако служителят постъпва за първи път на работа, съгласуване на докладната записка за промяна в трудовото правоотношение на служител, уведомяване на счетоводната фирма за прекратен договор, изготвяне на заповедите за ползване на платен годишен отпуск, връчване на уведомление до служителите с полагаемия им отпуск, проверка и потвърждаване изготвената от счетоводната фирма присъствена форма на служителите за съответния месец и предварителната и окончателната ведомост за заплати, подписване и съхранение на ведомостите за заплати. Такива били и дейностите по предоставяне на ваучери за храна, допълнително здравно осигуряване и допълнително доброволно пенсионно осигуряване, произтичащи от утвърдената от Управителния съвет на „БАЕЗ“ ЕАД Социална програма.

На следващо място се сочи, че съдът е игнорирал събраните по делото гласни доказателства, погрешно приемайки, че касаят период, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, доколкото свидетелят Р. е бил служител в дружеството, както когато ищцата е работила там, така и след уволнението й, и именно от показанията му се установява, че не е имало разлика във функциите, които са осъществявали Н. и Л.. Признава се, че показанията на свидетеля Д. касаят предходен период, но се подчертава, че този свидетел е бил допуснат именно за установяване дали Н. в извършвала набиране и подбор на нов персонал, доколкото такова задължение липсвало в длъжностната й характеристика.

Освен това и двамата потвърдили, че в дружеството винаги е имало само един служител, изпълняващ функции по управление на човешките ресурси, и тези функции никога не са разпределяни между различни лица. С оглед на това се счита, че съдът е извършил само механично сравняване на длъжностните характеристики на двете служителки, без да изследва в пълнота естеството на работата им, а освен това не мотивирал извода си, че основните им функции не се припокриват. Поддържа се, че посочените от районния съд задължения (да следи за спазване на работното време и трудовата дисциплина, да изготвя графика за работа от разстояние и в офиса, да участва в изпълнението на външни проекти, финансирани от европейските фондове), въз основа на които е стигнал до извод за липса на идентичност между двете съпоставяни длъжности, нито са били основни, нито присъщи за длъжността на ищцата, като същевременно основните й трудови функции били запазени. В тази връзка се изброяват функциите, вписани и в двете длъжностни характеристики, които според въззивницата са идентични. Изчерпателно са посочени и функциите, които се вписани само в длъжностната характеристика на Б.Л.-Славкова, по отношение на които се поддържа, че са били вменени като задължения на Н. съгласно Правилата за управление на човешките ресурси и Социалната програма на „БАЕЗ“ ЕАД. На последно място се сочат и длъжностите, които не се припокриват при двете служителки, но които не се считат за основни/характерни за длъжността. С оглед на извършената в жалбата съпоставка на функциите на двете длъжности, се поддържа, че новата длъжностна характеристика за длъжност „Главен експерт, управление на човешките ресурси“ не съдържа нито едно ново основно трудово задължение и не се изисква и различно специално образование, а промените са незначителни, поради което и съкращаването на щата е фиктивно.

Излагат се и подробни съображения, че съкратената длъжност не е била ръководна, за 2 разлика от „Ръководител отдел“ или „Ръководител сектор“, имащи други НКПД; че длъжността е в структурата на отдел „Нормативно съответствие и персонал“ и е на пряко подчинение на „Ръководител отдел „Нормативно съответствие и персонал“; че е включвала в себе си задължения, пряко свързани с взимането на управленски решения и не е имала подчинени лица. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ да бъдат уважени. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Б.а. за е.з.“ („БАЕЗ“) ЕАД, представлявано от адв. А. А. и адв. С.С., поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и излага подробни съображения за правилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че цитираните от въззивницата Правила за управление на човешките ресурси и Социална програма не са относими към установяването и утвърждаването на трудовите функции, каквато роля има длъжностната характеристика, доколкото именно тя определя обема от задачи и трудови функции в изпълнение на заеманата от служителя длъжност и служи за съпоставка между длъжностите в предприятието и естеството на служебните им задължения. Правилно СРС приел, че част от трудовите задължения на заеманата от ищцата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани със съществените за новата длъжност задължения, предполагащи различни квалификационни изисквания за заемането им, поради което е налице реално съкращаване на щата. Сочи се, че свидетелските показания също не са годни да установят идентичност между функциите на съпоставяните длъжности, тъй като свидетелите не са работили заедно с Н. и Л. и нямат преки наблюдения върху тяхната ежедневна работа. Поддържа се, че извършеното във въззивната жалба сравнение на функциите, вписани и в двете длъжностни характеристики, не формира извод за незаконосъобразност на уволнението, доколкото се установява, че длъжността „Главен експерт, управление на човешки ресурси“ има изцяло спомагателно-консултативни функции, като част от тях не са били възлагани на ищцата, например набирането на персонал на „БАЕЗ“ ЕАД чрез предварителен подбор по подадени автобиографии, извършване на анализи на трудовия пазар и извършване на стратегически проучвания, съблюдаване на законодателството в сферата на защитата на личните данни, съдействие на счетоводството и други ресори в административни и съдебни производства, съдействие на работодателя в отношенията му със служителите, техните представители, общото им събрание и синдикални организации. Подържа се, че ищцата е заемала ръководна длъжност, включвала в себе си задължения, пряко свързани с вземането на управленски решения, касателно всички аспекти и елементи на трудовите правоотношения с персонала.

Поради това се иска потвърждаване на решението на СРС. Претендират се разноски.

С обжалваното решение СРС приема, че решението за съкращение на щата е взето от компетентен орган, като длъжността на ищцата е заличена от щатното разписание и датата на прекратяване на трудовото й правоотношение съвпада с датата на вземане на решението.

При преценка на представените по делото длъжностни характеристики за длъжностите „Ръководител, организация и ефективност на труда - Мениджър персонал“ и „Главен експерт, управление на човешки ресурси“, районният съд установява различия в основните им задължения, както и че функциите, присъщи на длъжността на ищцата, са престанали да бъдат осъществявани в своята съвкупност в отделна щатна длъжност, поради което съпоставените длъжности не са с идентични функции. Приема се, че ищцата е имала функции във връзка с организирането и осъществяването на дейността на дружеството, изразяващи се в това да следи за спазване на работното време, трудовата дисциплина и условията на труд при работа от разстояние, организира режима на работа, като изготвя графика за работа от разстояние и в офиса на работодателя. Приема се, че е било нейна отговорност да участва в процеса по организационно-структурно развитие в дружеството, като е следвало да дава предложения за промени и изготвяне на необходимите документи, да оценява необходимостта от изготвяне на вътрешни правила, свързани с персонала на 3 дружеството, като уведомява „Ръководител отдел „Нормативно съответствие и персонал“, и участва в процеса на тяхното разработване, да участва в подготовката, изпълнението и отчитането на външни проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове – функции, които не се припокриват с функциите на длъжността „Главен експерт, управление на човешки ресурси“. СРС констатира и различия в йерархичното място на длъжностите в структурата на работодателя, доколкото ищцата е била пряко подчинена на „Ръководител отдел „Нормативно съответствие и персонал“ и е могла да го замества в частта за персонала, докато длъжността „Главен експерт, управление на човешки ресурси“ е пряко подчинена на ресорния изпълнителен директор, но не може да го замества. Прието е, че идентичност на трудовите функции не се установява и от свидетелските показания на Б. Р. и Д. Д., тъй като касаят период предхождащ прекратяването на трудовите правоотношения на ищцата. С оглед на това СРС приема, че налице реално съкращаване в щата, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са отхвърлени.