Решение № 116 от 20.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. С., 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20251870200345 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Е. П. И., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Б.“ № 77, срещу Наказателно постановление № 207/14.07.2025 г., издадено от инж. Н. А. Н., в качеството му на упълномощен за директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) - С.. С обжалваното наказателно постановление, за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева. Със същото наказателно постановление, на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ, са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 32 броя трупи за бичене от смърч с общ обем 28.59 куб.м. и 13 броя от бял бор с общ обем 5.87 куб.м.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител адв. Карабонева, оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата цялостна отмяна. В жалбата и в хода на съдебното следствие се поддържа изрично възражение, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение и че административнонаказващият орган (АНО) не е доказал авторството на деянието. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответника по жалбата, чрез процесуалния си представител юриск. Сариев и чрез депозирана писмена защита, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Излагат се доводи, че нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са безспорно установени въз основа на събраните писмени доказателства и съставения АУАН. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 11.06.2025 г. свидетелите И. Й. К., В. Г. Г. и Г. А. А. – служители на РДГ - С., извършили проверка в обект за постъпване и преработване на дървесина по чл. 206 от ЗГ, собственост на фирма „К.л.“ ЕООД, находящ се в гр. С., ул. „Г.“ № 14. При преглед на 1 записите от системата за видеонаблюдение на обекта контролните органи констатирали, че в периода от 07:30 до 11:30 часа в обекта влиза три пъти товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № СО 7164 СК и ремарке с рег. № СО 1890 ЕМ, натоварен с дървесина. При последваща проверка в електронния дневник и документацията в обекта било установено, че за посочения товарен автомобил за 11.06.2025 г. са издадени само два превозни билета (№ 16035/112 и № 16035/113). При извършено на място физическо измерване на дървесината в склада било установено налично количество в повече от документираното, а именно 32 броя трупи от смърч (28.59 куб.м.) и 13 броя от бял бор (5.87 куб.м.), за което не е представен превозен билет, доказващ законния произход на транспорта, макар дървесината да е била маркирана с контролна горска марка (КГМ А 5071). За установеното бил съставен Констативен протокол № 015996/11.06.2025 г.. По случая било образувано досъдебно производство № 5003/2025 г. по описа на РУ - С., което с Постановление от 01.07.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура - С. било прекратено поради липса на престъпление по чл. 235 от НК (дървесината била законно добита от общинска гора), като преписката била изпратена на РДГ - С. за реализиране на административнонаказателна отговорност за транспорт без билет. На 08.07.2025 г. свидетелят Г. А. А. съставил срещу жалбоподателя Е.

П. И. АУАН № 102502, в който посочил, че И. е транспортирал процесната дървесина без превозен билет. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с изрично възражение: „Не съм транспортирал дървесината“. Въз основа на акта било издадено и процесното НП № 207/14.07.2025 г.. Относно релевантния факт кой е управлявал товарния автомобил при курса без превозен билет, от събраните гласни доказателства се установява следното: Свидетелите К. и Г., които лично са преглеждали видеозаписите от обекта, заявяват категорично, че от записите не е било възможно да се разпознае лицето на водача на товарния автомобил. Свидетелят Г. изрично посочва, че от видеонаблюдението не се вижда разпознаваем образ на водача на камиона. Свидетелят К. допълва, че в хода на проверката не са установили, кой е водач на товарния автомобил. Актосъставителят Атанасов заявява пред съда, че лично изобщо не е преглеждал записите от видеонаблюдението, а камионът не е бил спиран за проверка по време на движение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните изводи.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на контрол акт.

АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, позволяващи индивидуализация на деянието от обективна страна.

Съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно поради недоказаност на авторството на деянието. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична.

В тежест на административнонаказващия орган е да установи и докаже по безспорен и несъмнен начин в хода на съдебното следствие всички елементи от състава на нарушението, като основен и първостепенен сред тях е самоличността на извършителя. В настоящото производство авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Е. П. И. остана категорично недоказано. От показанията на свидетелите К. и Г., възприели движението на камиона чрез камерите, се установява по несъмнен начин, че водачът на превозното средство не е могъл да бъде индивидуализиран визуално. Изводът на АНО, че именно жалбоподателят е осъществил инкриминирания транспорт без превозен билет, почива единствено на логическо допускане и предположение. Този извод не е подкрепен от нито едно пряко доказателство, а самият актосъставител не е възприел лично дори самия видеозапис. В административнонаказателното производство, по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, стриктно приложение намира принципът на НПК, че обвинението и присъдата не 2 могат да почиват на предположения. Тъй като наказващият орган не е установил чрез годни доказателствени средства кой е действителният субект на нарушението, ангажирането на личната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя се явява незаконосъобразно. Този съществен порок засяга наказателното постановление в неговата цялост и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му, включително и в частта, с която на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети вещите, предмет на нарушението.

Отнемането на вещи по този ред е последица от санкционирането на конкретно лице за конкретно виновно поведение, чието авторство в случая е оборено.

С оглед изхода на делото – цялостна отмяна на наказателното постановление, и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на Е. П. И. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за един адвокат в размер на 300 лева. Съдът, като прецени възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение през призмата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и фактическата и правна сложност на делото, намира възражението за неоснователно.

Мотивиран от изложеното

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 207/14.07.2025 г., издадено от зам.директора на Регионална дирекция по горите – С..

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – С. да заплати на Е. П. И., ЕГН **********, сумата от 153,39 евро, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3