Решение № 1076 от 18.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300501226 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от П. И. З., ЕГН **********; и Ю. И. Т., ЕГН **********; против решение № 1254/21,03,2023 г., постановено по гр. д. № 2942/2022 г. на РС Пловдив, 3 гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, жалбоподателите искат същото да бъде отменено и вместо това – да бъдат уважени предявените от тях негаторни искове.

Ответниците по жалбата В. З. Е., ЕГН **********; и В. К. Г., ЕГН **********; заявяват становище за неоснователност на жалбата и искат потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът установи:

Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има 1 интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Относно законосъобразността на обжалваното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Производството е образувано по субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл. 109 от ЗС. Предявени от П. И. З., ЕГН **********; и Ю. И. Т., ЕГН **********; против В. З. Е., ЕГН **********; и В. К.

Г., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците: да преустановят неоснователните си действия, с които се създават пречки за ищците да осъществяват правата си на собственост, както следва: за П.

З. – върху ПИ № 003016 и ПИ № 00344 по КВС (карта на възстановената собственост) на землището на с. Гълъбово, които са идентични с ПИ с идентификатор *** по КККР, находящ се в ***; за Ю. Т. – върху ПИ № 002344, находящ се в ***, части от който са заснети като ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Гълъбово; които действия се изразяват в преграждане, осъществено чрез поставяне на бариери, а впоследствие – на огради, в югозападната и в североизточната част на черен път, попадащ в имот № 9511 по плана на новообразувани имоти по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. „Под ракиджийницата“ в землището на с. Гълъбово, по който път се осъществява единствено възможния достъп до имотите на ищците; както и да преустановят да пускат свободно собственото си куче, на територията на описания по-горе черен път и да го настанят зад прегради/огради с достатъчна височина и плътност, така че да се осигури безопасността на преминаващите по пътя.

Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че спорната площ, през която ищците претендират да им се предостави достъп, е част от собствения на ответниците недвижим имот – ПИ с идентификатор *** по КККР на с.

Гълъбово, Община Куклен.

Негаторният иск е предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от 2 неоснователни посегателства, които, без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот.

За да се приеме искът за основателен, ищецът следва да докаже: че е собственик на имота или че притежава ограничено вещно право върху него; че ответниците са осъществили посочените в исковата молба действия, както и че те са неоснователни, противоправни и пречат на ищеца да ползва и владее собствения си имот по предназначение. Тези действия трябва да продължават и към момента на завеждане на делото, или, ако са преустановени, от тях следва да са останали трайни последици или да съществува обоснована вероятност тези нарушения да бъдат извършвани и занапред. Няма значение дали нарушението е извършено виновно, стига да е противоправно.

В настоящото производство не се спори по следните обстоятелства:

Ищцата П. И. З. е собственик, въз основа на договор за покупкопродажба, сключен с нотариален акт № *** г., вписан в СВ Пловдив като Акт № 120, том 116, д. 23496/10,12,2018 г., на недвижим имот, находящ се в землището на ***, представляващ ПИ № 003016 и ПИ № 00344 по Картата на възстановената собственост, които са идентични с ПИ с идентификатор *** по КККР, находящ се в ***.

Ищецът Ю. И. Т. е собственик, въз основа на договор за покупкопродажба, сключен с нотариален акт № *** г., вписан в СВ Пловдив като Акт № 17, том 71, д. 16172/26,07,2006 г., на недвижим имот, находящ се в землището на ***“, представляващ ПИ № 002344 по Картата на възстановената собственост, части от който са заснети като ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ***.

Ответниците са собственици, въз основа на договори за покупкопродажба, сключени с нотариален акт № *** г., вписан в СВ Пловдив като Акт № 187, том 34, д. 5990/16,05,2013 г., и нотариален акт № *** г., вписан в СВ Пловдив като Акт № 58, том 80, д. 15887/15,11,2013 г., на недвижим имот, находящ се в землището на ***, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на ***.

Не се спори, че единственият достъп до имотите на ищците се е осъществявал по черен път, представляващ източната част от имот № 9511 по КВС на землището на с. Гълъбово, Община Куклен. Не се спори също, че 3 понастоящем част от този път е недостъпна за преминаване, тъй като е преградена от поставената от ответниците ограда, преминаваща между точки 14-13-11-17 и между точки 18-8-19 на скица-приложение № 4 към заключението на СТЕ, прието в първоинстанционното производство (л. 97). Останалата свободна от ограждения част от пътя, по протежение на оградата, позволява само пешеходно преминаване, но не и достъп с автомобил до имотите на ответниците. Безспорно е също, че ответниците притежават куче, което е оставено на свобода в оградената от тях площ.

Несъмнено липсата на автомобилен достъп до имотите на ищците създава неудобства за ползването им. Това, обаче, не обосновава извод за основателност на предявените претенции. Това е така, защото не се установява действията на ответниците да са неоснователни и надвишаващи правата им.

Видно от заключението на СТЕ, описаният в исковата молба черен път не е отразен в КККР на с. Гълъбово. Оградената от ответниците площ, през която ищците претендират да преминават, според кадастралната карта представлява част от имота на ответниците. Видно от заключението на СТЕ, поставената от ответниците ограда съвпада с отразените в кадастъра граници на собствения им имот. Следователно липсват основания да се приеме, че с поставянето на спорната ограда ответниците неоснователно са създали пречка за упражняване правата на собственост на ищците.

Соченото от ищците обстоятелство, че органите на Община Куклен бездействат и не предприемат необходимите действия по промяна на устройствените предвиждания и осигуряване на достъп на процесните имоти до път, не може да се вмени в отговорност на ответниците, които упражняват правата си върху своя имот в границите, в които същият е заснет в кадастъра. А досежно предявеното пред въззивната инстанция в писмената защита на жалбоподателите възражение за допусната грешка при отразяване границите на собствеността в кадастралната карта, този въпрос не може да бъде разрешен в настоящото производство, образувано по негаторни претенции по чл. 109 от ЗС.

С оглед изложеното, исковете следва да се приемат за неоснователни и да се отхвърлят. Макар и по различни съображения, РС е достигнал до същия краен извод, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На въззиваемите следва да се присъдят сторените за настоящата инстанция разноски, които се констатираха в размер на 650 лв.

По изложените съображения съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1254/21,03,2023 г., постановено по гр. д.

№ 2942/2022 г. на РС Пловдив, 3 гр. състав.

ОСЪЖДА П. И. З., ЕГН **********; и Ю. И. Т., ЕГН **********; да заплатят на В. З. Е*, ЕГН **********; и В. К. Г., ЕГН **********; сумата от 650 лв. (шестотин и петдесет лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5