Определение № 2328 от 18.09.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2328 гр. Бургас, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501385 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Х. Й. чрез процесуален представител адв. Радостин Стоянов – БАК срещу Определение № 657/08.07.2024 г., постановено по гр.д. №1140/2023 г. по описа на Районен съдНесебър. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател, ответник в първоинстанционното производство, по чл. 248 ГПК за изменение на протоколно определение от 16.05.2024 г. в частта за разноските и не е присъдил пълния претендиран размер на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение от 4400 лв.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на определението, като се претендира неговата отмяна и осъждане на ответната страна- ищец в първоинстанционното производство да заплати сторените от жалбоподателя разноски в цялост. Излага, че определеното възнаграждение от 4 400 лв. е изчислено приблизително с 10 % над минимума по НМРАВ (3935,82 лв.), поради което не счита същото за несъответстващото на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед обичайно договаряните в практика адвокатски хонорари по такъв тип дела.

Твърди, че макар производството да не се е развило напълно, то процесуално представителство по същото е било осъществено. При тези съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови такова, с което да уважи молбата за изменение в частта за разноските, като присъди претендираните в пълен размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по частната жалба от Т.

Д.- ищец в първоинстанционното производство, с което се оспорва същата.

Поддържа се становище, че адвокатският труд следва да отразява обема и сложността на реално извършената работа, както и величината на защитавания интерес. Твърди, че искът е оттеглен още преди провеждане на 1 първото по делото заседание, поради което осъществената от процесуалния представител защита на ответника се ограничава до подаването на писмен отговор. При тези доводи моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено при следните мотиви.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Т.

Г. Д. срещу А. Х. Й. за допускане до делба на апартамент № ***, находящ се на *** жилищен етаж, с площ от 103,42 кв.м., находящ се в ***, построен в жилищна сграда с площ от 296 кв.м. и РЗП 985 кв.м., попадащ в УПИ III – общ., кв. 12, с площ на УПИ от 1440 кв.м., заснет по КККР като два СОС с ид.

№*** и ***, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите. В претенцията са изложени твърдения, че същият се легитимира като собственик на ½ ид.ч. по силата на договор за доброволна делба и отстъпено право на строеж от 24.06.2005 г. и нотариален акт за покупко-продажба от 2007 г. Към молбата са представени и писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Й. чрез процесуален представител адв. Радостин Стоянов. Първото заявено възражение в него е относно липсата на задължителната предпоставка за уважаване на иск за делба, а именно наличието на съсобственост между страните, като са изложени подробни фактически твърдения и правни доводи в тази насока. Ответникът възразява, че процесният апартамент №*** не съществува, не е бил изграден и обособен. Поддържа се, че с декларация, носеща нотариално заверени подписи на всички съпритежатели на правото на строеж, последните са изразили своето желание и непротивопоставимост за издаване на строително разрешение от Община Несебър за преустройство на Апартамент №*** и Апартамент №*** чрез обособяване на четири самостоятелни обекта- жилища. Възразява, че е изключителен собственик на СОС с идентификатор *** по силата на договор за покупкопродажба, сключен между нея и А. К. във формата на нотариален акт. Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства касателно хронологичното развитие на строежа на сградата, в т.ч. и процесната декларация, с която е взето решение да се обособят четири самостоятелни обекта от апартамент №*** и апартамент №***.

С определение на Районен съд- Несебър от 28.03.2024 г. делото е насрочено за разглеждане за 16.05.2024 г. С молба на ищеца, подадена един ден преди заседанието, на 15.05.2024 г., е направено изявление за отказ от иска и за прекратяване на производство. С протоколно определение от 16.05.2024 г. производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК. На ответника са присъдени разноски в размер на 1200 лв., като този размер е останал непроменен и след отправените молби за изменение на определението, отправени и от двете страни в производството. Определението в 2 прекратителната си част не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Отговорността за разноски е деликтна и се поражда при неоснователно предизвикан правен спор, по повод на който се претендира едно несъществуващо материално право, респ. неоснователно се отрича/оспорва съществуващо такова. Обемът на отговорността се определя от размера на сторените разноски и от предоставената от съда защита-санкция по спора, предмет на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Процесуалната норма е обща, поради което съдът всякога при направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника дължи изследване на причините, поради които се е достигнало до прекратяването. В настоящия случай се е достигнало до такова развитие на производството поради направен отказ от иска от страна на ищеца Д., извършен преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание. По своя характер отказът от иска представлява изявление на ищеца, с което същият се отказва занапред от претенцията си, тъй като същата се явява неоснователна. По този начин страната се отказва от търсената от съда защита. За разлика от оттеглянето от иска по чл. 232 ГПК като процесуално действие, при отказът по чл. 233 ГПК при нито едно положение от разглеждане на делото не се изисква съгласието на ответника. Уредено е така, защото с това процесуално действие ответникът се лишава от оправдан интерес да настоява делото да продължи. Определението, с което делото се прекратява поради отказ от иска се ползва със сила на пресъдено нещо и е тъждествено по правни последици с решение, с което се отхвърля предявеният иск като неоснователен.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че релевантен за възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на подлежащото на възмездяване адвокатско възнаграждение е моментът, в който съдът е бил десезиран. С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК страната, в тежест на която се възлагат направените по делото разноски, поставя като спорен въпроса дали насрещната страна със своите извънпроцесуални действия не е надценила труда на своя адвокат, уговаряйки възнаграждение в значително по-висок в сравнение с традиционната практика размер за защитата по конкретното дело.

Възражението се свърза с установяване на факта, че насрещната страна не е положила дължимата грижа, като е сключила договор за правна защита и съдействие, размерът на хонорара по който не е съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора. В началото на производството тя знае какъв е защитимият неин интерес по поставения за решаване пред съда спор, но от нея не следва да се изисква да прецени с точност фактическата и правна сложност, нито какви точно съдопроизводствени действия ще се наложи да извърши адвокатът, като към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие е нормално да се очаква, че делото ще се развие и приключи пред съответната инстанция с решение по същество, а не с определение за прекратяване по чл. 233 ГПК /така определение №350/15.02.2024 г. по ч.т.д. №75/2024 г. на I I ТО на ВКС, определение №2397/16.05.2024 г. по ч.гр.д. №970/2024 г. на I V ГО на ВКС, определение №60303/18.08.2021 г. по ч.гр.д. №2282/2021 г. на III ГО, определение № 929/29.02.2024 г. по ч.гр. д. № 48/2024 г. на IV ГО на ВКС и др./ Подлежащото 3 на възмездяване, при условията на 78, ал. 4 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, само поради факта, че производството не се е развило напълно, т.е. не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. В случаите на прекратяване на производството по делото, преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да се основава на факта, че пълномощникът на ответника не може да извърши други действия по делото, доколкото тази невъзможност е вследствие на поведението на ищеца, като противното би означавало да се приеме, че въз основа на собствените си действия, страната може да ограничи обема на отговорността си за вече направени от насрещната страна разноски, което е недопустимо.

От друга страна, при релевирано възражение за прекомерност съдът дължи преценка относно действителната фактическа и правна сложност на делото. В конкретния случай се определя от спорния предмет– делба на твърдяна в исковата молба съсобствена вещ- недвижим имот с данъчна оценка 82145,60 лв. (изчислена като сбор от данъчните оценки на двата самостоятелни обекта на собственост- 41072,80 лв.); при релевирани възражения от ответника за липса на подлежащата на делба вещ и представени писмени доказателства, подкрепящи становището. Минимумът по НМРАВ на адвокатството възнаграждение, определен по чл. 7, ал. 2 НМРАВ възлиза на 3935,82 лв. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС. С оглед на това и при незадължителен за съда и страните минимален размер, настоящият състав намира, че възнаграждението е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 за горницата над 3000 лв. до претендираните 4400 лв.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново по същество, с което да се допусне изменение на протоколно определение от 16.05.2024 г. в частта за разноските, като Т. Г. Д. бъде осъден да заплати на А. допълнително сумата от 1 800 лв., представляващи сторени по делото разноски.