Решение № 792 от 24.03.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3135/2021
- Вид
- Решение № 792
- Подписан
- 24.03.2022
- В сила
- 16.09.2022
- Състав
- Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 792 гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Д.Д. при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Д.Д. Гражданско дело № 20213110103135 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ****, ж.к. ****, ул.”****” № 4-6 против ответника Д. В. Д. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4886,76 /четири хиляди осемстотин осемдесет и шест и 0.76/ лева, включващо главница - 4248.20 лв., договорна лихва/възнаградителна/- 532.30 лева за периода 25.02.2016г. - 22.08.2017г. и наказателна лихва /за забава/-106.26 лева за периода 25.02.2016г. 27.09.2017г. по Договор за потребителски кредит от 17.02.2015г. и извлечение от счетоводните книги на ОББ АД към дата 28.09.2017г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК -28.09.2017г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 7956/29.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 14723/2017 г. на Районен съд-гр.Варна, 49-ти състав.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати всички съдебноделоводни разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от 1 провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че на 17.02.2015г. е сключен договор за потребителски кредит между „****" ЕАД /понастоящем „****" АД/ и отв.Д. В. Д., по силата на който Кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин лева / лева, като същият е изцяло усвоен. Твърди се, че съгласно договора, ползваният кредит следва да се олихвява с лихвен процент, определен в договора за кредит в размер на 9.75 %, а кредитополучателят се задължава да погаси задължението си на 120 /сто и двадесет/ месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от 17.02.2015г. Твърди се, че цялото задължение към датата на сключване на договора е в размер на 7195,59 лева. ГПР е в размер на 11,00 %.
Твърди се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 23.08.2017г., с нотариална покана с per. N° 9194/2017г., том 2, № 187 по описа на нотариус Кънчо Ицков.
Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба непогасеното задължение по кредита е в общ размер на 4886,76 /четири хиляди осемстотин осемдесет и шест и 0.76/ лева, включващо главница - 4248.20 лв., договорна лихва/възнаградителна/- 532.30 лева и наказателна лихва /за забава/- 106.26 лева, като към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК съгласно извлечение от счетоводните книги на банката, просроченото задължение е било в размер на 18 месечни вноски в общ размер 1009.62 лева. Твърди се, че кредиторът Сибанк ЕАД / ОББ АД/ е предприел съдебни действия за събиране на задължението като последователно е образувано ч.гр.д. 14723/2017г. на PC Варна и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 29.09.2017г. и въз основа на същите е образувано ИД 640/2017г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова.
Твърди се, че на 25.0б.2019г е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „****" ЕООД, с ЕИК **** е придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор. Вземането е индивидуализирано по основание и размер в Приложение 1 към договора за цесия, като цедираното вземане спрямо ответника е посочено по пера. Твърди се, че на 04.03.2020г. новият кредитор е конституиран като взискател по същото ИД. Твърди се, че на длъжника е връчена ПДИ, който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, за което ищецът е уведомен на 26.01.2021г.
2
Счита се, че договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника.
Активно легитимиран кредитор е именно ищецът „****" ЕООД.
Излага се, че ответникът не е погасил задълженията си по договора.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените по делото разноски. отговор на ответната страна:
Ответникът Д. В. Д., чрез процесуален представител в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага становище за неоснователност на предявената искова претенция, като се оспорва същата по основание и размер.
Оспорва се съществуване на твърдяното вземане по основание и размер; оспорва се усвояването на кредита, както и се оспорва конкретния размер на дълга, включително настъпила изискуемост (падеж) на вземането; оспорва се дължимостта на акцесорните вземания (обезщетения за забава, неустойки), включени в обхвата на договора за предоставяне на кредит, техния конкретен размер и периода, за който се дължат. Оспорва се автентичността на подписите на ответика под говора за кредит. Твърди се наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, довели до едностранно увеличаване на лихвения процент. Оспорва се надлежното упражняване на право за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането и редовността на връчване на съобщението за това спрямо ответника. Оспорва се и действителността на цесията. Оспорва се твърдението, че ответникът е уведомен за договора за цесия, поради което се счита, че същата не е породила действие спрямо ответника.
Предвид горните съображения се моли да се отхвърли изцяло предявената искова претенция.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от 3
ЗЗД, вр. чл. 9, ал.1 от ЗПК.
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: пълномощно изх.№3787/05.03.2013г., пълномощно от 06.03.2013 г., удостоверение за актуално състояние на дръжество изх.№ 1770/12.11.2020 г. на Старозагорски окръжен съд, молба по ч.гр.д. № 14723/2017 г. по описа на РС Варна – 49 състав, служебна бележка изх.№ 21 – СБКД-00041/22.03.2021 г., писмо до ответника от „****“ ЕООД, договор за прехвърляне на парично вземане сключен на 25.06.2019 г., изисканото ч.гр.д.
№14723/2017 г. по описа на ВРС, 49 състав, представените от проц. представител на ищеца оригинали на договор за потребителски кредит № РК 15 –054988/17.02.2015 г., призовка за принудително изпълнение два броя от дата 01.06.2020 г. и протокол за действия на връчител № 5263/15.06.2020 г.
Със Заповед за изпълнение №7956/29.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 14723/2017 г. на ВРС е разпоредено ответникът да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „****“, бул.“****“ № 89Б, представлявано от **** – Главен изпълнителен директор и **** – Изпълнителен директор, сумата от 4 248,20 лева /четири хиляди двеста четиридесети осем лева и двадесет ст./, дължима на основание Договор за потребителски кредит от 17.02.2015 г. , сумата от 532.30 лева/петстотин тридесет и два лева и тридесет ст./, представляваща договорна лихва, дължима за периода 25.02.2016 г. до 22.08.2017 г., сумата от 106.26 лева/сто и шест лева и двадесет и шест ст./, представляваща наказателна лихва за периода 25.02.2016 г. до 27.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017 год. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.417, т. 2 от ГПК, както и сумата от 97.74 /деветдесет и седем лева и седемдесет и четири ст./ държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 50.00 лв. /петстотин и осемнадесет лева и тридесет и две ст./.
С исковата молба по делото е представен Договор за потребителски кредит № **** г., сключен между ответника Д. В. Д. и „****“АД /с предишно наименование „****“АД, съгласно който праводателят на ищеца е предоставил на ответника в заем сумата от 4500 лева със срок за издължаване 120 месеца. Кредитът се отпуска по банкова сметка на ответника Представено движение по разплащателна сметка **** преди миграцията в ОББ - **** 4 обслужваща сметка съгласно чл.5 от Договор за потребителски кредит. Целта на кредита е рефинансиране на други задължения на ответника кум други кредитори, а именно: ****, Евролизинг, ****, в общ размер от 2412 лева, които са преведени по сметки на тези кредитори, а останалата част е преведена по банковата сметка на ответника. Договорен е годишен лихвен процент от 9,75%, формиран като сбор от променлив годишен лихвен процент по редовен дълг, равен на сбора от: референтен лихвен процент (РЛП), който може да се променя при условията на т. 15.3.2 и т. 15.3.3. и който към датата на сключване на настоящия договор е 2.50% /две цяло и петдесет стотни/ процента, плюс надбавка от 7.25% /седем цяло и двадесет и пет стотни/ процента. Договорен е годишен лихвент процент върху просрочено задължение, равен от сбора между годишният лихвен процент върху редовния дълг и обезщетение за забава в размер на законната лихва, такса за кандидатстване, анализ и оценка на кредитоспособността в размер на 135.00 лева, такса за промяна други условия по кредита в размер на 30.00 лева. Договорен е годишен прлоцент ва разходите (ГПР) в размер на 11.00%.
Страните са регламентирали, че общата дължима от ответника сума по кредита, изчислена към момента на сключване на договора за кредит: 7196.59 BGN /седем хиляди сто деветдесет и шест лева и 59 стотинки/. В чл. 4.1 от Договорът е изрично регламентирано, че той касае потребителски кредит, издължаван с месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, дължими съгласно погасителен план, неразделна част от настоящия договор.
В чл.15.3.1 от договорът е отбелязяно, че променливият лихвен процент, формиран от сбора на РЛП на **** за кредити в национална валута или за кредити в чуждестранна валута /EUR / плюс надбавка може да се променя при промяна на РЛП на ****, която се извършва по реда описан в т.
15.3.2-15.3.4. В чл.15.3.2 от договорът е регламентирано, че РЛП на **** се определя по утвърдена от БАНКАТА Методика за изчисляване на референтен лихвен процент на „****“ ЕАД (Методика). Методиката съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), с посочени вид, количествени изражения и относителна тежест на отделните компоненти, представляващи пазарни индекси и индикатори или комбинация от тях. Методиката е описана в Приложение 1, неразделна част от настоящия договор. БАНКАТА не може да променя Методиката едностранно след сключване на настоящия договор.
5
Отбелязяно е, че с подписване на настоящия договор длъжникът дава изричното си съгласие банката едностранно да променя приложимия лихвен процент при промяна на размера на РЛП за съответната валута на кредита при условията на т. 15.3.3. Преизчисляване на стойността на РЛП се извършва два пъти в годината като се използват стойностите на посочените в Методиката индекси и индикатори към 30 юни и 31 декември. Промяна в стойността на РЛП влиза в сила от първо число на месеците август и февруари. В чл.15.4.1 е регламонтирано, че годишният процент на разходите по кредита (ГПР), посочен в т.8 е определен към датата на сключване на договора, като в него не са включени разходите по чл. 19, ал. 3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). ГПР е изчислен по реда на т.1 на приложение №1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК, съответно са спазени общите положение на т.2 и са приложени букви „а”, „б”, „в” и „г” на т.З от същото.
Съгласно чл.15.5.2, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, БАНКАТА събира върху непогасения дълг по кредита за времето на забава годишен лихвен процент по просрочен дълг в размер, посочен в т.6.2, а според чл.15.5.3, годишният лихвен процент по просрочен дълг се променя по време на действие на договора, когато се промени РЛП по реда на т. 15.3.2. -15.3.3. и следващите, както и в случай на промяна на размера на законната лихва.