Решение № 634 от 15.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Пловдив, 15.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330114735 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Й. И. М., ЕГН ********** против А. А. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 485, ал. 3, във вр. с чл. 537 от Търговския закон и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 18 875 лева – главница, представляваща половината от платената от ищеца в качеството му на задължено лице – авалист в полза на приносителя И. Г. Г., сума от 37 750 лева, по Запис на заповед от 19.12.2007 г., издаден за сумата 40 000 лева, с издател "НЕКСТ" ООД /обявено в несъстоятелност/, в полза на "Юробанк И Еф Джи България" АД, авалиран от Й. И. М., А. А. Т. и "Дубъл Ве и Ко Медиасървисез България" ООД, както и сумата 3 550.67 лева - обезщетение за забава върху половината от платената от Й. М. сума от 37 750 лева, считано от датата на плащането 28.01.2022 г. до датата на предявяване на иска – 09.10.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата, от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба, ищецът твърди, че със запис на заповед, издаден на 19.12.2017 г., издателят "НЕКСТ" ООД /обявено в несъстоятелност с Решение от 07.09.2015 г. по т.д. № 712/2014 г. на ПОС/, се задължило към "Юробанк" АД безусловно да плати сумата от 40 000 лева, ведно с годишна лихва в размер на 13.5 %, считано от датата на издаването или на негова заповед, със срок за погасяване – 120 месеца. Записът на заповед бил авалиран от ищеца Й. И. М., ответникът А. А. Т. и " Дубъл Ве и Ко Медиасървисез България“ ООД, впоследствие прехвърлен, чрез недатирано джиро на И. Г. Г.. Твърди, че предвид изпадането на дружеството в неплатежоспособност и обявяването на същото в несъстоятелност, отговорността по записа на заповед, е реализирано единствено по отношение на авалиста Й.

И. М., за които вземания срещу последния била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15078/2018 г. по описа на ПРС. Твърди също, че срещу разпореждането за незабавно изпълнение е подадена частна жалба, като същата била уважена като основателна, а вследствие на това е предявен установителен иск от И. Г., като с Решение № 260113 от 08.12.2020 г. по в.търг.д. № 272/2020 г. по описа на АС – Пловдив., е потвърдено Решение № 1

144/10.03.2020 г. по търг.д. № 1015/2018 г. по описа на ПОС, с което е уважен искът с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 505, ал.1 ТЗ и чл. 537 ТЗ, за сумата от 23 467.67 лева – главница, както и сумата от 33895.44 лева –лихва в годишен размер 13.5 % за периода от 19.12.2007 г. – 20.09.2018 г., в качеството му на авалист по запис на заповед за сумата 40 000 лева, ведно с годишна лихва от 13.5 % от датата на издаването, издаден на 19.12.2007 г. и сумата от 4 129.92 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 15078/2018 г. по описа на ПРС и по т.д. № 1015/2018 г. по описа на ПОС.

Сочи, че с петстранно Споразумение от 15.03.2019 г. от 15.03.2019 г., с участващи страни: И. Г. Г., Й. И. М., А. А. Т., „Биджи Трейд“ ООД и „Виктория Сити Център“ ЕООД, са се споразумели за следното: Според т.3 от Споразумителната част, И. Г. се задължава да оттегли претенцията си по т.д. № 1015/2018 г. по описа на ПОС за размера над сумата от 25 000 лева, а Й. М. се задължава да даде съгласие си за това, като вторият няма право да претендира и да получи разноски във връзка с оттеглянето на тази част от претенциите и прекратяване на делото в същата част по повод на извършеното оттегляне на претенцията; В т.7 от Споразумителната част, Н. **** се задължава по силата на шестстранната договореност между страните и Н., обективирана в споразумение за специална банкова сметка от 15.03.2019 г., сключено непосредствено при подписването на Споразумение от 15.03.2019 г. да извърши превод на сумата в размер на 486 412.44 лева на Й. И. М. по посочена от него банкова сметка, а оставащата част до пълния размер на постъпилата по сметката на Н. сума, а именно сумата от 37 750 лева – да задължи и съхранява до представяне пред него в нотариалната му кантора на доказателство за приключването на производство по т.д. № 1015/2018 г. по описа на ПОС.; В т. 8 от споразумителната част, е прието да се извърши плащане на задържаната сума в размер на 37 750 лева, като за целта в срок от седем работни дни от представянето пред Н. **** в нотариалната й кантора на доказателство за окончателно приключване на производството по т.д. № 1015/2018 г. по описа на ПОС, Нотариус следва да нареди превода на посочената сума в зависимост от изхода на делото по следния начин:.. при приключване на делото със съдебен акт, с който се уважава изцяло или частично предявената претенция преводът се нарежда по сметка, посочена от И. Г. до размера на присъдените суми /в т.ч. и разноски по делото/.; Според т. 10 от споразумителната част, с изпълнение на посочените в предходните точки действия /в т.ч. и т.3/, страните уреждат възникналите между тях спорни отношения и нямат никакви други претенции една към друга, а съгласно т. 10 – при спор следва да се счита, че това споразумение урежда волята на страните и определя верността на декларираните от тях обстоятелства към датата на неговото подписване.

Твърди още, че с оглед изхода на т.д. № 1015/2018 г. по описа на ПОС, а именно уважаване на претенцията на И. Г. Г. за сумата 23 467.67 лева – главница, както и сумата 33 895.44 лева – лихва в годишен размер 13.5 % за периода от 19.12.2007 г. – 20.09.2018 г. срещу Й. И. М. в качеството му на авалист по записа на заповед и сумата 4 129.92 лева, на 25.01.2022 г. при Н. ****е постъпило искане за превеждане на сумата от специалната банкова сметка в размер на 37 750 лева, като на 30.01.2022 г. сумата била изплатена по банков път от Н. ***..

Счита, че така платеното от ищеца М. спрямо приносителя на процесния запис на заповед И. Г. Г. в размер на 37 750 лева, се дължи солидарно от страна и на другия авалист ответника А. Т..

Навежда доводи, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 513 ТЗ относно солидарната отговорност.

Излага, че в конкретния случай, поради липсата на плащане по ценната книга от прекия длъжник „"НЕКСТ" ООД /обявено в несъстоятелност/, приносителят на записа на заповед И. Г. е реализирал правата си по отношение на останалите задължени лица, конкретно само спрямо авалиста Й. М.. Счита, че отговорността на менителничния 2 поръчител спрямо поемателя е такава, каквато е отговорността на издателя по отношение на поемателя – арг. от чл. 485, ал. 1 ТЗ. Затова и сочи, че авалистът М. е осъден да плати целия дълг. Позовава се на разпоредбата на чл. 485, ал. 3 ТЗ, според която - поръчителят, който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за което е поръчителствал, и срещу всички, които отговарят към това лице по менителницата. Затова счита, че и другият авалист – А. Т. отговаря към поемателя – джиратар И. Г., както лицето, за което е поръчителствал „НЕКСТ“ ООД.

Тъй като ищецът – авалист е погасил изцяло задълженията на кредитополучателя – издател на ценната книга по договора с банката – „НЕКСТ“ ООД /обявено в несъстоятелност/, се е суброгирал в правата на кредитора – джиратар И. Г. срещу другото задължено по менителницата лице – другия авалист А. Т..

Предвид изложеното, искането е ответникът да му заплати следните суми: сумата 18 875 лева – главница, представляваща половината от платената от ищеца в качеството му на задължено лице – авалист в полза на приносителя И. Г. Г., сума от 37 750 лева, по Запис на заповед от 19.12.2007 г., издаден за сумата 40 000 лева, с издател "НЕКСТ" ООД /обявено в несъстоятелност/, в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, авалиран от Й. И. М., А. А.

Т. и „Дубъл Ве и Ко Медиасървисез“ ООД, както и сумата 3 550.67 лева - обезщетение за забава върху половината от платената от Й. М. сума от 37 750 лева, считано от датата на плащането - 28.01.2022 г. до датата на предявяване на иска – 09.10.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата, от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

На първо място, изразява становище, че предявените искове са недопустими, евентуално – неоснователни.

Излага съображения, че ответникът не е пасивно легитимирано лице в смисъла на чл.

485, ал. 3 ТЗ. В тази връзка навежда доводи и се позовава на практика на ВКС, според която, менителничното поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение, което обезпечава. Излага, че платилият авалист не се суброгира в правата на кредитора, а по правилата за лицата, спрямо които е реализирана регресната отговорност, като разполага с обратен иск по чл. 507 ТЗ срещу издателя. В процесния случай, тъй като издател на записа на заповед е „НЕКСТ“ ООД (обявено в несъстоятелност), ищецът М. като авалист би следвало да е встъпил в правата по менителничния ефект срещу лицето, за което е поръчителствал НЕКСТ“ ООД и срещу всички, които отговарят към „НЕКСТ“ ООД по записа на заповед. Излага, че А. Т. като авалист по записа на заповед, доколкото в това си качество той би отговарял въз основа на учреденото от него абстрактно и неакцесорно менителнично поръчителство – авал спрямо поемателя, но не отговаря към издателя „НЕКСТ“ ООД, нито отговаря по записа на заповед, издаден на 19.12.2007 г. Освен това, счита, че чл. 513, ал. 1 ТЗ задава материалноправната уредба на солидарната отговорност към приносителя на менителничен ефект, но не урежда право на иск на платил по запис на заповед авалист срещу друг авалист по същия запис на заповед. Затова счита, че предявеният иск е недопустим.

Евентуално, излага, че предявеният иск е неоснователен.

Позовава се на изтекла специална тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ във вр. чл.

537 ТЗ за предявяване на иска по чл. 507 ТЗ за вземането по учреденото от ответника менителнично поръчителство – авал по процесния запис на заповед от 19.12.2007 г. В тази връзка се позовава на практика на ВКС, според която относно вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист, се прилага специалната тригодишна давност по чл.

531, ал. 1 ТЗ, като счита, че изискуемостта на вземанията по процесния запис на заповед е настъпила от момента на обявяване на издателя „НЕКСТ“ ООД в несъстоятелност с Решение от 07.09.2015 г. по т.д. № 712/2014г. на ПОС, считано от датата – 07.09.2015 г., като давността за вземането, е изтекла на 07.09.2018 г., далеч преди датата на депозиране на 3 исковата молба в съда – 09.10.2023 г.

На следващо място, излага, че в петстранното споразумение от 15.03.2019 г., ответникът не участва в собствено качество на физическо лице – авалист, учредил менителнично поръчителство – авал по процесния запис на заповед. Излага, че в това споразумение не са уредени каквито да е въпроси относно учреденото от него менителнично поръчителство по процесния запис на заповед, като сочи, че то е само индиция, че не е имало воля на страните по споразумението той да бъде обвързан от същото и да отговаря по какъвто и да е начин за задължението, което е поел със споразумението. Освен това сочи, че с уговореното в т.10 от Споразумението от 15.03.2019 г., с изпълнение на посочените в предходните точки действия /в т.ч. и т.3/, страните уреждат възникналите между тях спорни отношения и нямат никакви други претенции една към друга и доколкото в исковата молба не се сочи неизпълнение от страна на ответника, то възникналите между последния и ищеца спорни отношения следва да са уредени тези страни нямат никакви други претенции една към друга. Затова счита, че предявения главен иск е неоснователен.

На следващо място, навежда доводи, че ищецът не се явява добросъвестен авалист по записа на заповед и не изпълнил задължението си, съобразно чл. 485 ТЗ с полагане на дължимата грижа. В тази връзка сочи, че споразумението датира от 15.03.2019 г., като след тази дата длъжникът – настоящ ищец не е счел за необходимо да извърши плащане по вземането на кредитора му И. Г., нито съобразно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.

Разпечатката съдържа 27 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7e957af-855c-4ade-a1a0-9e872f3ea516