Решение № 90 от 06.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Бургас, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200026 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по повод на подадена жалба от Т. Д. Д., ЕГН **********,с посочен адрес **** срещу Наказателно постановление № 25-0434-000512/03.12.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВРБургас, РУ 02 Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 183, ал. 4, т.7, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. /51.13 евро/, както и за нарушение на чл.70,ал.3 ЗДвП на осн. чл.185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева /25.56 евро/.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, обвързани с искане за отмяна на НП, поради неяснота относно формата на изпълнителното деяние с буквалния бланкетен препис „без включени светлини за движение през деня или с къси светлини“, както и не е конкретизирана маневрата, нейната трайност,който недостатък е обвързан с логическото съждение,че “при излизане от паркинг не може да се приеме наличие на завършено нарушение“.

В о.с.з. административно-наказващият орган,редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се представлява.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН Серия GA с №4387926/06.10.2025 г. , в който били изложени следните обстоятелства: На 06.10.2025 г., около 16.50 часа, на ул.“Здраве“ в близост до МБАЛ „Сърце и мозък“ с посока на движение път I6 управлява собствения си л.а., марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. №*****, като при проверката били констатирани следните нарушения: водачът се движи със собствения си л.а. без включени светлини за движение през деня или къси светлини, както и не използва обезопасителен колан, с който управляваното МПС е оборудвано.

Индивидуализирана била в АУАН и правната квалификация на всяко от нарушенията, съответно по см. на чл.70,ал.3 ЗДвП и чл.137а,ал.1 ЗДвП.

1

АУАН бил предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на св.П. по реда на чл.43,ал.2 ЗАНН.

В изпълнение на правомощията си, Началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ –02 Бургас, издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят Т. Д. е санкциониран за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 4, т.7,предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 100 лв. /51,13 евро/ и за нарушението по чл.70,ал.3 ЗДвП, на осн.чл.185 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. /25,56 евро/.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните и приложени в административно-наказателната преписка писмени материали, както и от приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства- показанията на свидетеля Д. С. и св.Г. П..

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, както и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник РУ в ОДМВР - Бургас,РУ 02 Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице –по арг. на т.3.8 и т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на двете нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е обвинен, като е постигната тъждественост между цифрово индивидуализиране на правната квалификация на всяко нарушение и словесно описание на фактическите му елементи. Правилно е определена правната квалификация на нарушенията и са приложени относимите санкционни разпоредби.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Съгласно чл. 70, ал. 3 от ЗДП през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. За неспазване на това изискване разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП / в относимата към датата на нарушението актуализирана редакция бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г .) предвижда за водача административно наказание глоба в абсолютен размер 50 лв. /25.56 евро/, което правилно е било наложено от административнонаказващия орган с оспореното пред съда наказателно постановление.

Показанията на контролните длъжностни лица Д. С. и Г. П. са последователни и очертават цялостно хармонично единство при пресъздаване на правно- значимите факти. Свидетелите убедено сочат,че водачът Д. бил установен да управлява личния си лек автомобил, без да е включил дневните светлини, както и без поставен предпазен колан,при излизане от паркинга на МБАЛ „Сърце и мозък“ и извършване маневра завиване надясно, към гл.път I6, което не се отрича от него, както безспорен е и правнозначимият факт, че процесното МПС е било в движение към момента на неизпълнение на задълженията по чл.70,ал.3 ЗДвП и чл.137а,ал.1 ЗДвП. Що се касае до въведения защитен аргумент,че при излизане от паркинг водачът не дължи поведението по чл.70,ал.3, ЗДвП и чл.137а,ал.1 ЗДвП, т.к. може да стори това евентуално в по-късен момент,или както в случая при подаване на светлинен и звуков сигнал от полицейските служители и в процеса на спирането му за проверка, то не се установява логическа връзка между аргумента и съпътстващото го твърдение. В случая при преценка на приложното поле и обхват на действие на разпоредбите на чл.70,ал.3 ЗДвП И ЧЛ.137а,ал.1 ЗДвП, достойнствата на субективната житейска логика и индивидуална целесъобразност на водачите на МПС никога не са основополагащ ориентир за правилното приложение на материалния закон, нито коректив за установяването на истината относно фактите, поради това не може да се абсолютизират. Истината в административно-наказателното производство е формална – тя се установява чрез следване на установените процесуални правила за достигането й, на правилата на формалната логика. В случая при разпита си и двамата свидетеля П. и С. категорично заявиха,че именно забелязаната от тях и ясно възприета липса на включени светлини и поставен обезопасителен колан е била, поводът, повлиял служебната преценка на свидетелите, водачът да бъде спрян за проверка. При тези данни фактическият извод на съда за установено движение на автомобила без включени светлини и без поставен обезопасителен колан в контекста на убедителната, непротиворечива доказателствена съвкупност, е единствено възможен.

Що се касае за отправния момент, от който водачите на МПС са обвързани от императивните правила на чл.137а,ал.1 ЗДвП и чл.70,ал.3 ЗДвП, той се свързва с началния момент на управление 2 на МПС, а не с произволното и субективно усмотрение на водачите, нито с оглед индивидуално следваната от тях инерция или привременна целесъобразност- да изпълнят задълженията си евентуално,в хода на започнала проверка. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой.

Несъстоятелно е оплакването на въззивника за изразени дефицити в доказателствената дейност, относими към факта, че подписалия АУАН свидетел също е контролен орган. Спазено е изискването на чл. 189, ал. 3 от ЗДП , съгласно който свидетел по акта може да бъде и служебно лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Изводите за релевантните обстоятелства и факти на настоящия състав са формирани в съответствие с информацията от събраните гласни и писмени доказателства, а аргументите на съда обхващат смисловия и информационен техен капацитет, предвид точното изясняване на времето, мястото, начина на извършване на всяко нарушение.

Показанията на актосъставителя – св.Д. С. и св.Г.П. безспорно са пряк доказателствен източник. Независимо от въздействието на фактори като изминалото време,а и с оглед динамиката и естеството на професионална ангажираност,предпоставящи смесване на сходни факти от различни случаи, свидетелите детайлизират съвсем точно и последователно, своите запазени подробни възприятия относно конкретния случай.

Всеки от посочените свидетели е имал достатъчно време да забележи и запамети начина на управление на МПС от водача Т. Д. в разрез с изискванията на чл.70,ал.3 и чл.137а,ал.1 ЗДвП,още повече,че детайлите относно невключени светлини и липсващ предпазен колан на водача е зрително запомнен, предвид което свидетелите са изградили твърда убеденост в достоверността на своите възприятия. / бел.виж разпита на св.С.: „На паркинга пред нас излезе лек автомобил.

Видяхме, че водачът на автомобила не е включил дневните светлини и не си беше сложил обезопасителен колан. /…/ Той се движи бавно и ние можем да възприемем тези детайли, че е без предпазен колан и без включени светлини.“ и разпита на св.П.: „От този паркинг излезе лек автомобил и колата не беше с включени светлини и водачът нямаше поставен колан. Той беше непосредствено близко до нас.“ Ето защо съдът намира,че е невъзможно възприятията на контролните длъжностни лица относно релевантните фактически подробности – липса на поставен предпазен колан от водача, и липса на включени светлини на управлявания л.автомобил, да не са точни,тоест да са приели приблизително възможното за съвпадащо с действителността.

Законосъобразно е приложена в наказателното постановление и санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП /в относимата към дата на нарушението редакция бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), тъй като същата предвижда, че се наказва се с глоба 100 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;.

Ето защо, настоящата инстанция счита, че е дадена правилната правна квалификация на нарушението и че за същото е приложена правилната санкционна норма.Според хипотезата на чл.

137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. /в т.см. Решение № 1610 от 20.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2149/2020 г. и Решение № 1174 от 17.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1456/2020 г./