Решение № 4509 от 15.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4509 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330115397 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от И. М. К., ЕГН:**********, с адрес: ** против „Стик-Кредит” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул."Оборище" № 13 Б, представлявано от С. Н. Т., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 20 от сключения между страните Договор за кредит № ************** г. е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 54 лева, представляваща недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по Договор за кредит № ************** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че с ответното дружество сключили Договор за кредит № ************** г. Съгласно чл.4 от Договора за кредит Кредитодателят се задължавал да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 200 лева, а Кредитополучателят се задължавал да върне сумата от 206 лева, съгласно условията на договора, при ГПР в размер на 42.58 %, ГЛП в размер на 36 %, 1 при срок на кредита от 30 дни.

Сочи, че в чл. 20 от договора било предвидено, в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17 от договора, същият дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0.9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш. На ищеца била начислена неустойка в общ размер на 54 лева, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата сума нарастнала до 260 лева.

Твърди се, че сумата за неустойка по чл.20 от Договор за кредит № **г., в размер на 54 лева е нищожна и недължима на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Излага се, че ищецът е изцяло сумите по процесния договор за кредит, като сумата за неустойка в размер на 54 лева се явявала недължимо платена по нищожна клауза. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника, в който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Излага се, че в настоящия случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството, като ищецът е бил запознат с всички условия по отпускането на заема. Твърди се, че нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като нямало въведено ограничение на максималния размер, като дори е прието, че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на главното задължение. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото между страните не са спорни обстоятелствата относно сключването на процесния договор, размера на заемната сума, условията по кредита, както и факта на усвояване на кредитния лимит от страна на ищеца.

В тази насока са представени и писмени доказателства – договор за кредит с общи условия към него, погасителен план, стандартен европейски формуляр /СЕФ/.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от ВЛ К., което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че сумата, заплатена от ищеца в полза на ответното дружество за неустойка за непредставено обезпечение по договора за потребителски кредит възлиза в размер на 54 лева.

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата 2 сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

В исковата молба основното възражение за недействителност на договора за потребителски кредит е свързано с предвидената неустойка, която се начислява при непредставяне на обезпечение (поръчителство или банкова гаранция). Това непредставяне обаче самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това.

Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която се активира в кратък срок (тридневен) от сключване на договора за кредит, без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение. Така и ГПР не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка, а с включването на неустойката кредитът ще се оскъпи допълнително. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Обсъдената по- горе неустойка е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер от почти двукратната стойност на кредита, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Ето защо, предявеният установителен иск се явява основателен и ще се уважи.

Относно иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , от приетото по делото заключение на вещото лице С. К. по ССчЕ се установява, че ищецът И. К. е 3 заплатил в полза на ответното дружество сумата от 54 лева по клаузата за неустойка. Заплатеното се явява при начална липса на основание, доколкото клаузата е нищожна, а предявеният осъдителен иск също ще се уважи като основателен.

По отношение на разноските:

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 300 лева, от които 100 лева – заплатена държавна такса и 200 лева – депозит за ССчЕ.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв. М. М. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ. Предявени са два кумулативно съединени иска, които обаче протизтичат от едно и също правоотношение, като защитата и по двата иска е идентична – с обосноваване недействителност на процесната клауза за неустойка от сключения между страните договор за потребителски кредит и при недоказване на основание за получаване на сумата от страна на ответника, ще се достигне до уважаване и на двете претенции.

По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. М., съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа сложност на делото, обстоятелството, че пълномощникът не се е явил, множеството на брой идентични казуси в съдилищата в Република България и формираната обилна и непротиворечива съдебна практика, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. М. следва да се определи възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. М. К., с ЕГН: ********** и „Стик-Кредит“ АД, с ЕИК: 202557159, че клаузата на чл.

20 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит – кредитна линия № ** г. Е НИЩОЖНА поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, с ЕИК: 202557159 да заплати на И. М.

К., с ЕГН: ********** сумата в размер на 54 лева /петдесет и четири лева/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по нищожна 4 клауза за неустойка, обективирана в чл. 20 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит – кредитна линия № **., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, с ЕИК: 202557159 да заплати на И. М.

К . , с ЕГН: ********** сумата в размер на 300 лева /триста лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, с ЕИК: 202557159 да заплати на адв. М.

В. М. от АК – ** сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца И. М. К., с ЕГН: ********** безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5