Решение № 260387 от 26.05.2021, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.

Добрич, 26.05.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ДЕНИЦА ПЕТКОВА при секретаря Здравка Й., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 2157 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., *****, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори В. А. Г. и А. Ч. Д., чрез упълномощения ю.к. Ст. Р., с която против К.Т.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №4551/2017г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК №2493 от 19.12.2017г., а именно: неизплатена главница в размер на 2 820 лв. по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.11.2016 г., ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното плащане; договорна лихва в размер на 914,58 лв. за периода от 05.05.2017 г. до 06.07.2019 ., обезщетение за забава в размер на 144,24 лв. за периода 05.05.2017 г. до 05.12.2017 г.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Ответникът е страна по сключен с ищцовото дружество на 28.11.2016г. договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът, като кредитодател му е предоставил, в качеството на кредитополучател кредит в размер на 2350 лв., която сума е преведена по сметка на потребителя. Към отпуснатия кредит се включва и еднократна такса за оценка на риска в размер на 336,52 лв. Ответникът е сключил застраховка живот в размер на 224,90 лв., и застраховка безработица в размер на 229,40 лв. Общото крайно задължение по процесния договор възлиза на 4332,14лв., включващо главница и възнаградителна лихва в размер на 27,47 %. Кр.

Н. се задължил да върне кредита за срок от 29 месеца, ведно с начислените лихви разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 149,39 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 149,22 лв.

Ответникът в срока на договора не изпълнявал редовно и коректно задълженията си за заплащане на дължимите вноски.

Не е заплатил три поредни месечни погасителни вноски с падежи 05.05.2017г., 05.06.2017г. и 05.07.2017г. Съгласно чл.16, т.2 от договора вземането е станало предсрочно изискуемо. Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с писмо, изпратено до посочените в договора адреси за съобщения. Твърди се, че ответникът дължи възнаградителна лихва и лихва за забава. За събиране на вземането си ищецът е подал заявление за издаване на ЗИ по реда на чл.417 от ГПК и е образувано ч. гр. дело №4551/2017г. по описа на ДРС. Заповедта по чл. 417 от ГПК е връчена от ЧСИ при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения ответник, чрез назначения от съда с определение от 28.01.2020г. особен представител – адв. Д.Д. – ДАК, в който се изразява становище за неоснователността на претенцията. Моли се за отхвърляне на исковете по следните съображения: длъжникът не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК; договорът съдържа неравноправни клаузи – относно ГПР в размер на 44,59% и ГЛП в размер на 24,47%, които се явяват нищожни, като нищожността на тези клаузи влече нищожност и на целия договор за кредит; нищожна се явява и клаузата за еднократна такса за оценка на риска; липсва яснота в какъв размер са извършените от длъжника плащания.

По делото е постановено решение №793/05.08.2020г., което с решение №260042/26.02.2021г. по възз.гр.дело №960/2020г. по описа на ДОС е обезсилено.

Делото е върнато за ново разглеждане. Въззивният съд е приел, че изводите на районния съд за недействителност на процесния договор за кредит като противоречащ на разпоредбите на чл. 22 във връзка с чл.11, ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 год., в сила от 23.07.2014 год.), за незаконосъобразни. Като незаконосъобразен е приет и изводът, че в настоящия случай приложение намира хипотезата на чл. 23 от ЗКП /когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита/, тъй като посочената разпоредба, аналогична на чл. 34 от ЗЗД, урежда различно основание и се базира на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Съгласно посоченото въззивно решение съдът не може да признае дължимостта на главницата , както поради липсата на издадена заповед за изпълнение за същата сума на извъндоговорно основание, така и защото ищецът претендира сумата на договорно основание, а признаването на главницата за дължима, респ. договорната лихва и обезщетение за забава за недължими на извъндоговорното основание, предвидено в чл. 23 от ЗПК, съставлява произнасяне от съда по нещо различно от поисканото и обуславя недопустимост на съдебния акт. На основание чл.270, ал.3 изр.3-то от ГПК първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове по чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания,предмет на заповед №2493/19.12.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4551/2017 год. по описа на ДРС със задължителни указания при новото разглеждане да бъде даден отговор на неразгледаното от ДРС възражение на ответника за нищожност на клаузата за еднократна такса за оценка на риска в контекста на разпоредбите на чл.21 от ЗПК, чл.10а от ЗПК и по специално забраната по ал.2 и при съобразяване предвиденото в чл.8 § 1 от Директива 2008/48/ЕО и чл.16 ал.1 от ЗПК задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на потребителя.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. №4551 по описа за 2017г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 19.12.2017г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът да заплати следните суми: неизплатена главница в размер на 2 820 лв., договорна лихва в размер на 914,58 лв. за периода от 05.05.2017 г. до 06.07.2019 ., обезщетение за забава в размер на 144,24 лв. за периода 05.05.2017 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (15.12.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението. Заповедта е връчена на длъжника от съдебен изпълнител при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК . С разпореждане от 30.04.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 15.05.2019 г. Исковата молба е подадена по пощата на дата 13.06.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустима и подлежи на преценка по основателност.

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в приложимата редакция съобразно датата на сключване на процесния договор (Доп. - ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.) .

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него или обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ********** от 28.11.2016 г., сключен между К.Т.Н. /кредитополучател/ и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД. По силата на договора кредиторът отпуснал на кредитополучателя в заем сумата от 2350 лв.

Срокът за издължаване на кредита е уговорен за 28 месеца, Погасителният план е инкорпориран в самия договор /чл. 11.2/, от който се установява, че първата вноска по кредита е следвало да бъде направена в срок до 05.01.2017 г., а последната падежна дата е уговорена на 05.05.2019 г., т.е. крайният падеж е настъпил пред подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Размерът на вноските е по 149 лева месечно, а размерът на последната изравнителна е 149,22 лева.

Между страните по договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 27,47 % и годишен процент на разходите в размер на 44,59 %. Уговорено е и заплащане на застраховка Комбо - живот в размер на 224.90 лв.; на застраховка Комбо - безработица в размер на 229.40 лв. и на еднократна такса за оценка на риска в размер на 336.52 лв., която се финансира от кредитора и е дължима от ответника заедно с месечните вноски.

Ищецът в исковата молба се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането си по договора, на основание чл.9.4 от договора.

Съгласно цитираната клауза при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, като когато потребителят е допуснал пълно или частично просрочие на 3/три/ поредни вноски, цялото му непогасено задължение по погасителен план става предсрочно и незабавно изискуемо. В този случай, считано от датата на предсрочната изискуемост, размерът на главницата по кредита се олихвява със законната лихва. Началният момент на изискуемостта на вземането по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Такава е настоящата хипотеза.

По делото е представено уведомление – лист 14, изходящо от кредитора, за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. За установяване връчването на уведомлението е представено известие за доставяне, изпратено посредством „Български пощи” ЕАД /л.16/, съгласно което уведомлението е изпратено на вписания в договора адрес на ответника: гр. Д., *****, който е и негов постоянен. Известието е върнато в цялост с отбелязване: „09.11.17“ и „пратката не е потърсена от получателя”. До ответника е изпратено съобщение и до настоящия му адрес в гр. В., ******. И това известието е върнато в цялост с отбелязване: „13.11.17“ и „пратката не е потърсена от получателя”. В исковата молба Банката се позовава на т. нар. фингирано връчване на уведомлението. Съгласно чл.25, ал.10 от процесния договор за кредит кредитополучателят е длъжен незабавно да уведоми Банката при промяна на адреса си, посочен в договора, като при неизпълнение – всяка писмена кореспонденция, изпратена от Банката до последния посочен адрес, се счита за редовно връчена.